Неусетно бяхме се отдалечили, като всеки градеше свой отделен свят

– Бихте ли се представили с няколко думи? 
Константин: Роден съм в София, в семейство на сладкарка и следовател, второ от три деца. Обичам сладкото и да разрешавам трудни ситуации. От малък в мен зрее разбиране и желание за голямо здраво семейство.
Симона: Аз съм от малко село, трето, от три деца и също обичам сладко. Имам богат набор от интереси, като най-изявен е този към бебетата. Въпреки, че го открих късно, чак когато станах родител.

-Как се запознахте? Беше ли любов от пръв поглед?
Константин: Срещнах я на връх нова година в дома на един приятел, където щяхме да празнуваме. Още щом я видях и си казах, че искам да е моя жена. Невинното излъчване и чистотата на сърцето й ме плениха буквално за минути.
Симона: При мен беше по-скоро процес на влюбване. Хвана ми окото още тогава, но по-късно разбрах, че не е само симпатия. 

– Как разбрахте, че сте един за друг?
Константин: Споделяме еднакви ценности и можеше да прекарваме дълго заедно в приятелски разговори, което ни даде сигурност, че сме един за друг!
Симона: Не можах да се сетя причина да не съм с него. 

– Кои са някои от най-големите предизвикателства, които е трябвало да преодолеете?
Константин: Имаше период, в който водихме борба за надмощие, което беше грешка и водеше до сериозни трусове в брака ни. По някое време усетихме, че от тези битки и двамата излизаме загубили. А дребните победи не ни носеха удовлетворение. Но и не знаехме как да се синхронизираме. Буквално спасение се яви фактът, че и двамата приемахме Господ за абсолют. Когато осъзнахме колко са зле нещата, имахме една основа, към която да се върнем и от там да тръгнем отново.
Симона: Добавям и периода с безразличието. Неусетно бяхме се отдалечили, като всеки градеше свой отделен свят, със свои интереси, и в един момент се чувствахме повече като съквартиранти в добри взаимоотношения. Без дрязги, но и без връзка.

– Какво ви струва да имате семейството, което имате сега?
Константин: На жена ми и струва почти 16 години пълна отдаденост в това да отглежда и възпитава 4-те ни прекрасни деца, които са разделени на две ултра палави и две по-спокойни. 
На мен ми се наложи да работя двойно, понякога тройно, че да мога да снабдявам за сметка на присъствието ми в живота им. Но за щастие се намира и време, в което наваксваме.
Симона: Е, пълната отдаденост беше малко по-кратка.  И това беше благодатно време на свобода да се развивам като личност, да развивам новите си интереси. Просто родителството понякога си има тежките моменти.

– Как обичате да прекарвате свободното си време като семейство?
Константин: Играем настолни игри, ходим в парковете, в планината, на море, имаме семейни кино вечери, боричкаме се.
Симона: Той готви много вкусно и когато е вкъщи, всички се нареждаме около масата, и чакаме неговото ястие. Също обичаме да посрещаме гости и да ходим на гости.

– Кои са един или два от най-ценните уроци, които научихте като родители?
Константин: Най-ценният урок като родител е, че никой не е готов да бъде такъв, но с Божията помощ и с много търпение и любов стъпка по стъпка се учим от децата си да бъдем такива.
Симона: Да не си въобразявам, че знам как бих постъпила в ситуации, които не са ми се случили. Да приемам, че нямам всеобхватен контрол и да не се опитвам да имам. Да не осъждам. Да не вкарвам хората в калъп и да имам по-добро разбиране за богатия набор от възможности. Процесът на учене не е приключил, продължава цял живот. Както родителството, предполагам. 

– Какво е вашето послание към семействата по повод Седмицата на брака?
Константин: Не се отказвайте един от друг независимо от трудностите, защото когато е най-трудно се изгражда най-силната връзка. Желязото се кове в огън и когато премине трудното идват благодатни времена на успокоение. Потърсете Бог в живота си и Той ще ви обедини.
Симона: Превенцията е за предпочитане пред лечението. В „Седмица на брака“ има страхотни идеи за профилактика на брака. Не е само за романтични личности! Аз съм далеч от романтична и „лигавщини“ не са ми по вкуса. Но за всеки характер има подход. Не се примирявайте, когато не сте удовлетворени, нито е нужно да се отказвате от общото си бъдеще, защото решения има! Търсете помощ, включително професионална, за да преоткривате насладата от брака. Изпитана реалност, не фантастика от роман.