На 27 ноември 1972 г. за пръв път аз и съпругът ми Иван си казахме официално „да”.  По природа съм  творческа личност, понякога разсеяна, обичам да рисувам, съсредоточавам се върху един или друг проблем и пиша. Различни интереси имаме със съпруга ни, но това не ни пречи да бъдем заедно, да се подкрепяме и насърчаваме, да си помагаме.

Имали сме и имаме и трудни моменти със съпруга ми, спорили сме, влизали сме в конфликти, но винаги проблемите се решават успешно, защото намираме някакъв баланс на нещата и всеки остава удовлетворен от взетото решение. ...

Адмирации към вашата Асоциация и за всичките Ви усилия насочени към българското семейство и  подкрепа на БРАКА.

Със съпруга ми точно на 14.02.2013г ще се навършат 18 години откакто сме заедно.  Винаги сме се подкрепяли, уважавали и сме си имали пълно доверие, като обичта и любовта са били на първо място разбира се.  За нас като двойка винаги едно от най-важните неща е било да слушаш какво говори другия. Защото когато говорят двама души и не се чуват - просто няма смисъл. А когато слушаш, разбираш дали с твоята половинка всичко е наред или нещо го тормози, дали не си изтървал нещо което го е наранило или го е зарадвало. В забързаното ежедневие, в неволите, в грижите за децата, за домакинството не забелязваме сигналите които ни изпращат хората които обичаме. Аз съм благодарна на Бог за моя съпруг! Той е страхотен! Отделям му време вечер. ...

Чували сте за онези странни „сродни души“, които имат химична връзка между себе си, за тях ще ви разкажа. Преди 26 години две такива млади и неопитни, повече деца от колкото зрели и опитни хора се намериха /тук вярвам Съдбата е имала пръст/ и им бяха необходими само 6 месеца, за да разберат че остатъка от живота си искат да прекарат заедно, да се докосват и усмихват един на друг в еднакъв ритъм, да отгледат децата си, на направят жилището си свой ДОМ, да се обичат и да си вярват. ...

Необяснимо е за мен, че има двойки които твърдят че се обичат, създават деца, живеят съвместно, а не желаят да сключат брак и да кажат своето "Да" пред Бога и пред закона! Този обет не прави хората по-отговорни, но е решение в правилната посока, защото бракът е преди всичко отговорност. Аз съм мама на две големи деца и имам щастието да имам добър, отговорен и всеотдаен съпруг, с когото живеем в любов и разбирателство и със сигурност мога да твърдя, че любовта между нас не се е променила в сравнение с първата година на нашата връзка. Не мисля, че подписът има принос в щастието на нашия семеен живот, но е страхотно любимият мъж да заяви своето Да пред света и да поеме отговорността спрямо жената до него. Хубаво е, когато партньорите в едно семейство запазят любовта и тръпката помежду си, но основното което трябва да изградят помежду си е уважението. ...

Здравейте приятели,

Ние сме необикновено семейство, защото съпругът ми е човек с увреждане на зрението - 100% инвалидност /с две думи - незрящ човек/. На въпроса  кога и как отделям време за съпруга си - ще споделя следното. Тъй като сме постоянно заедно, защото работим заедно /аз съм му не само съпруга, но и секретарка, шофьор, сътрудник, въобще много в едно, ха-ха/, съпругът ми е адвокат, а аз му съдействам навсякъде - в офиса, в съдилищата, по институции, при срещи с клиенти и други персони, пиша му становищата, молбите и въобще всички писмени работи.
И тъй като ежедневието ни е страшно натоварено, имаме си един ритуал, който спазваме всеки ден. Всяка сутрин, пиейки си кафето в къщи, а се гушвам в неговото коремче и скута му и му казвам, че го обичам, и той ми казва, че ме обича. И това е всяка сутрин, преди да сме чели Библията, преди да сме се молили, дори преди да сме си "взели" сутрешния тоалет.