Църкви

Затова каним всеки от вас по време на Седмицата (между 7 и 14 февруари) да посветите служба на темата за брака. Можете да споделите за важността съпрузите да прекарват качествено време един с друг, как да развият уменията си за общуване, за разрешаване на конфликти и за това как могат да запазят жива любовта в брака си.  Важно е да съобщите за инициативата и това, което планувате, по-възможност по-рано, за да може повече хора да се включат.

Насърчете семейните двойки да участват в практичните предложения и предизвикателства на Седмицата, като се абонират, през сайта на инициативата: www.brak.bg  Те ще помогнат на двойките да сложат брака си на фокус през тази Седмица, да обърнат внимание един на друг, да подобрят уменията си за общуване и да задълбочат близостта в брака си. 

Пишете ни какво планувате по повод Седмицата на брака на: [email protected] Ако организирате събитие или семинар, посветен на инициативата, подходящ за по-голяма група хора, споделете с нас на: [email protected]

Насърчете семейните двойки да участват в конкурса на Седмица на брака 2021 на тема „Вашата рецепта за успешен брак“

Насърчете ги да участват в някое от събитията по повод Седмица на брака, които ще качваме в СЕДМИЦА НА БРАКА 2021

Други начини, по които да се включите в инициативата: 

• Организирайте събитие посветено на брака, на която да поканите семейства;
• Насърчете смейства от вашата църковна общност да споделят тяхната история и как те са преодоляли трудностите и предизвикателствата в брака си.
• Разпространете фокуса и предложенията на инциативата, която има за цел да насърчи брачните двойки да задълбочат приятелството, близостта и доверието помежду си през Седмицата. 
• Сложете на вашия сайт и/или Facebook страница линк към www.brak.bg и fb.com/brak.bg, за да могат да се запознаят с нея възможно най-голям брой хора.
• Направете семинар посветен на брака. Той може да продължи един час, един ден, няколко вечери или каквото намерите за добре. В нашият сайт, както и в онлайн пространството ще намерите разнообразни ресурси по темата.
• Ако подкрепяте Седмицата на брака, моля изпратете ни името, града, имейл и телефон за връзка с вероизповеданието, което представлявате, за да ви добавим;
• Използвайте Седмицата за популяризиране на дейността, която извършвате в подкрепа на семейни и несемейни двойки, самотни родители и семейства – в леки и трудни за тях моменти от живота.  
• Напишете писмо до редактора на някое издание или му предложете да напише статия за това, какви са ползите от празнуването на Седмицата на брака. Включете примери с различни двойки, в подкрепа на принципите, които споделяте, като и информация относно инициативи за укрепване на брака.​

Ще се радваме да ни пишете ако планувате да отбележите Седмицата на брака тази година на [email protected]

Какво плануват различните християнски общности у нас и как да съхраним брака в България вижте по-долу:

По-долу можете да почерпите идеи за вашата проповед по повод Седмицата на брака, от споделеното от представители на различните клонове на християнството.

Християнският брак и семейство в православна перспектива

Днес психолози и социолози анализират безрадостния семеен живот и са разтревожени от неустойчивостта на брака и от болката, която тази неустойчивост причинява както на съпрузите така и на децата. Това е така, защото изначалния смисъл на брака днес се оказва неразбираем за хората. Мнозина разглеждат брачната институция просто като частен договор и му придават утилитарен характер. Някои разглеждат брака от чисто социално-държавна гледна точка. При нея семейството се превръща в малка частица, клетка от държавния организъм, натоварена с голяма тежест, често не по силите й. 

Но психологията и социологията изхождайки  от своите области, които са  ограничени от постановката на проблемите, и областите на изследване не могат да достигнат до  пълнотата на брака и неговото предназначение както това е разкрито в опита на Църквата.

Водена от спасителната си мисия в света, Църквата отрежда на брака специално място, дава  на мъжа и жената, встъпващи в брак, особено благословение наречено “тайнство”, а тайнство по думите на св. Николай Кавасила са вратата, през която Христос се връща отново, за да пребивава в Своята Църква. Изхождайки от това, тайнството  не е религиозна форма на “регистрация”, а  живо общение с Христос.

Смисълът на брака като тайнство е прославянето на нововенчаните и на тяхното потомство в Царството Божие. Църквата благославя младоженците за раждането на деца и умножаването на човешкия род, което е заповед, дадена отначало на прародителите, но ги вижда и като прославяне пред Бога И ще бъдат двамата  една плът. Тази тайна е велика, но аз говоря за Христос и за Църквата (Еф. 5:20-33). Именно за това св. апостол Павел нарича брака “тайна” имайки предвид, че  бракът се запазва  в Царството на вечността. Следователно в светото тайнство Брак на първо място е преживяването на реалността на Царството Божие в Светата Евхаристия, а на второ място са биологичните отношения, които се изграждат в резултат на любовта между мъжа и жената  в семейството, които ги водят и съпътстват в настоящия им живот към вечния. 

В тези биологични взаимоотношения, Църквата се намесва, за да даде истинните измерения на сексуалната любов, да освободи силата на любовта в човека от подчинението й на природната необходимост и за да разкрие образа на Църквата и дара на новия живот в единството на мъжа и жената. 

Православието учи, че единственото място, където половите отношения могат да бъдат физически осъществявани, като са насочени към добро и целесъобразност, е моногамния, хетеросексуалния, благословения и съпружески живот. Бракът следователно изисква изключително и пълно задължение на двама души един към друг. 

Бракът е хетеросексуален поради това, че Бог “ги създаде мъж и жена” с ясната цел да имат потомство, да се ”плодят и множат”(Бит 1:28) т.е. да продължат Неговото творческо дело чрез съединяването на два живота в едно общо любовно единство, съюз който е ново творение, правещ двамата “една плът”. Следователно от еротична и страстна, любовта трябва да се преобрази в αγαπη (безкористна, себеотдаваща любов), която е съединяваща любов и която въвлича душата във вечно общение с Бога. Чрез взаимния отказ от лична воля и приемането на волята на другия, единството на мъжа и жената започва да се изгражда не върху природните основи на сексуалния нагон, а върху основите на църковното общение, които предполагат себе-преодоляване и себе-принасяне. Бракът получава облика си не от природните връзки, а от връзките в Небесното Царство Така християнското семейството става “малка църква”. Сексуалните взаимоотношения извън брака не могат да достигнат изконната си цел, а днешните брачни съжителства -конкубинати опорочават брака и не са ”дори начало на брак”.

За да станат една плът в смисъла, вложен от Бога, мъжът и жената трябва да приемат в отношенията си един към друг същия вид и качество на верността и саможертвата, която Христос прие за Своя народ т.е по подобието на кръстната и спасителна любов на Христа.  Съпружеският живот изобразява съюза между Христос и Църквата.  В брака се изграждат отношения на любов между мъжа и жената  в семейството, които ги водят и съпътстват в настоящия им живот към вечния. 

Според православното предание целта на брака е самия брак. Децата са негова съставна част, а не цел. Може съпрузите по някаква причина да нямат деца или да ги изгубят, така че хората би трябвало да  се събират в семейство за да изживеят живота си във взаимна любов, т.е в преодоляване на индивидуализма и егоизма си, в разширяване границите на личността и подготовка за вечния живот.

Бракът е динамично явление, цялата му сила е в движението, целеустремеността, в неговото общочовшко явление. Бракът е и символ на мъченичеството, а мъченик е онзи, който свидетелства пред целия свят някаква ценност – в случая любовта,  правдата ,истината, красотата – и който пред нищо не се спира, за да доведе свидетелството си до онези, които се нуждаят от него. Заради това Църквата призовава всеки жених и невеста да вярват в любовта, да вярват един в друг с такава сила, че да свидетелстват – каквото и да им струва – за любовта,  за единството, за това че истинската любов може да победи всичко. 

Днес обаче всеобща констатация е, че модерния човек е силно секуларизиран, дори в съвременното европейско и американско общество се говори за постхристиянска култура, заменят се старите ценности с нови като днешният човек се стреми повече да произвежда и повече да консумира, както материални така и духовни продукти. Това се отразява, върху взаимоотношенията между мъжа и жената и върху брака и  техните последици върху децата. В последните десетилетия драстично са се увеличили разводите, трафика на хора с цел сексуална експлоатация, а производството на порнографски материали носи милиарди долари годишен приход на създателите си. Лесният достъп до тях чрез интернет допълнително формира образа на едно консуматорско отношение към мъжа и жената и  загубването на личностното отношение към тях. Изневярата (прелюбодеянието) се приема  за нещо нормално и разводите породени от егоизма стават факт, който има тежки последствия най-вече върху децата и тяхната психика.

Православната църква обаче смята, че неразторжимостта е едно от съществените свойства на брака – ”което Бог е съчетал, човек да не разлъчва” (Мат. 19:6). Разтрогването на брака се явява само по себе си тогава, когато между съпрузите е унищожена основата на брака – любовта. Заради това църковната власт не разтрогва брака, а само юридически констатира печалния факт, че законния брак е изгубил своята основа.

Разводът една от най-големите и чести трагедии, които могат да сполетят съвременния човек. Той представлява не само край на любовта, която е обусловила брака , но и край на надеждите за един цялостен живот, пълен с радост и дълбочина, и смисъл.

Защо се стига до там, че двама души, обичали се доскоро, изведнъж открият че помежду им любовта се е изчерпала и че им остава само да се разделят? Причината е в това, че твърде много бракове се сключват от недостатъчно зрели хора, които нито защитават брака си, нито се грижат за него. В такъв брак ние откриваме духа на индивидуализма. Ето защо ние православните християни, отчитайки, че човешкото сърце бива жестоко и кораво (Мат. 19:8), твърдо и неустойчиво, считаме че разводът е възможен, въпреки, че го възприемаме като една от най-големите трагедии в съвременния ни живот. Нещо повече – приемаме това върху себе си, защото отговорност за разводите носи и цялата Църква,  т.е ние християните  трябва да възпитаваме  хората при това не само с думи и проповеди , но най-вече с пример. Продължава…

Свещеник Добромир Димитров
източник: https://dveri.bg/h4w

Щастието не е в развода ​

Лесно ли се опазва семейното благополучие? Защо толкова семейства в обществото, а даже и в църквата катастрофират? И може ли нещо да се направи?  Хората обикновено виждат само две опции. Или имаш добър брак, или трябва да се разведеш.  Нека направим нещо, за да подобрим качеството на своя семеен живот! Доброто семейство не се появява от самосебе си. Искат се усилия. Много семейства изживяват кризи, но в България не е прието да се търси помоща на специалист – семеен терапевт или сексолог. 

А нещата в църквата са още по-сложни. Аксиома е, че християните имат успешни семейства. Аксиомата не се доказва. И от тук мисленето, че е срамно един християнин да признае, че си има семейни проблеми. Правило е християните да имат добри семейства. Тези, които не са го постигнали, предпочитат да се правят, че всичко им е наред. И така, докато нещата напреднат и стане много късно.
Ние помним Божиите думи: “Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.” Евангелие на Матей 19:6 Божията презумпция е съпруг и съпруга да бъдат заедно завинаги. 

Нашето християнско разбиране е, че бракът се извършва на земята, но е утвърден в Небето. Затова и анулирането, което се извършва на земята трябва да бъде признато от Небето. Ако се установи, да речем, прелюбодейство, Бог е склонен на признае анулирането на семейството.                           
„Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува.” Матей 19:9 Исус обаче предлага това като възможност, а не като задължение! Много семейства дори и след изневяра са успяли да си простят и да се изправят на крака. „Щастливият брак е съюз между двама прощаващи.” Рут Греем
Според християнската психоложка, Нанси Ван Пелт, в книгата и  „Тайната на сполучливия брак”,  други причини за развод, с които църквата би се съгласила са кръвосмешение, хомосексуализъм, физическо насилие, пристрастеност към хазарт, алкохол или наркотици. Обаче, според нея, Писанието позволява, но не препоръчва развода.

Какво можем да правим, за да предотвратим развода?  Предлагам ви някои съвсем практични съвети:

1. Посветете се. Не експериментирайте.
Експериментът с брака звучи така: “Ще опитам. Надявам се да се получи.”
Посвещението в брака звучи така: “Посвещавам се за цял живот и ще направя всичко възможно, за да успеем.”
Ако наистина искаме,  ние можем да го направим! Ето какво трбва да казва нашето семейно посвещение: „Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми;” Псалом 57:7

В книгата „Границите в семейството”, д-р Хенри Клауд и д-р Джон Таунзенд  казват: „Животът е напълно различен, когато знаеш, че този, който те обича, никога няма да те напусне. Това предизвиква промяна в тебе на много дълбоко ниво.”
Това обаче не се получава при т.нар. ”пробен брак”!

2. Развийте здрава връзка на любов.
Сватбата убива ли любовта? Не!  „Да не бъде!” – би казал ап. Павел. Но вече след сватбата, по правило нещата се променят. Ежедневието налага своите изисквания. Професията изисква ангажираност, много време и усилия. Всеки отново започва да живее в своя свят. Вече сърцето не се разтуптява при вида на любимия, коленете не се подкосяват. Много хора  смятат, че това означава, че е свършила любовта. Нищо подобно, свършило е влюбването, а любовта едва сега започва. 

Любовта е повече от чувство на възхищение от любимият. За истинската любов е нужно време. Човек не може да обича истински, това, което не познава. Колкото повече двама души се опознават, толкова по голяма става близостта между тях. Близостта не се преживява само в секса. Тя е и душевна, вътрешна близост, разбиране, уважение, пълно доверие. Ако влюбването е по-скоро егоистично, себично, то любовта е желание да направиш другия щастлив.

3. Да изразяваме любовта си.
Не само да обичам, а и да го показвам и казвам на глас…
„Аз казах на жена ми, че я обичам”
“Кога беше последния път, когато и каза, че я обичаш?“
„В деня на сватбата, но от тогава не съм си променил мнението.”
Даже в българската народопсихология не е много прието да се изговарят нежни думи твърде често. Но е толкова важно да изразяваме любовта си!

В добавка към думите са приложими и текстови съобщения, цветя, подаръци, картички, и т.н.   И то не само за годишнини и рождени дни.  А да забравим годишнината ни може да стане причина за малка семейна трета световна война. Да изразяваме любовта си.  
 В книгата „Границите в семейството,” д-р Хенри Клауд и д-р Джон Таунзенд  алармират за една огромна опасност:
„Колкото хората са по-близки с някого, толкова по-мързеливи стават. Обикновено, в ранните степени на ухажване, влюбените се трудят усърдно, за да изразят и покажат любовта си един към друг. Но с развитието на взаимоотношенията единия или двамата започват да намаляват изразяването, показването и отдаването на любов. И двамата започват да приемат, че по право другият им принадлежи.” 

4. Всеки ден се молете заедно.
Ходете на църква и на молитвена домашна група заедно. Силата на молещата се двойка виждаме в  Матей 18:19
„Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отец Ми, Който е на небесата.” Всеки ден трябва да се моля с човека до мен и за човека до мен… Нищо не е невъзможно за вярващия човек!

5. Уточнете своите граници!  
Да казваме понякога и „Не” не е толкова трудно.         
Дали и вие сте от хората, които ще останете един час повече във фирмата, защото работата е спешна, и после ще тичате до магазина, защото никой в къщи не е купил нито хляб, нито олио. След това докато гледате телевизия ще готвите и ще минавате с парцал пода. И после изведнъж ще избухнете като вулкана в Исландия…Вие сте прави в своят гневен протест, но обикновено го отнасят съвсем невинни хора. А колко по-лесно е да се научите понякога да казвате и „Не!”

Определете границите на понятието: “Длъжна съм!” или ”Длъжен  съм!” Поемате свръх товари, а после се чувствате неоценени, неразбрани, рухвате емоционално и избухвате в нервен плач. Разберете, че е невъзможно да бъдете едновременно перфектна съпруга, перфектна съседка, идеална майка и добър професионалист в службата. Няма как да стане. Само за индийският Бог Шива казват, че е имал 6 ръце…И защо да осъзнаете, че не можете да огреете навсякъде по трудния начин. След много скандали, увредени взаимоотношения, загуба на работата, а недай Боже и развод…

Давате ли си сметка, че вашите желания и потребности са също така ценни и достойни за уважение. Става дума за положителната самооценка. Тя ни помага да пресяваме ангажиментите и да отказваме някои от тях. Когато отказвате, помнете че и на вас може да ви се наложи някой ден да молите за услуга. Бъдете готови да понесете известно охладняване на взаимоотношенията, даже и временно сърдене. Временно.
И така: Щастието не е в развода! „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.” Матей 19:6
Умеете ли да прогнозирате бъдещето, да планувате и да се погрижите? Да вземате мерки? Или оставате всичко да си върви от само себе си и ако се наложи нещо, тогава ще му мислите. Но, „когато се обърне каруцата, пътища много,” е казал народа!

Еволюция на идеята за развод. 
Обикновено процесът трае месеци, години и даже много години. Но следва една технологична  последователност.
7 етапа (стола):
1.Никога! Никога!
Вече всяко следващо стъпало говори за проблеми…
2.Надявам се, че не!
3.Кой знае.
4.Може би.
Тук е критичният момент…
5.Май ще се разведа.
6.Определено ще се разделим.
7.Край! Скъсваме!

Внимание:
Ако седнете на втория стол, след това много по-лесно ще преминете към следващите. Мнозина са на четвъртия и единственото, което ги спира, е че все още не се е появил привлекателен „трети”. Ако не сме на първи стол нека, с Божията помощ,  да решим днес да се върнем.   
И, при връщането не е необходимо да минаваме по целия обратен ред, а с Божията благословия можем да седнем направо на първия стол!
Хората обикновено виждат само две опции. Или имаш добър брак, или трябва да се разведеш.  Ами направи нещо, за да подобриш качеството на своя семеен живот!

Щастието не е в развода! Развода не е най-добрата идея! Бог ни събира в семейство, защото не съществува друго по-добро. И Божията воля е ние да имаме успешни семейства. Нека направим всичко възможно семейният ни живот да полети отново нагоре!
 А за тези, които по една или друга причина не са включени в семейство, църквата до голяма степен може да бъде тяхното, а и за всички нас – нашето голямо семейство. И Бог да ни благослови да си ставаме все по-близки. Амин!
​
Пастор Пламен В. Петров
София, 12.01.2017г.

За семейството

Семейството е Божие установление. Бог видя, че не е добре Адам да бъде сам и му създаде съпътница в живота Ева.
Създаде я от самия него, за да бъдат двамата една плът. Създаде я от собственото му тяло, не от главата, за да му бъде господар, не от нозете, за да му бъде подчинена и тъпкана, а от реброто, близко до сърцето, за да му бъде обична и равна.
​
Грехопадението започнало с жената е накарало много хора в древността, езичеството, да презират жената. Трябваше да дойде Христос да потвърди, че семейството е божествено установление, до го освети, като сам Той израсна като член на семейство, посещавал семейства и благословил брака в Кана Галилейска.

Но какво става с християнското семейство днес, двадесет века след Христос?
Хората сякаш са забравили, че семейството е божествено установление и за съжаление отбягват по един или друг начин от живота в семейството, отказвайки благословията, която трябва да получи от Бог всяко семейство, ако иска да бъде наистина семейство, и прибягват до съжителства или най-много до една гражданска регистрация.

Тогава да не се чудим, че само в Европа на всеки 10 брака, 3-4 са обречени на развод. Днешният човек презря църковните закони, изхвърли един след друг християнските добродетели от сърцето си и потъпка своята собствена чест.

Само ако вярата се възвърне в душите на хората, само тогава ще можем да разчитаме на здрави и трайни семейства. Това ни подканя да размислим за една особено важна тема, която ни дава голяма отговорност: „Предаване на вярата на семейството”.

Ние сме християни а за всички хора и за всички времена християнската религия е религия на радост, утеха и мир. Пред каквито и трудности да сме изправени, каквито и да са предизвикателствата, които изникват пред нас, нашата християнска вяра ни изпълва с надежда, че нищо не е непреодолимо. Всичко е възможно в името на Бог и с Бог.

Да си спомним случая от Евангелието, в който Исус възкреси дъщерята на Иаир: „И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му и Го моли много, думайки: дъщеря ми е на умиране; дойди и възложи върху й ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива…. Докато той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя? Но Исус, щом чу тия думи, казва на началника на синагогата: не бой се, само вярвай. И на никой не позволи да върви след Него, освен на Петър, Иаков и Иоан… Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и ридаещи силно. И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи. А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето. И като хвана детето за ръка, казва му: талита’ куми’, което означава: момиче, тебеказвам, стани! Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше на дванайсет години”. (ср. Марк 5:22-42).

Свидетели сме на едно от поредните чудеса на Исус. Но забелязваме ли нещо много важно в осъществяването на това чудо? Исус изслуша просбата, има гаранция на вярата и тогава Той взема със себе си Петър, Йаков и Йоан, апостолите – първите свещеници, първите епископи – представителите на Църквата, която Той установи тук на земята. В къщата на Иаир Исус влиза при момичето единствено и само с апостолите и родителите на детето. И чудото е направено от Бог, чрез молитвата на семейството и участието на Църквата. Момичето не е умряло а само спи. Това предизвиква иронията на останалите.

Колко много днешния свят ни напомня за този случай. Един свят, който е забравил своите християнски корени и отдавна смята че всичко е мъртво. Но за Бог е достатъчна вярата и силното упование в Неговата мощ, за да възобнови живота. Днес повече от всякога е необходима вярата на Църквата заедно с надеждата и упованието на християнското семейство. Църква и семейство заедно имат голямата сила да изпросят от Бога чудото, което е необходимо за да израсне едно ново поколение….. Църква и семейство са изправени пред много предизвикателства, но са изпълнени с много нова вяра и надежда….

Да погледнем сега в интимния кръг на едно истинско християнско семейство. Там всеки трябва да бъде силен, да понася трудностите и лишенията. Всеки трябва да вижда мъката и радостта в очите на другия и да ги споделя. В това се състои истинската съпружеска любов. Всеки трябва да знае да живее за двама, а не само за себе си. Семейното звание е призив към добродетелта на истинска любов, любов за добри дела, любов чрез която човек излиза от себе си и се надвишава. Този когото си обикнал за съпружески живот трябва да бъде най-обичаният от теб човек на света. Не трябва да имаш по-близък човек от него, защото ти си го избрал. Бог очаква от съпрузите голяма взаимна обич. Тази обич е единственият прав път към съвършенството и най-важната им служба пред Бог. Всичко което съпрузите правят в живота си чрез взаимна обич, го правят и за Бог, в чест на Твореца (като сътворци). Обичайте се, казва Господ, това е за вас пътят към вечното щастие, защото любовта ви ще бъде един ден пропуск за небесния живот.

Затова всяко семейство трябва да има в своя дом разпятие и икона на Богородица. И вечер да се събира пред тях за молитва. Да отчита всеки в себе си доброто и злото през изминалия ден, да моли с разкаяние прошка за слабостите си и сили за новия ден. Да благодари за всичко добро, което се е случило. Така общата молитва потвърждава пред Бог и Божията майка единството и любовта в това семейство. Чрез молитвата благодатта слиза над семейството и то става още по-силно.

 „Слънце да не ви залязва гневни” казва св. Апостол Павел (Еф. 4:26). Взаимната прошка е нещо много важно, защото, който си позволи да заспи с гняв в сърцето си на утрото се събужда с омраза… една грамада от камъни, под която лежим ние самите… Прошката, с която приключваме изминалия ден ни дава възможност на утрото на следващия да започнем нов живот, всичко е останало в миналото. Взаимната прошка е пример и за децата. Както се казва до дванадесет годишната възраст трябва да говорим на децата за Бог, след това трябва да говорим на Бог за децата.
Истински родители са не тези, които се стараят да натрупат на децата си материалните богатства, постове, власт,  а мисли и начин на живот, който продължава и във вечността. Любов, милосърдие, прошка, непроходни добродетели, които имат стойност и отвъд, за да могат в залеза на живота си да повторят, с чест и радост, думите на св. Апостол Павел „Ето ме мен и децата които Бог ми даде” (Ев. 2, 13)

Да се молим за цялото земно общество да проумее истинския Бог, да си възвърне разума и волята в доброто защото колкото е трудно да се възприеме това, толкова е трудно без Бога да бъдем щастливи и да имаме здрави истински християнски семейства.

Епископ Христо Пройков
Апостолически екзарх
София, 25.1.2017 г.