Адмирации към вашата Асоциация и за всичките Ви усилия насочени към българското семейство и  подкрепа на БРАКА.

Със съпруга ми точно на 14.02.2013г ще се навършат 18 години откакто сме заедно.  Винаги сме се подкрепяли, уважавали и сме си имали пълно доверие, като обичта и любовта са били на първо място разбира се.  За нас като двойка винаги едно от най-важните неща е било да слушаш какво говори другия. Защото когато говорят двама души и не се чуват - просто няма смисъл. А когато слушаш, разбираш дали с твоята половинка всичко е наред или нещо го тормози, дали не си изтървал нещо което го е наранило или го е зарадвало. В забързаното ежедневие, в неволите, в грижите за децата, за домакинството не забелязваме сигналите които ни изпращат хората които обичаме. Аз съм благодарна на Бог за моя съпруг! Той е страхотен! Отделям му време вечер. ...

Чували сте за онези странни „сродни души“, които имат химична връзка между себе си, за тях ще ви разкажа. Преди 26 години две такива млади и неопитни, повече деца от колкото зрели и опитни хора се намериха /тук вярвам Съдбата е имала пръст/ и им бяха необходими само 6 месеца, за да разберат че остатъка от живота си искат да прекарат заедно, да се докосват и усмихват един на друг в еднакъв ритъм, да отгледат децата си, на направят жилището си свой ДОМ, да се обичат и да си вярват. ...

С моя съпруг живеем заедно от 5  години, а вече от 2 години сме гордо женени, имаме едно прекрасно момиченце. Ежедневието, работата и грижите за малката изтеглят на заден план личните ни взаимоотношения.

За да не забравяме защо сме заедно ние имаме веднъж в седмицата вечер само за нас двамата. Оставяме малката на баба и дядо и излизаме на вън - на вечеря или на кино или на друго място. Единственото условие е да бъде спокойно, за да можем да разговаряме. Винаги след тази вечер сме си по-близки от преди. Споделяме си чувствата, емоциите. Обсъждаме бъдещи планове без да се налага да сме нащрек каква беля ще направи малката.

Аз смятам, че всяка двойка има нужда от дни само за двамата - без деца, приятели или роднини.
Щастлива съм, че след 6 години заедно все още си казваме,че се обичаме всяка сутрин.

Борислава от гр. Симитли.

Споделеното по-горе получихме от вас във връзка с конкурса на Седмица на брака 2013 на тема: "Kак отделяте време само за съпруга/та си и какво значение има това за брака ви", координиран от гражданско сдружение "Асоциация Общество и Ценности". Повече информация за конкурса вижте ТУК

МОЕТО НАЙ-ГОЛЯМО БОГАТСТВО

Казвам се Ефтимия Ковачева.
Аз съм най-богатата жена (или една от най-богатите). И не, защото притежавам много пари, бизнеси, имоти, коли, бижута.... или други неща, които много хора свързват с богатството. Не! Моето Най-голямо богатство са моите 4 прекрасни дечица и моят съпруг. Толкова ги обичам и толкова се гордея с тях!!!

Това е Радул - таткото на моите съкровища. Той е до мен и до децата ни и в радост, и в болка!
Това е човекът, с когото вече 32 години посрещаме заедно и хубавите моменти, и не толкова хубавите, и лошите моменти, и най-ужасните моменти - всичко, което "ни е било писано".  А се оказа, че доста "ни е било писано" да преживеем заедно.