💞 Семейство Николаеви: Любов „по грешка“, която остана завинаги

Интервю с Тонислава и Николай Николаеви – с наградата на публиката в конкурса на Седмица на брака 2026

Те са семейство от 2019 г., родители на две прекрасни деца – Дария (6 г.) и Павел (2 г.). Споделят, че най-голямото им постижение не е в кариерата, а в семейството, което изграждат с любов, постоянство и разбиране.

---

Бихте ли казали по няколко думи за себе си и децата?
– Аз съм Тонислава, на 32 години. Учител по образование, а вече повече от 5 години се развивам и работя в сферата на Монтесори педагогиката – кауза, която е не просто професия, а призвание за мен.
Съпругът ми Николай е на 42 г., инженер по образование и работи в сферата на строителството.

И двамата сме отдадени на професионалния си път, работим това, което харесваме. Развиваме се и надграждаме постоянно, но най-голямото ни постижение безспорно е семейството ни.
Имаме две деца. Първото ни дете е момиче – Дария, родена през ноември 2019 г. (6 г.). Второто ни дете е Павел, роден отново през ноември 2023 г. (2 г.).
Интересен факт е, че аз и децата сме скорпиони, а съпругът ми е овен. Попитах го дали иска да сподели нещо по въпроса, но той само се усмихна… през сълзи (шегувам се).

Как се запознахте? Беше ли любов от пръв поглед?
– Запознахме се… по грешка 😄
Работех в един скиорски магазин и го обърках за наш клиент. Така започна комуникацията между нас, която по-късно прерасна в срещи, връзка и всичко, което сме днес.
Това винаги ми напомня, че случайни неща няма – понякога най-важните хора в живота ни идват „по погрешка“, но остават завинаги.

Какво цените един в друг най-много?
– Аз: Ценя в него добротата. Той е най-добрият човек, когото познавам. Той е „моят човек“ и го усещам с всяка частица от себе си.
Ценя това, че дори когато е „тъмно“, той е там — стои плътно до мен и знам, че винаги ще бъде така.

– Съпругът ми: „Тя винаги е до мен. Никога не съм имал притеснение, че може да не бъде. Знам, че сме едно цяло — и че винаги ще бъде така.“

Кои са някои от най-големите предизвикателства, които е трябвало да преодолеете?
– Предизвикателствата започнаха още в началото на връзката ни и продължават и до днес – както при всяко истинско семейство. Но най-сериозното изпитание беше раждането на сина ни.
Той се роди в 7-ия месец. Преди това получихме много погрешни диагнози и тежки предположения, които ми причиниха огромен стрес и доведоха до преждевременното раждане. Павел остана 45 дни в болницата.
За мен като майка това беше ужасяващо – гледката, чувството, че не мога да го докосна, кабелите по малкото му телце, апаратите, звуците… всичко. Той се роди едва 1 кг.
В този период съпругът ми беше по-силният. Той беше моята опора и стълбът, на който се държах.
За щастие, с времето стана ясно, че нито една от страшните прогнози не е вярна и че синът ни е напълно здрав. Това, разбира се, не изключи непрестанните прегледи, кинезитерапията и хидротерапията в продължение на повече от година – терапии, които много му помогнаха. Днес той не просто навакса, а дори изпреварва своите връстници.
Това изпитание ни направи още по-сплотени и ни научи да не приемаме нито един ден за даденост.

Кога и как успявате да намерите време за себе си и един за друг?
– Трудно! С две малки деца е доста сложно. Най-често нашето време започва след 21:30 ч., когато те заспят.
Но най-любимият ни момент е вечерята. Децата хапват и отиват да играят, а ние оставаме на масата и си споделяме деня – как е минал, какво ни е зарадвало, какво ни е натъжило.
Това е най-сплотяващият ни навик – време, в което си даваме емпатия, любов и обратна връзка. Малък ритуал, но с огромно значение за връзката ни.

Как обичате да прекарвате свободното си време като семейство?
– Ние сме почти постоянно заедно. В свободното си време се стараем да бъдем пълноценни за децата си, но и един за друг.
Обичаме разходките сред природата, семейните пътувания, игрите у дома, четенето на книжки вечер и малките семейни ритуали, които създават усещане за топлина и сигурност.

Какво искате да предадете с примера на децата ви?
– Да бъдат добри хора. Честни. Истински.
Хора, които не се срамуват от това кои са и които носят светлина, където и да отидат. Това е най-голямото ни желание – не просто да ги отгледаме, а да ги възпитаме като стойностни личности.

Каква е вашата рецепта за успешен брак:
– Компромиси… (стискане на зъби!!!) Но истината е: много разговори, много търпение, чувство за хумор, прошка и ежедневен избор да поставяш семейството на първо място.

Успешният брак не е този без трудности, а този, в който двама души не спират да се избират – отново и отново, всеки ден.

---

Какво е вашето послание към семействата по повод Седмицата на брака?
– Да правят компромиси – защото те са ключови. Но не компромиси със себе си, а компромиси в името на „ние“.
И каквото и да става, да не губят връзката един към друг. Защото бракът не се крепи само на любовта в хубавите дни, а на избора да останеш, когато е трудно.
Да се държат за ръце дори в тъмното. Да си напомнят защо са се избрали. И никога да не позволяват ежедневието да заглуши обичта им.