На 27 ноември 1972 г. за пръв път аз и съпругът ми Иван си казахме официално „да”.  По природа съм  творческа личност, понякога разсеяна, обичам да рисувам, съсредоточавам се върху един или друг проблем и пиша. Различни интереси имаме със съпруга ни, но това не ни пречи да бъдем заедно, да се подкрепяме и насърчаваме, да си помагаме.

Имали сме и имаме и трудни моменти със съпруга ми, спорили сме, влизали сме в конфликти, но винаги проблемите се решават успешно, защото намираме някакъв баланс на нещата и всеки остава удовлетворен от взетото решение. ...

Чували сте за онези странни „сродни души“, които имат химична връзка между себе си, за тях ще ви разкажа. Преди 26 години две такива млади и неопитни, повече деца от колкото зрели и опитни хора се намериха /тук вярвам Съдбата е имала пръст/ и им бяха необходими само 6 месеца, за да разберат че остатъка от живота си искат да прекарат заедно, да се докосват и усмихват един на друг в еднакъв ритъм, да отгледат децата си, на направят жилището си свой ДОМ, да се обичат и да си вярват. ...

Необяснимо е за мен, че има двойки които твърдят че се обичат, създават деца, живеят съвместно, а не желаят да сключат брак и да кажат своето "Да" пред Бога и пред закона! Този обет не прави хората по-отговорни, но е решение в правилната посока, защото бракът е преди всичко отговорност. Аз съм мама на две големи деца и имам щастието да имам добър, отговорен и всеотдаен съпруг, с когото живеем в любов и разбирателство и със сигурност мога да твърдя, че любовта между нас не се е променила в сравнение с първата година на нашата връзка. Не мисля, че подписът има принос в щастието на нашия семеен живот, но е страхотно любимият мъж да заяви своето Да пред света и да поеме отговорността спрямо жената до него. Хубаво е, когато партньорите в едно семейство запазят любовта и тръпката помежду си, но основното което трябва да изградят помежду си е уважението. ...

Здравейте приятели,

Ние сме необикновено семейство, защото съпругът ми е човек с увреждане на зрението - 100% инвалидност /с две думи - незрящ човек/. На въпроса  кога и как отделям време за съпруга си - ще споделя следното. Тъй като сме постоянно заедно, защото работим заедно /аз съм му не само съпруга, но и секретарка, шофьор, сътрудник, въобще много в едно, ха-ха/, съпругът ми е адвокат, а аз му съдействам навсякъде - в офиса, в съдилищата, по институции, при срещи с клиенти и други персони, пиша му становищата, молбите и въобще всички писмени работи.
И тъй като ежедневието ни е страшно натоварено, имаме си един ритуал, който спазваме всеки ден. Всяка сутрин, пиейки си кафето в къщи, а се гушвам в неговото коремче и скута му и му казвам, че го обичам, и той ми казва, че ме обича. И това е всяка сутрин, преди да сме чели Библията, преди да сме се молили, дори преди да сме си "взели" сутрешния тоалет.