17 истории от конкурса „Наследството на добрия пример“

Представяме ви участниците в конкура на Седмица на брака 2020 „Наследството на добрия пример“:

Малката ми сестра беше на 1,4 месеца, когато дойде в нашия дом, а брат ми бебе на 3 дни. И до днес когато вече са съответно на 10 години и 6 години, са отглеждани с голяма любов и отдаденост. Възхищавам се на баща ми Евгени, който наравно с майка ми ставаше нощем и се грижеше за малките дечица. Въпреки трудностите те ни показаха, че с големи любящи сърца, могат да променят, съдбите на две деца.
Обичаме да се събираме на празници, защото сме едно голямо щуро семейство и се забавляваме много. И се караме много 🙂 Една голяма луда фамилия с много деца, така изглеждаме отстрани. Имам син на 3 години, който обожава леля си и чичо си, които са малко по-големи от него.
Това е наследството на добрия пример, което са оставили родителите ми в мен. Даване и показване на любов и грижа към онези най-малки дечица, които се нуждаят от закрила. Наследството, което получих от майка ми е да вярвам в невъзможното и да мечтая. Винаги са ми давали свобода да избирам пътя си и да правя собствените си грешки, за да израствам като личност. Наследството, което получих от баща ми Евгени е да избера съпруг, който е също толкова отговорен, любящ и добър, като него. Щастлива съм, че точно те да са мои родители.
Ако спечеля наградата искам да я подаря на тях, защото те я заслужват.

Аз – Еви и моят съпруг Дани, ще ви споделим кои са нещата, които ни вдъхновяват в нашите родители и са пример и за нашия брак. От малка си спомням, че хапването около масата всички заедно е не просто изключение по празниците, а си е направо правило в ежедневието. Това е важно за сплотяването на едно семейство, защото това е моментът, в който всеки споделя своя ден, планове и вълнения. Мама Галя и тати Живко слагат християнските ценности в основата на своя брак: как да обичаш другия, както себе си; как да прощаваш и да се извиняваш, когато си сбъркал; как да мислиш за другите; да насърчаваш и да подкрепяш, да бъдеш гостоприемен и да помагаш. С всички тези ценни уроци, те са пример за нас и за граденето на нашия семеен живот с Дани. Разбира се, едно от най-любимите неща, които сме научили от тях е умението им да се забавляват и да запазят чувството си за хумор. Да караш колело в 23ч вечерта – не е проблем, късните разходки и вечерни пикници – ежедневие, да скачаш от високо в езеро или да се катериш по дървета – това все още са любими неща на тати Живко и мама Галя. Нашата история спира дотук, но има още толкова неща, които можем да споделим … но може би друг път.

Той знаеше, че въпреки лошите им взаимоотношения с майка ми, те трябва да останат заедно и да се борят за брака си. За мен това е останало в съзнанието ми. Веднъж казали ДА, завинаги ЗАЕДНО. ДОКАТО СМЪРТТА НИ РАЗДЕЛИ. Това е примерът, който следвам и аз. Да, в брака ни минаваме през проблеми. Малки, по-често големи. Но в мен стои една мисъл. Винаги заедно. Благодарна съм на баща ми, за безценното наследство – вярата в Господ Исус Христос. Това е което държи семейството ми днес. Тройното въже не се къса!

Учудващо е колко приличаме на близките, чрез които и нас ни има! Но и сме щастливи, че са в нашия живот!
Благодарни сме за добрите им неща. Нещо най-обикновено, но и много силно, е, че се събираме. И двете родителски семейства празнуват вкъщи – място на приемане, взаимост и споделяне. У дома с подаръци и обич личи колко са специални денят и хората.
И в ежедневието случват забележителни малки, топли хубавини: насърчение, прошка, хубава храна, изненада, екстра миля… Важно е кои сме за другия в трудност, в радост, в рутина.
Чрез тях разбираме какво е богатство! – Да има винаги грижа. Да вървим с другия, когато мечтае. Да работим за добро наследство.
Най-хубавият им пример е, че са заедно. Връхлитали са ги урагани, но не са се разделили. Вероятно са разбирали, че понякога да се поправи нещо отнема много години. И така дълго чакат приключването на ремонта!
Смея да кажа, че лицето на верността е красиво. Устойчивостта е сигурност. Моите родители са семейство 60-а година. Горещо им пожелавам да живеят до 120 – докато „окончателно“ заприличат на бабите и дядовците ми, да виждат как ние бавно се превръщаме в тях, а нашите деца – в нас. Междувременно всички можем да решим осъзнато да избираме преди всичко доброто от поколенията преди нас.

Когато бях малък, често прекарвах лятото на гости при баба и дядо – Иван и Василка.
Не знам дали съм виждал по-работливи и всеотдайни хора от тях. Взимаха малки пенсии, баба взимаше – 120 лв., като голяма част от парите и отиваха за лекарства, сметки и храна. Когато навърших пълнолетие и се сдобих с шофьоска книжка, баба и дядо бяха доста горди с мен. Баба ме извика и ми даде плик с пари, погледнах вътре и стъписано попитах за какво са.
Бяха успели да спестят достатъчно пари, за да мога да си закупя кола. Същото бяха направили и за брат ми.
Това, което си взех като поука от случката е, че независимо от обстоятелствата, когато има любов има и начин. И дори и недостатъчни да изглеждат средствата, които получаваме, винаги има начин да спестиш.

От малка си мечтаех да се омъжа като принцесите. Мечтаех си за съпруг с когото да мога да мечтая, да ме окрилява, да споделяме всичко най-съкровено и да се сгуша, когато съм щастлива или тъжна. И понеже Бог е велик и добър, получих такъв прекрасен мъж, с когото душата ми лети и сърцето ми тупти от благодарност.

Всъщност, този мой копнеж за такъв мъж и такова семейство не е случаен. Чрез Божията благословия съм дете на родители, които ме възпитаха да бъда благодарна, да уважавам, да ценя останалите и да помагам на този, който е в нужда. Благодаря на родителите си, че през годините ни показаха какво е семейният уют и сплотеност. Тъй като родителите ми обичат да пътуват, няколко пъти в годината задължително ходехме заедно на екскурзии из цялата страна, а почивките на море бяха едно от любимите ни пътувания, защото обикновено със сестра ми от вълнение никога не заспивахме вечерта преди морето, а пък на баща ми все му се налагаше да носи допълнителен куфар с нашите надуваеми дюшеци и пояси, които бяха неизменна част от нашия багаж (сега това задължение се стовари на мъжа ми ). Дори наскоро, си спомних за времето около Рождество, когато със сестра ми още живеехме с родителите ни, колко ни е било забавно и безгрижно, как винаги сме приготвяли празничната трапеза цялото семейство, и колко е важно този пример да се предаде на децата.

Сега, когато си спомням всичко това през призмата на времето, наистина съм благодарна за това безценно наследство, защото то е най-важната основа сега за моето семейство. Всички тези усилия, които и баба и дядо са вложили в моите родители се отблагодаряват, когато след това идва подготвено и стабилно поколение.

Вярвам, че семейството е основата на здравото, моралното и мислещо общество. Мисля, че ще ни бъде много по-лесно да го постигнем, ако поне за малко си отместим фокуса от нас самите и помислим за поколенията, които идват, те какво ще наследят от нас, добро ли е, лошо ли е, с какво ще им помогне. Защо просто не оставим една здравословна среда след нас?

Традиционният брак и семейство са моторът на живота, желая на всеки да го изживее с много любов, разбирателство, уют и приключения, които държат пламъка още по-горещ.
Започнете вашия добър пример още днес!

Смятам, че те са ключови за семейния уют и разбирателство между мъжа и жената. Смея да кажа, че ги прилагам успешно и в моя семеен живот: смирение, покорство, мъдрост и приемане на несъвършенствата на другия.

Макар баща и син, татко и дядо бяха много различни един от друг, но този модел на поведение сработваше и при двамата. Покорство и смирение, но съвсем не това, което стъпква съвременната еманципирана жена и дори в някои крайности я превръща в жертва. А онова, патриархалното, което е пропито с любов и уважение към другия, с признаване авторитета на мъжа като глава на семейството.
Баба и дядо имаха едно странно за съвременния речник, но пък така мило обръщение един към друг – наричаха се „мойтУ”. Да, с тази толкова диалектна, но звучна редукция на о-то, характерна за източните говори. С него баба стопяваше всички ледове помежду им, успокояваше дядо дори и в най-трудните моменти, когато така буйният му темперамент кипваше и не щадеше нерви и сили да го покаже на околните. Щом чуеше това обръщение, веднага се скриваше онази дълга бръчка, която прорязваше изпеченото му от селска работа чело, и погледът му светваше в красива усмивка. „НейнотУ’ си е нейно с всичките му несъвършенства и недостатъци, или както колоритно тя си ги наричаше кусури. Знаеше и как да го ядоса, ала никога не го правеше.

Същият подход прилагаше и мама. И двете (баба, вече царство й небесно, майка, да ми е жива и здрава) са мъдри жени. А както пише в Библията „Всяка мъдра жена съгражда дома”. Баба и мама ме научиха, че мъжът гради материалните неща в дома, но жената с мъдрост плете онези нишки, наглед тънки и незначителни, а всъщност темелите на здравото семейство. Мъдра е жената, която притежава ум и опит. Която деликатно може да наложи себе си в семейната йерархия във всяка ситуация без да унижава мъжа. Която винаги подхожда с любов, независимо от ситуацията, и излиза морален победител в семейните двубои.

Тяхната борбеност в наистина трудни и критични моменти и периоди са оставили дълбоки спомени в съзнанието ми, които оживяват, когато самата аз се сблъсквам с различни предизвикателства в моето семейство.

В здраве и в болест, в добро и в лошо, в благоденствие и в бедност, в радост и в скръб, родителите ми бяха верни на своите брачни обети не само на думи, но и в действителност с примера си докато смъртта ги раздели. Наследството на добрия пример на майка ми – като най-силен спомен ще останат грижите й към болния ми баща, които й костваха буквално всичко, но тя нито за миг не се поколеба и не се отказа да се бори до край. Наследството на добрия пример на покойния ми баща – като най-силен спомен ще остане неговата любов към майка ми, който до последно беше сигурен, че целувката, която получава е от неговата любима дори без да я вижда, без да я чува и без да разбира, че това е тя.
Дали имах идеални родители? – Не, но получих наследството на най-добрия пример от своите родители – “НИКОГА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ!”. Наследство, което искам да предам и на децата си.

Това са моите родители, които ми оставиха наследството на добротата, което има вечна стойност. Научиха ме на трудолюбие и упоритост. Те не са имали нищо, не са имали пари сватбена рокля за мама.. но сами са постигнали всичко, построили са къща дори, в която днес живеем с моя съпруг и техния внук. Научиха ме на уважение в брака и семейството, на сътрудничество – татко казваше ”Ако ви е трудно, седнете и поговорете и нека всеки приеме болката на другия..”. Правим го и така семейството става надеждно. Преданост ни завещаха те двамата, отдадени един на друг и в добро и в лошо. Баща ми, който вече го няма, беше казал на моя съпруг: ”Обичаш ли я?! Друго не ти трябва. Стой до нея – ти и детенцето. Друго не трябва – семейството е любов.” Прав беше. Тези морални добродетели и днес обогатяват нашия семеен живот и ни вдъхновяват да продължим и да ги предадем на сина ни, за да съхраним нашата семейна идентичност. Тя е тук – в тази стара черно-бяла снимка.

Майка ми от своя страна не умее да облича чувствата си в думи, но ги показва в действия. Помня, че приготвяше любимата вечеря на татко, застилаше масата с бяла покривка, вадеше кристалните чаши и го чакаше с нетърпение да се върне от работа. И днес, когато искам да впечатля и изразя чувствата си към моя съпруг, аз си спомням, че любовта на мъжа минава през стомаха и по примера на мама му приготвям специална вечеря, застилайки масата с най-снежнобялата покривка и наливайки в кристалните чаши от сватба ни любимото му вино. Ефекта е поразителен, в такива моменти дълбоко докоснат той може да ми обещае всичко!:)
Спомням си още нещо от времето, когато бях дете, а родителите ми са били на моята възраст. Баща ми много обичаше да купува рокли на мама, да я вижда елегантна и красива това го вдъхновяваше и много се гордееше с нея. Веднъж й купи скъпа рокля от морето с последните ни пари и нямаше как да се приберем от почивката. Наложи се наши близки да дойдат и да ни вземат от Албена, беше лятото на 1987 г. Разказвала съм тази историята на моя съпруг много пъти, защото това наистина ме е впечатлило като дете, а за едно дете няма нищо по-хубаво от това да знае, че родителите му се обичат. Явно повлиян от примера на баща ми той и до днес не щади средства, за да ме вижда поддържана и красива.

Единственият му проблем е дългото чакане в Мола.
Е, съвместния ни живот не винаги е бил безоблачен, но полагаме всички усилия да устоим проверката на времето и да останем верни един на друг. Наследството и примера на родителите наистина е важен, надяваме се и ние да бъдем добър пример за подражание на нашите деца!

Бях на 12. Страхувах се. Не виждах кой можеше да помогне? С доверието на дете, тайно и от сърце се обърнах към Бог. Молех Го настойчиво за родителите си, за брака им.
Случи се чудо. Повярвали в Бога, и двамата откликнаха. Последваха изповед и прошка помежду им. Настъпи вторият период от семейния живот. Имаше борба за прехраната, но и искрено християнство с цъфтеж на добродетели, любов и жертвоготовност.

От примера на родителите си наследих безценна мъдрост. Тя ми показа какво да НЕ допускам и за какво да се боря. Уверих се, че Бог, пред Когото двойките сключват брак, може да пази и благославя съюза им.

Когато на свой ред се омъжих, сякаш нямаше как да се заоблачи над щастието ни. Но се намериха страшни житейски бури и за нашата семейна лодка. Криза в бизнеса. Банкрут. Безизходица. Депресии. Започвания отначало и в чужбина, и в провинцията. Връхлитаха ни изпитания, от които се учехме да излизаме по-състрадателни и сплотени, защото държахме да останем завинаги заедно. И всичко това, докато отглеждаме с обич петте си деца.
Скоро наближава нашата 20-та годишнина. За нея, приятел нарисува картина, наречена „Последната крепост“. Вдъхновен, че небесна светлина пази семейството ни.

Като нейна дъщеря майка ми ме научи на много неща, които по-късно приложих и в моето семейство. Това, за което съм й благодарна най-много, е, че видях нейния добър пример в отношенията им с моя баща. Като дълбоко вярващ човек майка ми основаваше отношенията в брака си върху Божието слово. Никога не съм я чула да вика, да обижда баща ми или да проявява неуважение към него. Никога не съм я чула да го обвинява за нещо или да мърмори. Никога не съм била свидетел тя да говори зад гърба му или да разказва за негови недостатъци. Никога не съм видяла двамата да се унижават един друг и да подхвърлят фрази като: „За нищо не ставаш!“. Напротив, винаги са издигали авторитета един на друг пред децата си и не само пред тях.

С времето оцених това особено високо и се старая максимално да го прилагам в моя брак. Майка ми вече е във вечността, но вярвам, че семето, което е посяла, ще дава плодове за поколения напред.

Примерът, който съм получила от родителите ми е много ярък, защото те научиха всичките нас всяка вечер (без изключение) преди лягане да тичаме от стая на стая, за да искаме прошка от брата и сестрата. Нашите родители правеха същото помежду си. В началото сме го правили рутинно и без да съзнаваме важността на прошката. С времето обаче това изгради здрави взаимоотношения в голямото ни семейство, и макар да се пръснахме по целия свят, и до днес имаме чудесни взаимоотношения помежду си.
Този благодатен навик е особено полезен и в моя брак. От пет години има само една вечер, в която с моя съпруг сме си лягали съгрешили помежду си. Но този случай беше особено поучителен, защото никой от двама ни така и не успя да заспи, преди да поискаме прошка един от друг, а след това – на колене и от Бога.
Затова за мен прошката е от огромно значение във взаимоотношенията между несъвършените съпрузи в брака. Благодаря на Бога за моите чудесни родители, които ми дадоха пример за подражание, който от своя страна да предам и на своите деца!

Баба ми почина преди шест години. Тя е имала един-единствен мъж в живота си – дядо. Той е още жив, на 83 години е и също е имал само една жена в живота си – баба ми. Имали са 57 години брак. За родителите си мога със сигурност да твърдя същото. Те продължават да бъдат верни един на друг вече 39 години.

Аз също мечтаех за единствения, когото Бог ще ми подари, с когото ще ме съчетае и с когото ще вървим през огън и вода, през пустиня и долина, докато смъртта ни раздели.
Най-мъдрата книга казва: «Сърцето на мъжа й е уверено в нея…» (книга Притчи 31:11). Тринадесет години сме в брак с Емануил. Знам, че сърцето му е уверено в мен, както и моето в него. Ние сме двете половинки на един сложен механизъм, наречен «семейство», «брак». Не сме съвършени, но съвършено си пасваме.

Верността е един от стълбовете в нашата семейна сграда, който я прави устойчива, здрава и способна да устои на всякакви бури и ветрове.

В неговите очи виждам най-ценните си качества и тогава се чувствам удовлетворена. Но още повече такава се чувствам, когато той ми разкрива и недостатъците ми, защото, когато се стремя да ги премахвам постигам успехи. За това бракът е неизчерпаем. Защото води към една двустранна, непрестанна промяна.

А сега си спомням за двама души, които също бяха толкова различни, че всеки психолог би ги определил за несъвместими. Те бяха също толкова различни, колкото съм аз с моя съпруг, но заедно си пасваха както двигател с кола. Тези двама души са моите родители. Израснах, възпитана според библейския отвес и през целия си живот имах пред себе си показно за истинска преданост, вярност и любов. Майка ми-нежна и огнена душа и баща ми- уравновесен като лед върху океан и дълготърпелив, бяха и са моите вечни исполини, които са запечатали в детското ми съзнание, че бракът е непоклатим като скала. Когато бях дете и виждах това единство и топлота между тях сякаш тази любов просто се залепваше за мен и нещо ми шепнеше: „и ти ще имаш същото…ако последваш техния пример“. И така и стана. Това е най-ценното наследство, което може да даде един родител.

Още от малки сме наблюдавали и усещали не само любовта им към нас, но и тази помежду им. При всеки брак е индивидуално. Дали е това, че гледат да са заедно във всичко както трудно така и забавно или в задоволяването на личните нужди на другия във всичко това сме виждали многото лица на любовта.

Добра традиция е отделянето на време един за друг поне веднъж седмично, а може и повече. Да има време за споделяне. В този ред от мисли трябва да кажем, че е добре да имаме време само за себе си както ние така и нашия партньор.

Да свършиш нещо, с което да облекчиш другия, като домакинска работа е също израз на любов и е нещо, което трябва да правим, винаги когато имаме тази възможност.
Малките романтични жестове, които правим с повод и без повод са добра практика както и целувки, прегръдки, думи и цялостно отношение.

В брака често има спорове, но това, което сме научили е това да не се случва пред други хора.
Да сме честни и откровени изгражда доверие.

Много важно и не на последно място е да се изслушваме един друг. Особено съпрузите да имат търпението да изслушват своите съпруги.