„Какви лични финанси, като аз получавам малка заплата и не мога нищо да спестявам?”, „Кажи ми как да инвестирам с 400 лева на месец?”, „Добре звучи, но за хора с пари”. Сигурно ви е познато? Или вие имате подобни мисли? Аз чувам тези коментари всеки ден и на всяко мое телевизионно или радио участие.
В тази статия ще ви дам няколко полезни насоки как да се справяте с финансите си, дори да получавате малка заплата. Прочете я, дори да си мислите, че няма смисъл и вие си „знаете най-добре”. Залогът е много висок – вашето по-добро бъдеще, а „цената” е 10 минути от вашето време.
В тази статия ще ви дам няколко полезни насоки как да се справяте с финансите си, дори да получавате малка заплата. Прочете я, дори да си мислите, че няма смисъл и вие си „знаете най-добре”. Залогът е много висок – вашето по-добро бъдеще, а „цената” е 10 минути от вашето време.
За начало ще ви кажа, че не съм роден със сребърна лъжичка в устата, дори напротив. Родителите ми, преди да се пенсионират, са били обикновени служители в мина, а аз съм живял до 6-годишната си възраст на село при баба ми и дядо ми. Те също не са били богати – имаха само малко стопанство с животни и градини, които осигуряваха винаги прясно месо, яйца, мляко, плодове и зеленчуци на трапезата. От тях се научих да ценя това, което имам и да постигам с труд всичко, а не да се оплаквам как нищо не става.
На училище съм ходил само със стотинки като джобни, вкъщи е имало нещо сготвено, а почивката беше веднъж в годината, т.е. както всички деца. Първата ми „официална” работа беше на 16 години, а след това всяко лято съм работил, докато завърших бакалавърската си степен. През студентските ми години не съм имал кола и не съм хвърлял салфетки по дискотеките. Няколко месеца след завършването ми си намерих работа за 200 лева (и тогава не бяха много) и така 11 години. С много труд и постоянство се издигнах в кариерата, но миналата година започнах от нулата да градя бизнес.
След това лирическо отклонение, ще ви споделя моите начини за спестяване и успешно управление на пари, дори с ниска заплата.
„Наследство ми е, бащиния”
Да, ще си говорим за жилището ни. Сигурно, ще срещна доста отпор и ще се споменават думи като „бащиния” и „наследствено”. Запитайте се на първо място къде живеете – в кой град (или село) и в коя негова част? Няма да ви изненадам, ако ви кажа, че 95% от българите притежават собствено жилище, което ни отрежда 2-ро място в ЕС след Румъния и едно от челните в света.
А собственото жилище си е богатство, особено, ако е в по-голям град или по-голямо като площ. Как може да казваш, че нямаш пари и живееш с малка заплата, като имаш жилище, което може да продадеш и да купиш по-малко или да се преместиш в по-малък град? Всеки, който има жилище в София автоматично излиза от категория „беден”, независимо от неговия доход. Спокойно може да си продаде жилището и да отиде в по-малък град, където е много по-евтино.
Обратното също важи. Няма работа в твоя град или получаваш ниска заплата – събери си багажа и отиди в по-голям град с повече възможности. Ти не си дърво и нямаш корени. Ще е трудно – да, така е, няма нищо лесно. Аз съм пътувал доста години до София, като е имало периоди, в които отиването до работа ми е отнемало около 2 часа и половина, връщането – още толкова, а това са 5 часа на ден. След това живях няколко години в столицата, но от 3 години съм в по-малък град, където се чувствам страхотно и със сигурност разходите са ни доста по-ниски.
Когато предложа на някой да живее в Ботевград, Перник, Радомир, Дупница, Кюстендил или Елин Пелин, веднага чувам „пътуването е много и ще е трудно”, а разговорът продължава с „колко е скъпо всичко”, „взимам малка заплата” и „не мога да спестявам”.
Следващият въпрос, който трябва да си зададете: В какво живея? Тристаен апартамент не е ли малко голям за семейство с едно дете или без деца? „Този ми е наследствен”, „Ще ми идват на гости роднини от време на време”, „Нека има” – не ми звучат като сериозни доводи. Ако сте в това положение – продайте голямото жилище, вземете по-малко, а разликата – инвестирайте (първо в себе си, а после и в активи, които да ви носят доход).
„Нямам пари и затова взимам кредити”
В това няма никаква логика. Не ти стигат парите и взимаш на заем, като след това лихвите и таксите те правят още по-беден. И студентите първи курс по икономика знаят, че „цената” на кредитите е най-висока за хората с ниски доходи, просто защото те са по-рискови за банките и другите кредитни институции. А те напипаха доста добре тази ниша и вече усилено предлагат „бързи заеми до заплата”, а те не са евтини, нали знаете?
Ако имате ниска заплата, последното нещо, което трябва да правите, е да взимате кредити. За извънредни ситуации, свързани с вашето здраве и живот е допустимо, но да се хващате на въдицата на момичетата в магазините за техника и да си купите голям телевизор или таблет за детето на изплащане е престъпление срещу вашето бъдеще. А, повярвайте ми, това го виждам всеки ден и после „няма пари”.
„Взех я на старо и не е много скъпа”
Колата е другия пасив, след жилището, по който отиват много пари. Когато започнах първата си работа нямах кола и въпреки малката ми заплата успявах да спестя между 50 и 100 лева на месец. На 26 години изкарах шофьорските курсове и си купих първата кола – BMW не в първа младост. И разходите започнаха – 150 лева на година за застраховка Гражданска отговорност, 300 лева за Каско, смяна на гуми – 300 лева, нов акумулатор – 200 лева, смяна на ремъци, леки и по-тежки ремонти, данък, технически преглед и като последен разход – гориво, чиято цена не е като в САЩ или в арабските страни.
Тук, дори няма да споменавам какви са разходите за нов автомобил или такъв на лизинг. Идва интересната част – повечето хора, които се оплакват, че получават (или „взимат”, но никога не „изкарват”) малка заплата имат автомобил. Вече чувам някой да казва, че в 21 век, колата е стока от първа необходимост (нещо като iPhone 6 Plus). А, така ли е наистина? Може ли да се придвижваш в София без автомобил? Да, в 90% от случаите. Има едни 10% от хората, които работят или живеят доста далеч от всякакви превозни средства на градския транспорт или самото придвижване не е удобно. Тях ги оправдавам, донякъде.
И това е в София. Какво остава за по-малките градове, където почти всичко е на пешеходно разстояние. Аз също приемам колата за мое продължение, което ме прави мързелив. Преди разстояние от няколко километра не беше проблем, а сега краката сами ме водят към колата и докато се усетя паля и потеглям. Няма да ви казвам какви проблеми и болести може да ви докарат обездвижването и непрекъснатото седене.
Другият аргумент, който чувам е, че с автомобила се спестява доста време и е по-удобен. Така е, но ако работиш за малко пари, той необходим ли ти е, наистина. Колата е просто стока, която трябва много добре да прецениш дали може да си позволиш и да знаеш, че покупната цена (и горивото) са най-малкия разход.
Ако си направил всичките тези неща и въпреки това не може да спестяваш (или да живееш по-добре), помисли за увеличаване на доходите. За това ще напиша отделна статия, но и тук има доста възможности.
автор: Стойне Василев
статията е публикувана със съкращения от: www.smartmoney.bg
На училище съм ходил само със стотинки като джобни, вкъщи е имало нещо сготвено, а почивката беше веднъж в годината, т.е. както всички деца. Първата ми „официална” работа беше на 16 години, а след това всяко лято съм работил, докато завърших бакалавърската си степен. През студентските ми години не съм имал кола и не съм хвърлял салфетки по дискотеките. Няколко месеца след завършването ми си намерих работа за 200 лева (и тогава не бяха много) и така 11 години. С много труд и постоянство се издигнах в кариерата, но миналата година започнах от нулата да градя бизнес.
След това лирическо отклонение, ще ви споделя моите начини за спестяване и успешно управление на пари, дори с ниска заплата.
„Наследство ми е, бащиния”
Да, ще си говорим за жилището ни. Сигурно, ще срещна доста отпор и ще се споменават думи като „бащиния” и „наследствено”. Запитайте се на първо място къде живеете – в кой град (или село) и в коя негова част? Няма да ви изненадам, ако ви кажа, че 95% от българите притежават собствено жилище, което ни отрежда 2-ро място в ЕС след Румъния и едно от челните в света.
А собственото жилище си е богатство, особено, ако е в по-голям град или по-голямо като площ. Как може да казваш, че нямаш пари и живееш с малка заплата, като имаш жилище, което може да продадеш и да купиш по-малко или да се преместиш в по-малък град? Всеки, който има жилище в София автоматично излиза от категория „беден”, независимо от неговия доход. Спокойно може да си продаде жилището и да отиде в по-малък град, където е много по-евтино.
Обратното също важи. Няма работа в твоя град или получаваш ниска заплата – събери си багажа и отиди в по-голям град с повече възможности. Ти не си дърво и нямаш корени. Ще е трудно – да, така е, няма нищо лесно. Аз съм пътувал доста години до София, като е имало периоди, в които отиването до работа ми е отнемало около 2 часа и половина, връщането – още толкова, а това са 5 часа на ден. След това живях няколко години в столицата, но от 3 години съм в по-малък град, където се чувствам страхотно и със сигурност разходите са ни доста по-ниски.
Когато предложа на някой да живее в Ботевград, Перник, Радомир, Дупница, Кюстендил или Елин Пелин, веднага чувам „пътуването е много и ще е трудно”, а разговорът продължава с „колко е скъпо всичко”, „взимам малка заплата” и „не мога да спестявам”.
Следващият въпрос, който трябва да си зададете: В какво живея? Тристаен апартамент не е ли малко голям за семейство с едно дете или без деца? „Този ми е наследствен”, „Ще ми идват на гости роднини от време на време”, „Нека има” – не ми звучат като сериозни доводи. Ако сте в това положение – продайте голямото жилище, вземете по-малко, а разликата – инвестирайте (първо в себе си, а после и в активи, които да ви носят доход).
„Нямам пари и затова взимам кредити”
В това няма никаква логика. Не ти стигат парите и взимаш на заем, като след това лихвите и таксите те правят още по-беден. И студентите първи курс по икономика знаят, че „цената” на кредитите е най-висока за хората с ниски доходи, просто защото те са по-рискови за банките и другите кредитни институции. А те напипаха доста добре тази ниша и вече усилено предлагат „бързи заеми до заплата”, а те не са евтини, нали знаете?
Ако имате ниска заплата, последното нещо, което трябва да правите, е да взимате кредити. За извънредни ситуации, свързани с вашето здраве и живот е допустимо, но да се хващате на въдицата на момичетата в магазините за техника и да си купите голям телевизор или таблет за детето на изплащане е престъпление срещу вашето бъдеще. А, повярвайте ми, това го виждам всеки ден и после „няма пари”.
„Взех я на старо и не е много скъпа”
Колата е другия пасив, след жилището, по който отиват много пари. Когато започнах първата си работа нямах кола и въпреки малката ми заплата успявах да спестя между 50 и 100 лева на месец. На 26 години изкарах шофьорските курсове и си купих първата кола – BMW не в първа младост. И разходите започнаха – 150 лева на година за застраховка Гражданска отговорност, 300 лева за Каско, смяна на гуми – 300 лева, нов акумулатор – 200 лева, смяна на ремъци, леки и по-тежки ремонти, данък, технически преглед и като последен разход – гориво, чиято цена не е като в САЩ или в арабските страни.
Тук, дори няма да споменавам какви са разходите за нов автомобил или такъв на лизинг. Идва интересната част – повечето хора, които се оплакват, че получават (или „взимат”, но никога не „изкарват”) малка заплата имат автомобил. Вече чувам някой да казва, че в 21 век, колата е стока от първа необходимост (нещо като iPhone 6 Plus). А, така ли е наистина? Може ли да се придвижваш в София без автомобил? Да, в 90% от случаите. Има едни 10% от хората, които работят или живеят доста далеч от всякакви превозни средства на градския транспорт или самото придвижване не е удобно. Тях ги оправдавам, донякъде.
И това е в София. Какво остава за по-малките градове, където почти всичко е на пешеходно разстояние. Аз също приемам колата за мое продължение, което ме прави мързелив. Преди разстояние от няколко километра не беше проблем, а сега краката сами ме водят към колата и докато се усетя паля и потеглям. Няма да ви казвам какви проблеми и болести може да ви докарат обездвижването и непрекъснатото седене.
Другият аргумент, който чувам е, че с автомобила се спестява доста време и е по-удобен. Така е, но ако работиш за малко пари, той необходим ли ти е, наистина. Колата е просто стока, която трябва много добре да прецениш дали може да си позволиш и да знаеш, че покупната цена (и горивото) са най-малкия разход.
Ако си направил всичките тези неща и въпреки това не може да спестяваш (или да живееш по-добре), помисли за увеличаване на доходите. За това ще напиша отделна статия, но и тук има доста възможности.
автор: Стойне Василев
статията е публикувана със съкращения от: www.smartmoney.bg
RSS Feed
