от Линда Уейт
Линда Уейт е професор по социология в Чикагския университет. Това е редактираната версия на нейните коментари, огласени на 14 ноември 2000 г. в университета Бриам. Д-р Уейт е публикува книга със заглавие „Процесът в подкрепа на брака (Doubleday, 2000) със съавтор д-р Маги Галахър от Института за американски ценности.
Книгата (Процесът в подкрепа на брака) започна преди повече от пет години като изследване, извършвано за Националните здравни институти заедно с Бий Лилард, в момента икономист в университета в Мичиган. Ние изследвахме взаимоотношението между семейното положение и смъртността – вероятността някой да умре. Използвахме обширно национално проучване и проследихме индивиди за период от 18 години. В началото на периода някои от тях са били несемейни, оженили са се и след това са се развели. Ние можехме да видим как рискът от смърт се е променял при един и същ човек, когато той/тя е бил/а женен или несемеен. Откритията ни бяха драматични. Ние установихме, обобщено накратко, че вероятността женените мъже и жени да умрат е много по-малка в сравнение с несемейните мъже и жени. Нашите резултати говореха, че в група от сто мъже на възраст 48 години - около 65 ще доживеят 65-годишна възраст, ако не са семейни. В също такава група от сто мъже – почти 90 ще доживеят 65-годишна възраст, ако са женени. Открихме подобна разлика и при жените, макар и по-малка. И така, при несемейните жени – около 80 на сто биха доживели 65-годишна възраст, докато при семейните жени този брой е 90. Както при мъжете, така и при жените имаше големи, последователни влияния, когато вземахме предвид останалите качества на личността.
Линда Уейт е професор по социология в Чикагския университет. Това е редактираната версия на нейните коментари, огласени на 14 ноември 2000 г. в университета Бриам. Д-р Уейт е публикува книга със заглавие „Процесът в подкрепа на брака (Doubleday, 2000) със съавтор д-р Маги Галахър от Института за американски ценности.
Книгата (Процесът в подкрепа на брака) започна преди повече от пет години като изследване, извършвано за Националните здравни институти заедно с Бий Лилард, в момента икономист в университета в Мичиган. Ние изследвахме взаимоотношението между семейното положение и смъртността – вероятността някой да умре. Използвахме обширно национално проучване и проследихме индивиди за период от 18 години. В началото на периода някои от тях са били несемейни, оженили са се и след това са се развели. Ние можехме да видим как рискът от смърт се е променял при един и същ човек, когато той/тя е бил/а женен или несемеен. Откритията ни бяха драматични. Ние установихме, обобщено накратко, че вероятността женените мъже и жени да умрат е много по-малка в сравнение с несемейните мъже и жени. Нашите резултати говореха, че в група от сто мъже на възраст 48 години - около 65 ще доживеят 65-годишна възраст, ако не са семейни. В също такава група от сто мъже – почти 90 ще доживеят 65-годишна възраст, ако са женени. Открихме подобна разлика и при жените, макар и по-малка. И така, при несемейните жени – около 80 на сто биха доживели 65-годишна възраст, докато при семейните жени този брой е 90. Както при мъжете, така и при жените имаше големи, последователни влияния, когато вземахме предвид останалите качества на личността.
RSS Feed
