Дона и съпругът й Иван са семейни от 42 години. Ето какво споделя* тя за тайната на дълголетния брак и това, което го осмисля.  Повод за интервюто е темата за брака, продължение на инициативата “Седмица на брака” на сдружение Асоциация Общество и Ценности. 

- Децата ли са най-голямата радост и най-голямата награда в брака?
Дона: Да, наистина са най-голямата радост. Взаимоотношенията между двамата партньори укрепват и те се чувстват още по-близки, когато децата се появят. Когато се роди детето, аз изпитах голяма радост. Имах възможност сама да отгледам детето си, не съм го давала в ясла. Точно тогава аз бях детска учителка. На три години дойде при мене в детската градина.

Бисер е семеен и заедно със съпругата си имат четири прекрасни деца.  Ето какво сподели* той, във връзка с темата за брака, като продължение на инициативата “Седмица на брака”, координирана от Асоциация Общество и Ценности. 

- След като сключихте брак размисляли ли сте се за това решение?

Бисер: Не съм мислил. Когато се жених за съпругата ми, не бях съвсем сигурен, това ли е човекът за мен или не е. Ами ако има някоя по-добра? С годините все повече се убеждавам, че изборът е бил най-правилният. И днес ако трябва да се женя, пак нея ще взема.Бракът е един вид риск, много голям риск, който човек поема и се надява наистина да е премерен и да е точен!

Човек в младежките години си представя нещата по един начин, изгражда си определени представи. Когато срещнах съпругата ми, цялото ми същество казваше, че това е човекът по сърцето ми, всичко за което съм копнял. Визуално човек си изгражда представа и винаги си мисли ами ако има някой още по-добър и по-подходящ.