Тодор и Цвета са семейство от 4г. и имат две деца. Ето какво сподели* Цвета, във връзка с темата за брака, като продължение на инициативата “Седмица на брака”, координирана от Асоциация Общество и Ценности:

- Да започнем от онзи приказен момент „Яли, пили и се веселили”. Въпросът е, че не знаем какво се случва след това. Какво се случи във Вашия случай?

Цвета: Честно да ви кажа животът ми в момента, почти четири години от сватбата, е още по-интересен, наситен с приключения и със ситуации, в които любовта ни да бъде изпитана, отколкото преди да се оженим. Случиха се много неща. Роди се синът ни 1 година след сватбата. Междувременно имахме различни затруднения, финансови, ситуации с моите родители. Баща ми почина, майка ми беше болна и трябваше да се грижа за нея, което беше стрес за семейството. След това имахме финансова благословия, получих едно неочаквано наследство, т. е. минали сме през най-различни моменти с всякакви крачки, които мога да кажа след 4 години само са ни приближавали, защото основата ни явно е била любовта ни.

Ангел и Аглика са семейство от 18г. и имат две деца. Ето какво сподели* Аглика, във връзка с темата за брака, като продължение на инициативата “Седмица на брака”, координирана от Асоциация Общество и Ценности:

Трябва ли да е концентриран човек, когато говори за брака си всъщност?
Разбира се, че трябва да е концентриран. Това е много важно нещо. Бракът не е нещо, което човек прави ей така. Това е решение, което взима и което трябва да отстоява.

А вие колко мислихте преди да кажете „Да”?
Не много. Ние се оженихме доста набързо. Просто знаех, че това е човекът. 
Сега като се връщам назад мога да кажа, че образованието не е най-важното, защото високо образованата жена, не винаги е най-добрата майка. Често тя се впуска да прави кариера. За едно дете е много важно да получава любов, да има родители, които са до него. Особенно майката, да е до него, да го кърми. Да не го зарязва на баби, дядовци и познати.

Дона и съпругът й Иван са семейни от 42 години. Ето какво споделя* тя за тайната на дълголетния брак и това, което го осмисля.  Повод за интервюто е темата за брака, продължение на инициативата “Седмица на брака” на сдружение Асоциация Общество и Ценности. 

- Децата ли са най-голямата радост и най-голямата награда в брака?
Дона: Да, наистина са най-голямата радост. Взаимоотношенията между двамата партньори укрепват и те се чувстват още по-близки, когато децата се появят. Когато се роди детето, аз изпитах голяма радост. Имах възможност сама да отгледам детето си, не съм го давала в ясла. Точно тогава аз бях детска учителка. На три години дойде при мене в детската градина.

Бисер е семеен и заедно със съпругата си имат четири прекрасни деца.  Ето какво сподели* той, във връзка с темата за брака, като продължение на инициативата “Седмица на брака”, координирана от Асоциация Общество и Ценности. 

- След като сключихте брак размисляли ли сте се за това решение?

Бисер: Не съм мислил. Когато се жених за съпругата ми, не бях съвсем сигурен, това ли е човекът за мен или не е. Ами ако има някоя по-добра? С годините все повече се убеждавам, че изборът е бил най-правилният. И днес ако трябва да се женя, пак нея ще взема.Бракът е един вид риск, много голям риск, който човек поема и се надява наистина да е премерен и да е точен!

Човек в младежките години си представя нещата по един начин, изгражда си определени представи. Когато срещнах съпругата ми, цялото ми същество казваше, че това е човекът по сърцето ми, всичко за което съм копнял. Визуално човек си изгражда представа и винаги си мисли ами ако има някой още по-добър и по-подходящ.

Насо и Веси Петрови са двойка от 1998 г. Встъпват в брак през 2002 г. Имат две деца. Насо е треньор по таекуондо. Ето какво сподели* той, във връзка с темата за брака, като продължение на инициативата “Седмица на брака”.

- Трябва ли, както в таекуондото и в брака да има дисциплина?
Насо: Да, трябва. Всеки има отговорности и задължения. Ако проявяваме безхаберие, няма да има добри резултати.

- Бихте ли нарекли безхаберници, тези които са се отрекли от възможността някога да встъпят в брак? Знаете, че това се е превърнало в тенденция.
Насо: Имам друго отношение към хората, които не встъпват в брак. Хората са доста чувствителни на тази тема, като им кажат това. Фактът, че спиш с една жена и живееш с нея, не значи че сте семейство. Бракът е нещо повече. За мен жена ми е най-добрият ми приятел. В този смисъл аз поемам отговорност към най-добрия си приятел. Да съм на разположение, да се грижа за нея. Знам, че хората които живеят без брак, ще кажат и аз се грижа. Защо не поемеш официално тази отговорност, тогава?

По-долу публикуваме разговора* с Дияна и Стефан Стефанови от Русе по темата за брака, продължение на инициативата "Седмица на брака". Стефан и Диана имат вдъхновяваща история. Освен това те спечелиха първата награда от томболата на конкурса "Седмица на брака" през 2013г. - вечеря за двама.  Ето какво споделиха те за брака си:

Водещ: Разкажете ми нещо за Русе.

Стефан: Русе е един хубав град. Напоследък малко е позаспал и хората са апатични. Иначе самият град, като град, е хубав. Щом хората могат да мълчат и да търпят да бъдат с по 300-400-500лв. заплата това говори само по себе си за духа в самия град. Ако видите колко хора има, които са вечно намусени и готови да направят скандал… Никога не мога да си позволя да бъда в подобно положение.

Семейният човек има толкова предизвикателства днес. Той трябва да се бори за любовта си към другия със себе си, с него, а и да я защитава пред останалите. Нужно е да издържи на натиска на времето. За това се иска мъдрост, посвещение, прощаващ дух и може би щипка чувство за хумор, на инат.

Колкото до нас - обичам вечерите, когато съпругът ми се връща тихо. Изморен от борбата за хляба, но верен. Изтърпял лошото време или лошите настроения, но все така силен. Все така хубав и все така мой. Дъщеря ми първа стига до вратата – и слънцето отново засиява на лицето му. Прекрасни са първите мигове, в които усеща аромата на домашно приготвено ястие, подправено с много любов. ...