Представяме ви участниците в конкура на Седмица на брака 2020 "Наследството на добрия пример":
Деница Стойчева Йеротеева
Майка ми и втория ми баща Евгени са женени от 25 години. Имах щастието да съм свидетел на голямата им любов и да раста в дом, където родителите се гледат влюбено и сияят от щастие. За тези години, освен сестра ми, която се роди от любовта им, семейството ни се увеличи с още две деца. Една сладка сестра и малко момченце, които родителите ми осиновиха. Малката ми сестра беше на 1,4 месеца, когато дойде в нашия дом, а брат ми бебе на 3 дни. И до днес когато вече са съответно на 10 години и 6 години, са отглеждани с голяма любов и отдаденост. Възхищавам се на баща ми Евгени, който наравно с майка ми ставаше нощем и се грижеше за малките дечица. Въпреки трудностите те ни показаха, че с големи любящи сърца, могат да променят, съдбите на две деца.
Обичаме да се събираме на празници, защото сме едно голямо щуро семейство и се забавляваме много. И се караме много :) Една голяма луда фамилия с много деца, така изглеждаме отстрани. Имам син на 3 години, който обожава леля си и чичо си, които са малко по-големи от него.
Това е наследството на добрия пример, което са оставили родителите ми в мен. Даване и показване на любов и грижа към онези най-малки дечица, които се нуждаят от закрила. Наследството, което получих от майка ми е да вярвам в невъзможното и да мечтая. Винаги са ми давали свобода да избирам пътя си и да правя собствените си грешки, за да израствам като личност. Наследството, което получих от баща ми Евгени е да избера съпруг, който е също толкова отговорен, любящ и добър, като него. Щастлива съм, че точно те да са мои родители.
Ако спечеля наградата искам да я подаря на тях, защото те я заслужват.
Майка ми и втория ми баща Евгени са женени от 25 години. Имах щастието да съм свидетел на голямата им любов и да раста в дом, където родителите се гледат влюбено и сияят от щастие. За тези години, освен сестра ми, която се роди от любовта им, семейството ни се увеличи с още две деца. Една сладка сестра и малко момченце, които родителите ми осиновиха. Малката ми сестра беше на 1,4 месеца, когато дойде в нашия дом, а брат ми бебе на 3 дни. И до днес когато вече са съответно на 10 години и 6 години, са отглеждани с голяма любов и отдаденост. Възхищавам се на баща ми Евгени, който наравно с майка ми ставаше нощем и се грижеше за малките дечица. Въпреки трудностите те ни показаха, че с големи любящи сърца, могат да променят, съдбите на две деца.
Обичаме да се събираме на празници, защото сме едно голямо щуро семейство и се забавляваме много. И се караме много :) Една голяма луда фамилия с много деца, така изглеждаме отстрани. Имам син на 3 години, който обожава леля си и чичо си, които са малко по-големи от него.
Това е наследството на добрия пример, което са оставили родителите ми в мен. Даване и показване на любов и грижа към онези най-малки дечица, които се нуждаят от закрила. Наследството, което получих от майка ми е да вярвам в невъзможното и да мечтая. Винаги са ми давали свобода да избирам пътя си и да правя собствените си грешки, за да израствам като личност. Наследството, което получих от баща ми Евгени е да избера съпруг, който е също толкова отговорен, любящ и добър, като него. Щастлива съм, че точно те да са мои родители.
Ако спечеля наградата искам да я подаря на тях, защото те я заслужват.
Евгения Желева
Ще ви разкажем една история за едно щуро семейство, чиито дни са изпълнени с любов, смях, сълзи, върхове и долини.
Това са мама Галя и тати Живко. Семейство Брезови. Те са женени от 28г. и имат 3 деца: Еви, Дидо и Йоан. Дидо и Еви от скоро имат свои собствени семейства. Аз - Еви и моят съпруг Дани, ще ви споделим кои са нещата, които ни вдъхновяват в нашите родители и са пример и за нашия брак. От малка си спомням, че хапването около масата всички заедно е не просто изключение по празниците, а си е направо правило в ежедневието. Това е важно за сплотяването на едно семейство, защото това е моментът, в който всеки споделя своя ден, планове и вълнения. Мама Галя и тати Живко слагат християнските ценности в основата на своя брак: как да обичаш другия, както себе си; как да прощаваш и да се извиняваш, когато си сбъркал; как да мислиш за другите; да насърчаваш и да подкрепяш, да бъдеш гостоприемен и да помагаш. С всички тези ценни уроци, те са пример за нас и за граденето на нашия семеен живот с Дани. Разбира се, едно от най-любимите неща, които сме научили от тях е умението им да се забавляват и да запазят чувството си за хумор. Да караш колело в 23ч вечерта - не е проблем, късните разходки и вечерни пикници - ежедневие, да скачаш от високо в езеро или да се катериш по дървета - това все още са любими неща на тати Живко и мама Галя. Нашата история спира дотук, но има още толкова неща, които можем да споделим … но може би друг път.
Ще ви разкажем една история за едно щуро семейство, чиито дни са изпълнени с любов, смях, сълзи, върхове и долини.
Това са мама Галя и тати Живко. Семейство Брезови. Те са женени от 28г. и имат 3 деца: Еви, Дидо и Йоан. Дидо и Еви от скоро имат свои собствени семейства. Аз - Еви и моят съпруг Дани, ще ви споделим кои са нещата, които ни вдъхновяват в нашите родители и са пример и за нашия брак. От малка си спомням, че хапването около масата всички заедно е не просто изключение по празниците, а си е направо правило в ежедневието. Това е важно за сплотяването на едно семейство, защото това е моментът, в който всеки споделя своя ден, планове и вълнения. Мама Галя и тати Живко слагат християнските ценности в основата на своя брак: как да обичаш другия, както себе си; как да прощаваш и да се извиняваш, когато си сбъркал; как да мислиш за другите; да насърчаваш и да подкрепяш, да бъдеш гостоприемен и да помагаш. С всички тези ценни уроци, те са пример за нас и за граденето на нашия семеен живот с Дани. Разбира се, едно от най-любимите неща, които сме научили от тях е умението им да се забавляват и да запазят чувството си за хумор. Да караш колело в 23ч вечерта - не е проблем, късните разходки и вечерни пикници - ежедневие, да скачаш от високо в езеро или да се катериш по дървета - това все още са любими неща на тати Живко и мама Галя. Нашата история спира дотук, но има още толкова неща, които можем да споделим … но може би друг път.
Благовеста Николова
Казвам се Благовеста Николова. С мъжът ми, Трифон Николов сме женени от 6г. Темата за добрия пример ме накара да се замисля и си спомня моите родители. Да призная честно, те нямаха щастлив брак. Въпреки това останаха заедно до край. Баща ми, през по-голямата част от живота си беше атеист. И когато повярва в Господ Исус Христос много се промени. Показа ни, че Божията любов е над всяка друга. Когато имаш Бог, имаш всичко. Той знаеше, че въпреки лошите им взаимоотношения с майка ми, те трябва да останат заедно и да се борят за брака си. За мен това е останало в съзнанието ми. Веднъж казали ДА, завинаги ЗАЕДНО. ДОКАТО СМЪРТТА НИ РАЗДЕЛИ. Това е примерът, който следвам и аз. Да, в брака ни минаваме през проблеми. Малки, по-често големи. Но в мен стои една мисъл. Винаги заедно. Благодарна съм на баща ми, за безценното наследство - вярата в Господ Исус Христос. Това е което държи семейството ми днес. Тройното въже не се къса!
Казвам се Благовеста Николова. С мъжът ми, Трифон Николов сме женени от 6г. Темата за добрия пример ме накара да се замисля и си спомня моите родители. Да призная честно, те нямаха щастлив брак. Въпреки това останаха заедно до край. Баща ми, през по-голямата част от живота си беше атеист. И когато повярва в Господ Исус Христос много се промени. Показа ни, че Божията любов е над всяка друга. Когато имаш Бог, имаш всичко. Той знаеше, че въпреки лошите им взаимоотношения с майка ми, те трябва да останат заедно и да се борят за брака си. За мен това е останало в съзнанието ми. Веднъж казали ДА, завинаги ЗАЕДНО. ДОКАТО СМЪРТТА НИ РАЗДЕЛИ. Това е примерът, който следвам и аз. Да, в брака ни минаваме през проблеми. Малки, по-често големи. Но в мен стои една мисъл. Винаги заедно. Благодарна съм на баща ми, за безценното наследство - вярата в Господ Исус Христос. Това е което държи семейството ми днес. Тройното въже не се къса!
Ивелина Стойкова
Четох в една книга, че сме продукт от изборите на своите предшественици, а те – на техните, макар всички те да са били деца, младоженци, родители от други времена. Какво ли сме взели ние с моя съпруг в нашето семейство от миналото?
Учудващо е колко приличаме на близките, чрез които и нас ни има! Но и сме щастливи, че са в нашия живот!
Благодарни сме за добрите им неща. Нещо най-обикновено, но и много силно, е, че се събираме. И двете родителски семейства празнуват вкъщи – място на приемане, взаимост и споделяне. У дома с подаръци и обич личи колко са специални денят и хората.
И в ежедневието случват забележителни малки, топли хубавини: насърчение, прошка, хубава храна, изненада, екстра миля... Важно е кои сме за другия в трудност, в радост, в рутина.
Чрез тях разбираме какво е богатство! – Да има винаги грижа. Да вървим с другия, когато мечтае. Да работим за добро наследство.
Най-хубавият им пример е, че са заедно. Връхлитали са ги урагани, но не са се разделили. Вероятно са разбирали, че понякога да се поправи нещо отнема много години. И така дълго чакат приключването на ремонта!
Смея да кажа, че лицето на верността е красиво. Устойчивостта е сигурност. Моите родители са семейство 60-а година. Горещо им пожелавам да живеят до 120 – докато „окончателно“ заприличат на бабите и дядовците ми, да виждат как ние бавно се превръщаме в тях, а нашите деца – в нас. Междувременно всички можем да решим осъзнато да избираме преди всичко доброто от поколенията преди нас.
Четох в една книга, че сме продукт от изборите на своите предшественици, а те – на техните, макар всички те да са били деца, младоженци, родители от други времена. Какво ли сме взели ние с моя съпруг в нашето семейство от миналото?
Учудващо е колко приличаме на близките, чрез които и нас ни има! Но и сме щастливи, че са в нашия живот!
Благодарни сме за добрите им неща. Нещо най-обикновено, но и много силно, е, че се събираме. И двете родителски семейства празнуват вкъщи – място на приемане, взаимост и споделяне. У дома с подаръци и обич личи колко са специални денят и хората.
И в ежедневието случват забележителни малки, топли хубавини: насърчение, прошка, хубава храна, изненада, екстра миля... Важно е кои сме за другия в трудност, в радост, в рутина.
Чрез тях разбираме какво е богатство! – Да има винаги грижа. Да вървим с другия, когато мечтае. Да работим за добро наследство.
Най-хубавият им пример е, че са заедно. Връхлитали са ги урагани, но не са се разделили. Вероятно са разбирали, че понякога да се поправи нещо отнема много години. И така дълго чакат приключването на ремонта!
Смея да кажа, че лицето на верността е красиво. Устойчивостта е сигурност. Моите родители са семейство 60-а година. Горещо им пожелавам да живеят до 120 – докато „окончателно“ заприличат на бабите и дядовците ми, да виждат как ние бавно се превръщаме в тях, а нашите деца – в нас. Междувременно всички можем да решим осъзнато да избираме преди всичко доброто от поколенията преди нас.
Ивайло Иванов
Ние сме Ивайло и Сара Иванови, радваме се когато виждаме здрави, любящи семейства, вдъхновени от това искаме да споделим примера, който силно ни е впечатлил.
Когато бях малък, често прекарвах лятото на гости при баба и дядо – Иван и Василка.
Не знам дали съм виждал по-работливи и всеотдайни хора от тях. Взимаха малки пенсии, баба взимаше – 120 лв., като голяма част от парите и отиваха за лекарства, сметки и храна. Когато навърших пълнолетие и се сдобих с шофьоска книжка, баба и дядо бяха доста горди с мен. Баба ме извика и ми даде плик с пари, погледнах вътре и стъписано попитах за какво са.
Бяха успели да спестят достатъчно пари, за да мога да си закупя кола. Същото бяха направили и за брат ми.
Това, което си взех като поука от случката е, че независимо от обстоятелствата, когато има любов има и начин. И дори и недостатъчни да изглеждат средствата, които получаваме, винаги има начин да спестиш.
Ние сме Ивайло и Сара Иванови, радваме се когато виждаме здрави, любящи семейства, вдъхновени от това искаме да споделим примера, който силно ни е впечатлил.
Когато бях малък, често прекарвах лятото на гости при баба и дядо – Иван и Василка.
Не знам дали съм виждал по-работливи и всеотдайни хора от тях. Взимаха малки пенсии, баба взимаше – 120 лв., като голяма част от парите и отиваха за лекарства, сметки и храна. Когато навърших пълнолетие и се сдобих с шофьоска книжка, баба и дядо бяха доста горди с мен. Баба ме извика и ми даде плик с пари, погледнах вътре и стъписано попитах за какво са.
Бяха успели да спестят достатъчно пари, за да мога да си закупя кола. Същото бяха направили и за брат ми.
Това, което си взех като поука от случката е, че независимо от обстоятелствата, когато има любов има и начин. И дори и недостатъчни да изглеждат средствата, които получаваме, винаги има начин да спестиш.
Цветелина Аронова
Казвам се Цветелина Аронова, омъжена за Георги Аронов – най-прекрасният и грижовен съпруг.
От малка си мечтаех да се омъжа като принцесите. Мечтаех си за съпруг с когото да мога да мечтая, да ме окрилява, да споделяме всичко най-съкровено и да се сгуша, когато съм щастлива или тъжна. И понеже Бог е велик и добър, получих такъв прекрасен мъж, с когото душата ми лети и сърцето ми тупти от благодарност.
Всъщност, този мой копнеж за такъв мъж и такова семейство не е случаен. Чрез Божията благословия съм дете на родители, които ме възпитаха да бъда благодарна, да уважавам, да ценя останалите и да помагам на този, който е в нужда. Благодаря на родителите си, че през годините ни показаха какво е семейният уют и сплотеност. Тъй като родителите ми обичат да пътуват, няколко пъти в годината задължително ходехме заедно на екскурзии из цялата страна, а почивките на море бяха едно от любимите ни пътувания, защото обикновено със сестра ми от вълнение никога не заспивахме вечерта преди морето, а пък на баща ми все му се налагаше да носи допълнителен куфар с нашите надуваеми дюшеци и пояси, които бяха неизменна част от нашия багаж (сега това задължение се стовари на мъжа ми ). Дори наскоро, си спомних за времето около Рождество, когато със сестра ми още живеехме с родителите ни, колко ни е било забавно и безгрижно, как винаги сме приготвяли празничната трапеза цялото семейство, и колко е важно този пример да се предаде на децата.
Сега, когато си спомням всичко това през призмата на времето, наистина съм благодарна за това безценно наследство, защото то е най-важната основа сега за моето семейство. Всички тези усилия, които и баба и дядо са вложили в моите родители се отблагодаряват, когато след това идва подготвено и стабилно поколение.
Вярвам, че семейството е основата на здравото, моралното и мислещо общество. Мисля, че ще ни бъде много по-лесно да го постигнем, ако поне за малко си отместим фокуса от нас самите и помислим за поколенията, които идват, те какво ще наследят от нас, добро ли е, лошо ли е, с какво ще им помогне. Защо просто не оставим една здравословна среда след нас?
Традиционният брак и семейство са моторът на живота, желая на всеки да го изживее с много любов, разбирателство, уют и приключения, които държат пламъка още по-горещ.
Започнете вашия добър пример още днес!
Казвам се Цветелина Аронова, омъжена за Георги Аронов – най-прекрасният и грижовен съпруг.
От малка си мечтаех да се омъжа като принцесите. Мечтаех си за съпруг с когото да мога да мечтая, да ме окрилява, да споделяме всичко най-съкровено и да се сгуша, когато съм щастлива или тъжна. И понеже Бог е велик и добър, получих такъв прекрасен мъж, с когото душата ми лети и сърцето ми тупти от благодарност.
Всъщност, този мой копнеж за такъв мъж и такова семейство не е случаен. Чрез Божията благословия съм дете на родители, които ме възпитаха да бъда благодарна, да уважавам, да ценя останалите и да помагам на този, който е в нужда. Благодаря на родителите си, че през годините ни показаха какво е семейният уют и сплотеност. Тъй като родителите ми обичат да пътуват, няколко пъти в годината задължително ходехме заедно на екскурзии из цялата страна, а почивките на море бяха едно от любимите ни пътувания, защото обикновено със сестра ми от вълнение никога не заспивахме вечерта преди морето, а пък на баща ми все му се налагаше да носи допълнителен куфар с нашите надуваеми дюшеци и пояси, които бяха неизменна част от нашия багаж (сега това задължение се стовари на мъжа ми ). Дори наскоро, си спомних за времето около Рождество, когато със сестра ми още живеехме с родителите ни, колко ни е било забавно и безгрижно, как винаги сме приготвяли празничната трапеза цялото семейство, и колко е важно този пример да се предаде на децата.
Сега, когато си спомням всичко това през призмата на времето, наистина съм благодарна за това безценно наследство, защото то е най-важната основа сега за моето семейство. Всички тези усилия, които и баба и дядо са вложили в моите родители се отблагодаряват, когато след това идва подготвено и стабилно поколение.
Вярвам, че семейството е основата на здравото, моралното и мислещо общество. Мисля, че ще ни бъде много по-лесно да го постигнем, ако поне за малко си отместим фокуса от нас самите и помислим за поколенията, които идват, те какво ще наследят от нас, добро ли е, лошо ли е, с какво ще им помогне. Защо просто не оставим една здравословна среда след нас?
Традиционният брак и семейство са моторът на живота, желая на всеки да го изживее с много любов, разбирателство, уют и приключения, които държат пламъка още по-горещ.
Започнете вашия добър пример още днес!
Веселина Илиева
Безспорно в брака е важен примерът, моделът, на който ние лично сме били свидетели и интуитивно преповтаряме в нашите семейства. Четири принципа съм научила от баба и майка. Смятам, че те са ключови за семейния уют и разбирателство между мъжа и жената. Смея да кажа, че ги прилагам успешно и в моя семеен живот: смирение, покорство, мъдрост и приемане на несъвършенствата на другия.
Макар баща и син, татко и дядо бяха много различни един от друг, но този модел на поведение сработваше и при двамата. Покорство и смирение, но съвсем не това, което стъпква съвременната еманципирана жена и дори в някои крайности я превръща в жертва. А онова, патриархалното, което е пропито с любов и уважение към другия, с признаване авторитета на мъжа като глава на семейството.
Баба и дядо имаха едно странно за съвременния речник, но пък така мило обръщение един към друг – наричаха се „мойтУ”. Да, с тази толкова диалектна, но звучна редукция на о-то, характерна за източните говори. С него баба стопяваше всички ледове помежду им, успокояваше дядо дори и в най-трудните моменти, когато така буйният му темперамент кипваше и не щадеше нерви и сили да го покаже на околните. Щом чуеше това обръщение, веднага се скриваше онази дълга бръчка, която прорязваше изпеченото му от селска работа чело, и погледът му светваше в красива усмивка. „НейнотУ’ си е нейно с всичките му несъвършенства и недостатъци, или както колоритно тя си ги наричаше кусури. Знаеше и как да го ядоса, ала никога не го правеше.
Същият подход прилагаше и мама. И двете (баба, вече царство й небесно, майка, да ми е жива и здрава) са мъдри жени. А както пише в Библията „Всяка мъдра жена съгражда дома”. Баба и мама ме научиха, че мъжът гради материалните неща в дома, но жената с мъдрост плете онези нишки, наглед тънки и незначителни, а всъщност темелите на здравото семейство. Мъдра е жената, която притежава ум и опит. Която деликатно може да наложи себе си в семейната йерархия във всяка ситуация без да унижава мъжа. Която винаги подхожда с любов, независимо от ситуацията, и излиза морален победител в семейните двубои.
Безспорно в брака е важен примерът, моделът, на който ние лично сме били свидетели и интуитивно преповтаряме в нашите семейства. Четири принципа съм научила от баба и майка. Смятам, че те са ключови за семейния уют и разбирателство между мъжа и жената. Смея да кажа, че ги прилагам успешно и в моя семеен живот: смирение, покорство, мъдрост и приемане на несъвършенствата на другия.
Макар баща и син, татко и дядо бяха много различни един от друг, но този модел на поведение сработваше и при двамата. Покорство и смирение, но съвсем не това, което стъпква съвременната еманципирана жена и дори в някои крайности я превръща в жертва. А онова, патриархалното, което е пропито с любов и уважение към другия, с признаване авторитета на мъжа като глава на семейството.
Баба и дядо имаха едно странно за съвременния речник, но пък така мило обръщение един към друг – наричаха се „мойтУ”. Да, с тази толкова диалектна, но звучна редукция на о-то, характерна за източните говори. С него баба стопяваше всички ледове помежду им, успокояваше дядо дори и в най-трудните моменти, когато така буйният му темперамент кипваше и не щадеше нерви и сили да го покаже на околните. Щом чуеше това обръщение, веднага се скриваше онази дълга бръчка, която прорязваше изпеченото му от селска работа чело, и погледът му светваше в красива усмивка. „НейнотУ’ си е нейно с всичките му несъвършенства и недостатъци, или както колоритно тя си ги наричаше кусури. Знаеше и как да го ядоса, ала никога не го правеше.
Същият подход прилагаше и мама. И двете (баба, вече царство й небесно, майка, да ми е жива и здрава) са мъдри жени. А както пише в Библията „Всяка мъдра жена съгражда дома”. Баба и мама ме научиха, че мъжът гради материалните неща в дома, но жената с мъдрост плете онези нишки, наглед тънки и незначителни, а всъщност темелите на здравото семейство. Мъдра е жената, която притежава ум и опит. Която деликатно може да наложи себе си в семейната йерархия във всяка ситуация без да унижава мъжа. Която винаги подхожда с любов, независимо от ситуацията, и излиза морален победител в семейните двубои.
Зорница Иванова
Най-голямото и най-ценното наследство, което получих като най-добрия пример от моите родители е, че те НИКОГА не се отказаха. Този техен силен и ярък пример е насърчение и подкрепа за мен в моето лично приключение наречено “брак”. Тяхната борбеност в наистина трудни и критични моменти и периоди са оставили дълбоки спомени в съзнанието ми, които оживяват, когато самата аз се сблъсквам с различни предизвикателства в моето семейство.
В здраве и в болест, в добро и в лошо, в благоденствие и в бедност, в радост и в скръб, родителите ми бяха верни на своите брачни обети не само на думи, но и в действителност с примера си докато смъртта ги раздели. Наследството на добрия пример на майка ми - като най-силен спомен ще останат грижите й към болния ми баща, които й костваха буквално всичко, но тя нито за миг не се поколеба и не се отказа да се бори до край. Наследството на добрия пример на покойния ми баща - като най-силен спомен ще остане неговата любов към майка ми, който до последно беше сигурен, че целувката, която получава е от неговата любима дори без да я вижда, без да я чува и без да разбира, че това е тя.
Дали имах идеални родители? – Не, но получих наследството на най-добрия пример от своите родители – “НИКОГА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ!”. Наследство, което искам да предам и на децата си.
Най-голямото и най-ценното наследство, което получих като най-добрия пример от моите родители е, че те НИКОГА не се отказаха. Този техен силен и ярък пример е насърчение и подкрепа за мен в моето лично приключение наречено “брак”. Тяхната борбеност в наистина трудни и критични моменти и периоди са оставили дълбоки спомени в съзнанието ми, които оживяват, когато самата аз се сблъсквам с различни предизвикателства в моето семейство.
В здраве и в болест, в добро и в лошо, в благоденствие и в бедност, в радост и в скръб, родителите ми бяха верни на своите брачни обети не само на думи, но и в действителност с примера си докато смъртта ги раздели. Наследството на добрия пример на майка ми - като най-силен спомен ще останат грижите й към болния ми баща, които й костваха буквално всичко, но тя нито за миг не се поколеба и не се отказа да се бори до край. Наследството на добрия пример на покойния ми баща - като най-силен спомен ще остане неговата любов към майка ми, който до последно беше сигурен, че целувката, която получава е от неговата любима дори без да я вижда, без да я чува и без да разбира, че това е тя.
Дали имах идеални родители? – Не, но получих наследството на най-добрия пример от своите родители – “НИКОГА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ!”. Наследство, което искам да предам и на децата си.
Зорница Максимова
Какво ли има в тази стара черно-бяла снимка? Толкова различна от днешните, че може би изглежда скучна. Толкова е простичко, в нея има топлина, топлината на моята семейна идентичност. Това са моите родители, които ми оставиха наследството на добротата, което има вечна стойност. Научиха ме на трудолюбие и упоритост. Те не са имали нищо, не са имали пари сватбена рокля за мама.. но сами са постигнали всичко, построили са къща дори, в която днес живеем с моя съпруг и техния внук. Научиха ме на уважение в брака и семейството, на сътрудничество - татко казваше ”Ако ви е трудно, седнете и поговорете и нека всеки приеме болката на другия..”. Правим го и така семейството става надеждно. Преданост ни завещаха те двамата, отдадени един на друг и в добро и в лошо. Баща ми, който вече го няма, беше казал на моя съпруг: ”Обичаш ли я?! Друго не ти трябва. Стой до нея - ти и детенцето. Друго не трябва - семейството е любов.” Прав беше. Тези морални добродетели и днес обогатяват нашия семеен живот и ни вдъхновяват да продължим и да ги предадем на сина ни, за да съхраним нашата семейна идентичност. Тя е тук - в тази стара черно-бяла снимка.
Какво ли има в тази стара черно-бяла снимка? Толкова различна от днешните, че може би изглежда скучна. Толкова е простичко, в нея има топлина, топлината на моята семейна идентичност. Това са моите родители, които ми оставиха наследството на добротата, което има вечна стойност. Научиха ме на трудолюбие и упоритост. Те не са имали нищо, не са имали пари сватбена рокля за мама.. но сами са постигнали всичко, построили са къща дори, в която днес живеем с моя съпруг и техния внук. Научиха ме на уважение в брака и семейството, на сътрудничество - татко казваше ”Ако ви е трудно, седнете и поговорете и нека всеки приеме болката на другия..”. Правим го и така семейството става надеждно. Преданост ни завещаха те двамата, отдадени един на друг и в добро и в лошо. Баща ми, който вече го няма, беше казал на моя съпруг: ”Обичаш ли я?! Друго не ти трябва. Стой до нея - ти и детенцето. Друго не трябва - семейството е любов.” Прав беше. Тези морални добродетели и днес обогатяват нашия семеен живот и ни вдъхновяват да продължим и да ги предадем на сина ни, за да съхраним нашата семейна идентичност. Тя е тук - в тази стара черно-бяла снимка.
Росица Маркова
Благодаря на Бога, че родителите ми са на 75 г. вече, но любовта и посвещението им не спират да ме удивляват. Навремето баща ми беше журналист, поет с една дума романтична душа и начина, по който изразява чувствата си е неустоим. Той и до днес носи цветя на майка ми с повод и без повод, пише й стихове и ги рецитира с патос, а тя сияе знаейки, че са писани само и единствено за нея. Аз също съм изразявала любовта си под формата на стих и съм ги подарявала на моя съпруг вдъхновена от моя баща. А той, копирайки го ме събужда с цветя, но тъй като не е поетичен, през деня ми изпраща всякакви стихотворения и сентенции за любовта.
Майка ми от своя страна не умее да облича чувствата си в думи, но ги показва в действия. Помня, че приготвяше любимата вечеря на татко, застилаше масата с бяла покривка, вадеше кристалните чаши и го чакаше с нетърпение да се върне от работа. И днес, когато искам да впечатля и изразя чувствата си към моя съпруг, аз си спомням, че любовта на мъжа минава през стомаха и по примера на мама му приготвям специална вечеря, застилайки масата с най-снежнобялата покривка и наливайки в кристалните чаши от сватба ни любимото му вино. Ефекта е поразителен, в такива моменти дълбоко докоснат той може да ми обещае всичко!:)
Спомням си още нещо от времето, когато бях дете, а родителите ми са били на моята възраст. Баща ми много обичаше да купува рокли на мама, да я вижда елегантна и красива това го вдъхновяваше и много се гордееше с нея. Веднъж й купи скъпа рокля от морето с последните ни пари и нямаше как да се приберем от почивката. Наложи се наши близки да дойдат и да ни вземат от Албена, беше лятото на 1987 г. Разказвала съм тази историята на моя съпруг много пъти, защото това наистина ме е впечатлило като дете, а за едно дете няма нищо по-хубаво от това да знае, че родителите му се обичат. Явно повлиян от примера на баща ми той и до днес не щади средства, за да ме вижда поддържана и красива.
Единственият му проблем е дългото чакане в Мола.
Е, съвместния ни живот не винаги е бил безоблачен, но полагаме всички усилия да устоим проверката на времето и да останем верни един на друг. Наследството и примера на родителите наистина е важен, надяваме се и ние да бъдем добър пример за подражание на нашите деца!
Благодаря на Бога, че родителите ми са на 75 г. вече, но любовта и посвещението им не спират да ме удивляват. Навремето баща ми беше журналист, поет с една дума романтична душа и начина, по който изразява чувствата си е неустоим. Той и до днес носи цветя на майка ми с повод и без повод, пише й стихове и ги рецитира с патос, а тя сияе знаейки, че са писани само и единствено за нея. Аз също съм изразявала любовта си под формата на стих и съм ги подарявала на моя съпруг вдъхновена от моя баща. А той, копирайки го ме събужда с цветя, но тъй като не е поетичен, през деня ми изпраща всякакви стихотворения и сентенции за любовта.
Майка ми от своя страна не умее да облича чувствата си в думи, но ги показва в действия. Помня, че приготвяше любимата вечеря на татко, застилаше масата с бяла покривка, вадеше кристалните чаши и го чакаше с нетърпение да се върне от работа. И днес, когато искам да впечатля и изразя чувствата си към моя съпруг, аз си спомням, че любовта на мъжа минава през стомаха и по примера на мама му приготвям специална вечеря, застилайки масата с най-снежнобялата покривка и наливайки в кристалните чаши от сватба ни любимото му вино. Ефекта е поразителен, в такива моменти дълбоко докоснат той може да ми обещае всичко!:)
Спомням си още нещо от времето, когато бях дете, а родителите ми са били на моята възраст. Баща ми много обичаше да купува рокли на мама, да я вижда елегантна и красива това го вдъхновяваше и много се гордееше с нея. Веднъж й купи скъпа рокля от морето с последните ни пари и нямаше как да се приберем от почивката. Наложи се наши близки да дойдат и да ни вземат от Албена, беше лятото на 1987 г. Разказвала съм тази историята на моя съпруг много пъти, защото това наистина ме е впечатлило като дете, а за едно дете няма нищо по-хубаво от това да знае, че родителите му се обичат. Явно повлиян от примера на баща ми той и до днес не щади средства, за да ме вижда поддържана и красива.
Единственият му проблем е дългото чакане в Мола.
Е, съвместния ни живот не винаги е бил безоблачен, но полагаме всички усилия да устоим проверката на времето и да останем верни един на друг. Наследството и примера на родителите наистина е важен, надяваме се и ние да бъдем добър пример за подражание на нашите деца!
Габриела Маджарова
Шегуваме се, че бракът на родителите ми, също като в човешката история, се дели на два периода - преди и след Христа.
Помня първият с безгрижие, приятелски гостувания, отрупани трапези и песни до полунощ. Неочаквано обаче се зародиха интриги, конфликти и ревност. Криза. Тогава родителите ми заговориха за развод...
Бях на 12. Страхувах се. Не виждах кой можеше да помогне? С доверието на дете, тайно и от сърце се обърнах към Бог. Молех Го настойчиво за родителите си, за брака им.
Случи се чудо. Повярвали в Бога, и двамата откликнаха. Последваха изповед и прошка помежду им. Настъпи вторият период от семейния живот. Имаше борба за прехраната, но и искрено християнство с цъфтеж на добродетели, любов и жертвоготовност.
От примера на родителите си наследих безценна мъдрост. Тя ми показа какво да НЕ допускам и за какво да се боря. Уверих се, че Бог, пред Когото двойките сключват брак, може да пази и благославя съюза им.
Когато на свой ред се омъжих, сякаш нямаше как да се заоблачи над щастието ни. Но се намериха страшни житейски бури и за нашата семейна лодка. Криза в бизнеса. Банкрут. Безизходица. Депресии. Започвания отначало и в чужбина, и в провинцията. Връхлитаха ни изпитания, от които се учехме да излизаме по-състрадателни и сплотени, защото държахме да останем завинаги заедно. И всичко това, докато отглеждаме с обич петте си деца.
Скоро наближава нашата 20-та годишнина. За нея, приятел нарисува картина, наречена „Последната крепост“. Вдъхновен, че небесна светлина пази семейството ни.
Шегуваме се, че бракът на родителите ми, също като в човешката история, се дели на два периода - преди и след Христа.
Помня първият с безгрижие, приятелски гостувания, отрупани трапези и песни до полунощ. Неочаквано обаче се зародиха интриги, конфликти и ревност. Криза. Тогава родителите ми заговориха за развод...
Бях на 12. Страхувах се. Не виждах кой можеше да помогне? С доверието на дете, тайно и от сърце се обърнах към Бог. Молех Го настойчиво за родителите си, за брака им.
Случи се чудо. Повярвали в Бога, и двамата откликнаха. Последваха изповед и прошка помежду им. Настъпи вторият период от семейния живот. Имаше борба за прехраната, но и искрено християнство с цъфтеж на добродетели, любов и жертвоготовност.
От примера на родителите си наследих безценна мъдрост. Тя ми показа какво да НЕ допускам и за какво да се боря. Уверих се, че Бог, пред Когото двойките сключват брак, може да пази и благославя съюза им.
Когато на свой ред се омъжих, сякаш нямаше как да се заоблачи над щастието ни. Но се намериха страшни житейски бури и за нашата семейна лодка. Криза в бизнеса. Банкрут. Безизходица. Депресии. Започвания отначало и в чужбина, и в провинцията. Връхлитаха ни изпитания, от които се учехме да излизаме по-състрадателни и сплотени, защото държахме да останем завинаги заедно. И всичко това, докато отглеждаме с обич петте си деца.
Скоро наближава нашата 20-та годишнина. За нея, приятел нарисува картина, наречена „Последната крепост“. Вдъхновен, че небесна светлина пази семейството ни.
Николай Ужаков
Баща ми и майка ми изгледаха пет деца с много грижа и любов. Всеки от нас вече има висше образование и добра професия. Почти всички сме женени и имаме свои деца.
Като нейна дъщеря майка ми ме научи на много неща, които по-късно приложих и в моето семейство. Това, за което съм й благодарна най-много, е, че видях нейния добър пример в отношенията им с моя баща. Като дълбоко вярващ човек майка ми основаваше отношенията в брака си върху Божието слово. Никога не съм я чула да вика, да обижда баща ми или да проявява неуважение към него. Никога не съм я чула да го обвинява за нещо или да мърмори. Никога не съм била свидетел тя да говори зад гърба му или да разказва за негови недостатъци. Никога не съм видяла двамата да се унижават един друг и да подхвърлят фрази като: „За нищо не ставаш!“. Напротив, винаги са издигали авторитета един на друг пред децата си и не само пред тях.
С времето оцених това особено високо и се старая максимално да го прилагам в моя брак. Майка ми вече е във вечността, но вярвам, че семето, което е посяла, ще дава плодове за поколения напред.
Баща ми и майка ми изгледаха пет деца с много грижа и любов. Всеки от нас вече има висше образование и добра професия. Почти всички сме женени и имаме свои деца.
Като нейна дъщеря майка ми ме научи на много неща, които по-късно приложих и в моето семейство. Това, за което съм й благодарна най-много, е, че видях нейния добър пример в отношенията им с моя баща. Като дълбоко вярващ човек майка ми основаваше отношенията в брака си върху Божието слово. Никога не съм я чула да вика, да обижда баща ми или да проявява неуважение към него. Никога не съм я чула да го обвинява за нещо или да мърмори. Никога не съм била свидетел тя да говори зад гърба му или да разказва за негови недостатъци. Никога не съм видяла двамата да се унижават един друг и да подхвърлят фрази като: „За нищо не ставаш!“. Напротив, винаги са издигали авторитета един на друг пред децата си и не само пред тях.
С времето оцених това особено високо и се старая максимално да го прилагам в моя брак. Майка ми вече е във вечността, но вярвам, че семето, което е посяла, ще дава плодове за поколения напред.
Мариана Пеянска
Казвам се Мариана Пеянска и съм родена в деветчленно семейство – имам петима братя и една сестра от една майка и един баща.
Примерът, който съм получила от родителите ми е много ярък, защото те научиха всичките нас всяка вечер (без изключение) преди лягане да тичаме от стая на стая, за да искаме прошка от брата и сестрата. Нашите родители правеха същото помежду си. В началото сме го правили рутинно и без да съзнаваме важността на прошката. С времето обаче това изгради здрави взаимоотношения в голямото ни семейство, и макар да се пръснахме по целия свят, и до днес имаме чудесни взаимоотношения помежду си.
Този благодатен навик е особено полезен и в моя брак. От пет години има само една вечер, в която с моя съпруг сме си лягали съгрешили помежду си. Но този случай беше особено поучителен, защото никой от двама ни така и не успя да заспи, преди да поискаме прошка един от друг, а след това – на колене и от Бога.
Затова за мен прошката е от огромно значение във взаимоотношенията между несъвършените съпрузи в брака. Благодаря на Бога за моите чудесни родители, които ми дадоха пример за подражание, който от своя страна да предам и на своите деца!
Казвам се Мариана Пеянска и съм родена в деветчленно семейство – имам петима братя и една сестра от една майка и един баща.
Примерът, който съм получила от родителите ми е много ярък, защото те научиха всичките нас всяка вечер (без изключение) преди лягане да тичаме от стая на стая, за да искаме прошка от брата и сестрата. Нашите родители правеха същото помежду си. В началото сме го правили рутинно и без да съзнаваме важността на прошката. С времето обаче това изгради здрави взаимоотношения в голямото ни семейство, и макар да се пръснахме по целия свят, и до днес имаме чудесни взаимоотношения помежду си.
Този благодатен навик е особено полезен и в моя брак. От пет години има само една вечер, в която с моя съпруг сме си лягали съгрешили помежду си. Но този случай беше особено поучителен, защото никой от двама ни така и не успя да заспи, преди да поискаме прошка един от друг, а след това – на колене и от Бога.
Затова за мен прошката е от огромно значение във взаимоотношенията между несъвършените съпрузи в брака. Благодаря на Бога за моите чудесни родители, които ми дадоха пример за подражание, който от своя страна да предам и на своите деца!
Любов Вълкова
Вярност... Какви асоциации и връзки поражда в съзнанието на съвремения човек това понятие? Има ли го изобщо в понятийната му схема, или то вече е станало толкова абстрактно, отдалечено и размито, че е изгубило всякаква стойност?
Замислих се тези дни, че от ранно детство и досега, никога не съм чувала думата «развод» в моето семейство. Нито от баба и дядо, нито от майка ми, нито от баща ми. В живота на баба и дядо е имало много трудности и изпитания, както и при родителите ми, но те са оставали верни един на друг, на обещанието, което са дали пред Бога, че ще бъдат заедно, докато смъртта ги раздели.
Баба ми почина преди шест години. Тя е имала един-единствен мъж в живота си - дядо. Той е още жив, на 83 години е и също е имал само една жена в живота си - баба ми. Имали са 57 години брак. За родителите си мога със сигурност да твърдя същото. Те продължават да бъдат верни един на друг вече 39 години.
Аз също мечтаех за единствения, когото Бог ще ми подари, с когото ще ме съчетае и с когото ще вървим през огън и вода, през пустиня и долина, докато смъртта ни раздели.
Най-мъдрата книга казва: «Сърцето на мъжа й е уверено в нея...» (книга Притчи 31:11). Тринадесет години сме в брак с Емануил. Знам, че сърцето му е уверено в мен, както и моето в него. Ние сме двете половинки на един сложен механизъм, наречен «семейство», «брак». Не сме съвършени, но съвършено си пасваме.
Верността е един от стълбовете в нашата семейна сграда, който я прави устойчива, здрава и способна да устои на всякакви бури и ветрове.
Вярност... Какви асоциации и връзки поражда в съзнанието на съвремения човек това понятие? Има ли го изобщо в понятийната му схема, или то вече е станало толкова абстрактно, отдалечено и размито, че е изгубило всякаква стойност?
Замислих се тези дни, че от ранно детство и досега, никога не съм чувала думата «развод» в моето семейство. Нито от баба и дядо, нито от майка ми, нито от баща ми. В живота на баба и дядо е имало много трудности и изпитания, както и при родителите ми, но те са оставали верни един на друг, на обещанието, което са дали пред Бога, че ще бъдат заедно, докато смъртта ги раздели.
Баба ми почина преди шест години. Тя е имала един-единствен мъж в живота си - дядо. Той е още жив, на 83 години е и също е имал само една жена в живота си - баба ми. Имали са 57 години брак. За родителите си мога със сигурност да твърдя същото. Те продължават да бъдат верни един на друг вече 39 години.
Аз също мечтаех за единствения, когото Бог ще ми подари, с когото ще ме съчетае и с когото ще вървим през огън и вода, през пустиня и долина, докато смъртта ни раздели.
Най-мъдрата книга казва: «Сърцето на мъжа й е уверено в нея...» (книга Притчи 31:11). Тринадесет години сме в брак с Емануил. Знам, че сърцето му е уверено в мен, както и моето в него. Ние сме двете половинки на един сложен механизъм, наречен «семейство», «брак». Не сме съвършени, но съвършено си пасваме.
Верността е един от стълбовете в нашата семейна сграда, който я прави устойчива, здрава и способна да устои на всякакви бури и ветрове.
Анна Георгиева
Преди пет години станах жена на един мъж. Омъжих се за човека, който всеки ден ме води към промяна и ми помага да се усъвършенствам. Всяко утро виждам в очите му новото предизвикателство за деня, защото той е като двигател на кола- без него и най-модерния автомобил е просто една красива опаковка. В неговите очи виждам най-ценните си качества и тогава се чувствам удовлетворена. Но още повече такава се чувствам, когато той ми разкрива и недостатъците ми, защото, когато се стремя да ги премахвам постигам успехи. За това бракът е неизчерпаем. Защото води към една двустранна, непрестанна промяна.
А сега си спомням за двама души, които също бяха толкова различни, че всеки психолог би ги определил за несъвместими. Те бяха също толкова различни, колкото съм аз с моя съпруг, но заедно си пасваха както двигател с кола. Тези двама души са моите родители. Израснах, възпитана според библейския отвес и през целия си живот имах пред себе си показно за истинска преданост, вярност и любов. Майка ми-нежна и огнена душа и баща ми- уравновесен като лед върху океан и дълготърпелив, бяха и са моите вечни исполини, които са запечатали в детското ми съзнание, че бракът е непоклатим като скала. Когато бях дете и виждах това единство и топлота между тях сякаш тази любов просто се залепваше за мен и нещо ми шепнеше: „и ти ще имаш същото...ако последваш техния пример“. И така и стана. Това е най-ценното наследство, което може да даде един родител.
Преди пет години станах жена на един мъж. Омъжих се за човека, който всеки ден ме води към промяна и ми помага да се усъвършенствам. Всяко утро виждам в очите му новото предизвикателство за деня, защото той е като двигател на кола- без него и най-модерния автомобил е просто една красива опаковка. В неговите очи виждам най-ценните си качества и тогава се чувствам удовлетворена. Но още повече такава се чувствам, когато той ми разкрива и недостатъците ми, защото, когато се стремя да ги премахвам постигам успехи. За това бракът е неизчерпаем. Защото води към една двустранна, непрестанна промяна.
А сега си спомням за двама души, които също бяха толкова различни, че всеки психолог би ги определил за несъвместими. Те бяха също толкова различни, колкото съм аз с моя съпруг, но заедно си пасваха както двигател с кола. Тези двама души са моите родители. Израснах, възпитана според библейския отвес и през целия си живот имах пред себе си показно за истинска преданост, вярност и любов. Майка ми-нежна и огнена душа и баща ми- уравновесен като лед върху океан и дълготърпелив, бяха и са моите вечни исполини, които са запечатали в детското ми съзнание, че бракът е непоклатим като скала. Когато бях дете и виждах това единство и топлота между тях сякаш тази любов просто се залепваше за мен и нещо ми шепнеше: „и ти ще имаш същото...ако последваш техния пример“. И така и стана. Това е най-ценното наследство, което може да даде един родител.
Димитър Ялъмов
Има ли идеален брак? Не разбира се, но има добри примери, които може да наследим от хора, които са се посветили един на друг и това, което ги свързва и крепи е любовта. Тези хора най-често са нашите, родителите баби и дядовци. Такива добри примери заедно със съпругата ми Деница сме получили точно от тях. Още от малки сме наблюдавали и усещали не само любовта им към нас, но и тази помежду им. При всеки брак е индивидуално. Дали е това, че гледат да са заедно във всичко както трудно така и забавно или в задоволяването на личните нужди на другия във всичко това сме виждали многото лица на любовта.
Добра традиция е отделянето на време един за друг поне веднъж седмично, а може и повече. Да има време за споделяне. В този ред от мисли трябва да кажем, че е добре да имаме време само за себе си както ние така и нашия партньор.
Да свършиш нещо, с което да облекчиш другия, като домакинска работа е също израз на любов и е нещо, което трябва да правим, винаги когато имаме тази възможност.
Малките романтични жестове, които правим с повод и без повод са добра практика както и целувки, прегръдки, думи и цялостно отношение.
В брака често има спорове, но това, което сме научили е това да не се случва пред други хора.
Да сме честни и откровени изгражда доверие.
Много важно и не на последно място е да се изслушваме един друг. Особено съпрузите да имат търпението да изслушват своите съпруги.
Има ли идеален брак? Не разбира се, но има добри примери, които може да наследим от хора, които са се посветили един на друг и това, което ги свързва и крепи е любовта. Тези хора най-често са нашите, родителите баби и дядовци. Такива добри примери заедно със съпругата ми Деница сме получили точно от тях. Още от малки сме наблюдавали и усещали не само любовта им към нас, но и тази помежду им. При всеки брак е индивидуално. Дали е това, че гледат да са заедно във всичко както трудно така и забавно или в задоволяването на личните нужди на другия във всичко това сме виждали многото лица на любовта.
Добра традиция е отделянето на време един за друг поне веднъж седмично, а може и повече. Да има време за споделяне. В този ред от мисли трябва да кажем, че е добре да имаме време само за себе си както ние така и нашия партньор.
Да свършиш нещо, с което да облекчиш другия, като домакинска работа е също израз на любов и е нещо, което трябва да правим, винаги когато имаме тази възможност.
Малките романтични жестове, които правим с повод и без повод са добра практика както и целувки, прегръдки, думи и цялостно отношение.
В брака често има спорове, но това, което сме научили е това да не се случва пред други хора.
Да сме честни и откровени изгражда доверие.
Много важно и не на последно място е да се изслушваме един друг. Особено съпрузите да имат търпението да изслушват своите съпруги.
Лиляна Стаменова
Казвам се Лиляна Стаменова, родена в село Крушовене област Плевен, на 55 години. Примерът, който родителите ми Петър и Петруша Ангелови ми предадоха, е да бъда честна и почтена, с труд да изкарвам прехраната си. През годините се случиха много неща, не бях щастлива, но това време отмина. Сега имам прекрасен съпруг и тъй като една примерна християнка знае, че мъжът е глава на семейството жената трябва да се смирява и с радост да приема решенията на съпруга си. Когато мъжа ти вижда, че ти го подкрепяш той ще те подкрепя много повече. Любовта ни расте 21 години, от близо 10 години имаме брак с Цветан Стаменов.
Казвам се Лиляна Стаменова, родена в село Крушовене област Плевен, на 55 години. Примерът, който родителите ми Петър и Петруша Ангелови ми предадоха, е да бъда честна и почтена, с труд да изкарвам прехраната си. През годините се случиха много неща, не бях щастлива, но това време отмина. Сега имам прекрасен съпруг и тъй като една примерна християнка знае, че мъжът е глава на семейството жената трябва да се смирява и с радост да приема решенията на съпруга си. Когато мъжа ти вижда, че ти го подкрепяш той ще те подкрепя много повече. Любовта ни расте 21 години, от близо 10 години имаме брак с Цветан Стаменов.
RSS Feed
