СЕДМИЦА НА БРАКА 7-14 ФЕВРУАРИ
Седмица на брака
  • Начало
    • Седмица на брака 2022
    • Седмица на брака 2021
    • Седмица на брака 2020
    • Седмица на брака 2019
    • Седмица на брака 2018
    • Седмицата през 2017
    • Седмицата през 2016
    • Ресурси >
      • За брачните двойки
      • Полезни материали
      • Вашата история
    • Политика за поверителност
  • Седмица на брака 2023
  • Включи се
    • Брачни двойки
    • Училище за брака
    • Организации и личности
    • Предприемачи & бизнеси
    • Учебни заведения
    • Медии
    • Църкви
    • Институции
    • Дари
  • Медии

Севалина и Георги Яневи за "Нашето ДА"

5/2/2017

0 Comments

 
Picture
Нашата приказка започна на 05.06.2006г, когато се запознахме на един мой концерт. Да, това беше любов от пръв поглед.

Бяхме заедно в училище, после студентските години, не всичко е било песен! И тогава дойде денят - 26.09.2014 (моят рожден ден). Когато се събудих сутринта, бях сама, притесних си къде ли е отишъл приятелят ми толкова рано и то без да ме събуди за ме поздрав
и.

Не след дълго време се появява на вратата с огромен букет червени рози и голям кашон.Какво ли е това - помислих си аз... Когато вдигнах, усетих, че е лекичко и се замислих. Когато го отворих, имаше само стиропор, а на дъното една нежна картичка кутийка.
Тогава всичко в мен се преобърна, отворих кутийката, а в нея листче, бавно го отворих и прочетох. В него пишеше: "Обърни се и ме погледни". Когато се обърнах, моят приятел беше на колене, треперейки и гледайки ме в очите ме попита:"Ще се омъжиш ли за мен?".
​Всичко в мен крещеше от щастие, сълзите ми не спираха, знаех, че оттук нататък приказката тепърва започва. И ето, казахме си да на 15.08.15 и почти една година по-късно – на 13.05-16 се появи и плодът на нашата любов - малката Деана!

0 Comments

Благовеста и Трифон Николови за "Нашето ДА"

5/2/2017

0 Comments

 
Picture
Беше любов от пръв поглед. Запознахме се на 24.09.2011г. Бяхме с колелата си и той ме изпрати до вкъщи. Беше късно и тъмно. След тази вечер аз бях пленена от него.

Последваха много вълнения, опознавахме се взаимно. След малко повече от 1 година през декември 2012г. (последния работен ден преди Рождествените празници), аз бях на работа. Той беше свършил по-рано 
и изгаряше от нетърпение да ме види, за да ми подари нещо. Дори не изчака края на работния ми ден. Аз бях куриер. Той ме пресрещна на Витошка пред хотел Шератон и просто ми даде пликче с кутия. Вътре имаше пръстен. Въпреки че го очаквах, бях безкрайно щастлива.
Нямам снимка от този момент, тъй като не можех дори да мисля. Идеше ми да крещя пред хората от щастие, но срамът ме победи и затаих радостта си вътре в мен. По този начин получих своето предложение за брак. Много спонтанно и импулсивно. Не много романтично, с цветя и свещи, но определено запомнящо се.
На 06.04.2013г казахме своето ДА пред държавата и пред Бог. Тази година правим 4 години откакто сме женени. А нашата Емануила става на 3г. Бракът е най-трудното нещо в живота ни. Но в същото време и най-хубавото.
Продължаваме да се обичаме и да се караме. Не е лесно. Но всяка секунда от тези почти 4г.си заслужава и не бих я заменила за нищо друго.

0 Comments

Полина Донкова за "Нашето "ДА""

5/2/2017

 
Picture
Беше един обикновен есенен следобед. Денят беше сряда, 23 Ноември, 2016 година. Приятелят ми се обади и ми каза, че ще дойде да ме вземе след 15 минути от вкъщи, за да отидем заедно при "човека от летището", за когото бях слушала и преди, но нямах представа кой е и мислех, че няма да имам особена роля в това посещение.
От момента на качването ми в колата, започнах да заливам приятеля си с въпроси за този човек. С всеки отказ да ми бъде даден отговор, любопитството ми нарастваше все повече и повече. Нямах представа, че всичко е плод на замислян от месеци план - изненада за мен, в който щях да съм главното действащо лице.


Read More

Стоян и Дона Панайотови за "Нашето "ДА""

5/2/2017

0 Comments

 
Picture
Ние сме Стоян и Дона Панайотови и си казахме „ДА“ в края на лятото на 2014г. на един младежки лагер „The Bridge“ във Видин, където бяхме ръководители. Стоян ми предложи без нищо да подозирам в последната вечер от лагера на така наречената „Нощ на талантите“. Бяхме решили да изпълним бойна демонстрация по таекуон-до, тъй като той има черен колан, а аз бях начинаеща. Аз много се притеснявах от излизане на сцена пред децата от лагера и екипа. А пък няколко дни преди този паметен ден се жалвах на Стоян, че искам да ми напише стихотворение (твърдеше, че е поетичен). И така дойде нашият ред да си представим сценката – беше доста неадекватно представена от мен, но пък беше забавно. Все пак си отдъхнах, че не трябва да седя на сцената повече и се запътих към изхода, но Стоян взе микрофона и започна да рецитира стихотворение, посветено на мен. Останах без думи, никой не беше правил нещо по-романтично. Краката ми не ме държаха от вълнение и накрая на стихотворение ме попита „Ще станеш ли моя женааааа?“ и падна в ШПАГАТ, а аз както се казва „Седя и не вярвам на очите си“. Казах „ДА“, след като се поизмъчи да стои в шпагат. Това стана пред много приятели и познати, които ни поздравиха. Един от най-хубавите ми моменти в живота, заедно със сватбата и раждането на сина ни. 

0 Comments

Мария Кожухарова за "Нашето "ДА""

5/2/2017

0 Comments

 
Picture
Някъде си прочетох следното твърдение: „Всяка любовна история е красива, но нашата ми е любимата”. Дълго време съм мечтала за семейство и като всяко момиче съм имала своите представи за романтично предложение. Моето момче се оказа по-праволинейно, заведе ме на разходка и съвсем простичко в подходящ момент ме попита: „Ще се омъжиш ли за мен?”. Вече бях взела решение в сърцето си и без да го мъча, без да се правя на изненадана, но с твърда увереност му казах: „Да, ще се омъжа за теб!” :)
Слагайки пръстенчето на ръката, се засилих да извадя телефона за да направим снимки, които да споделим с познатите, но много бързо го прибрах обратно, избирайки да изживеем своя момент и  просто да го запечатаме в сърцата си.
След няколко дена скъпа приятелка развълнувано ме попита, дали е паднал на колене, отвърнах й, че не го е направил. Беше разочарована по момичешки :). А, аз никога няма да забравя сълзата, която видях, блеснала  от светлината на уличния фенер, отронила се при моето – „ДА”.

0 Comments

Веселин Тонов за "Нашето "ДА""

5/2/2017

0 Comments

 
Picture
​Нашата необичайна история: Аз съм от София, съпругата ми е от Свищов. Запознахме се по случайност на фестивала за изкуства The Bridge във Видин през 2011г. Отначало не се харесахме особено, но ни харесваше да си говорим и след като свърши фестивала, усетихме, че не искаме да спираме да го правим и решихме да дадем шанс на връзката от разстояние, пък каквото стане. Времето минаваше, ние продължавахме да си говорим и у мен започна да се затвърждава убеждението, че тя е жената за мен. През лятото на 2012г. реших, че е време да й предложа да се омъжи за мен на същия фестивал, на който се запознахме. Обаче нещо се скарахме и тя не ми говореше през по-голямата част от времето там (не казвам, че е било незаслужено, просто уточнявам).


Read More
0 Comments

Магдалена Маркова за "Нашето "ДА""

5/2/2017

0 Comments

 
Picture
​Преди 25г. с мъжа ми се запознахме в църквата. Познавахме се като приятели, но на практика дори не си говорехме много. Един ден Цанко ме покани на кино. Срещнахме се преди филма и влязохме в една сладкарница. Той заговори колко много ме харесва, а аз отвърнах, че и аз не съм безразлична. Тогава той ми каза, че няма да тръгнем заедно, ако не се съглася да се оженим. Бях като втрещена! Та аз едва го познавах! Отвърнах, че ще дам отговор на другата среща. После гледахме филма, той ме изпрати до дома ми, а на вратата ме целуна за първи път. Прибрах се и заплаках. Майка ми ме попита какво става и като и разказах тя просто каза, че той е добро момче. След два дни отново имахме среща. Тръгнах с мисълта да откажа, но когато приближавах към него, си мислех колко е сладък и като застанах пред него казах „Да“. След един месец се оженихме! Е, от тогава минаха 25 години, а ние все още се преоткриваме,  а аз всеки ден се влюбвам повече в него!

0 Comments

Мая Вълчанова за "Нашето "ДА""

5/2/2017

0 Comments

 
Picture
​Почти всяка вечер Иво идваше да ме взима от работа и прекарвахме време заедно - по магазините, заведения и т.н. На 19.01.2012г. както обикновено, дойде да ме вземе и каза, че ще ме води на едно място без да уточнява къде. Аз в тъмното забелязах, че е доста официално облечен. Даже му казах, че изглежда много добре. Той тактично ми благодари. Беше студено и пътувахме доста  - или поне на мен така ми се стори. Аз няколко пъти го попитах къде отиваме, той обаче нищо не ми казваше. Каза ми само: „Още малко и стигаме“. По едно време спря колата и ми каза да погледна напред ,където се виждаше осветена цяла София и се откриваше страхотна гледка. Мястото беше някъде между Драгалевци и Бистрица. Каза ми, че ще вземе фотоапарата от багажника на колата и ще се върне, аз обаче инстинктивно го последвах и му казах: „Много си подготвен“.


Read More
0 Comments

Кристина и Венцислав Стоянови за "Нашето Да"

4/2/2017

0 Comments

 
Picture
Историята на предложението за брак, в какъвто се превърна и нашата връзка, е прозаична като живота. И то бе направено, разбира се, от мъжа.
Само на втората ни официална среща в колата зад градския театър много неочаквано Венци попита, дърпайки ръчната спирачка: „Ти искаш ли да имаш деца от мен?”. Реакцията ми – спиране на дъха и онемяла физиономия.
А след четири или пет месеца, една сутрин в процес на събуждане, той също толкова изненадващо каза: „Ще се омъжиш ли за мен?”, лежейки с гръб към мен... и ето ни заедно в прозата вече 11 години.

0 Comments

Марин и Александрина Райкови за "Нашето Да"

4/2/2017

0 Comments

 
Picture
ЧУДНИЯТ ПЪТЕПИС НА ЕДНО „ДА!“ 
​
Месец и половина по-късно той потегля от София, аз се присъединявам във Велико Търново и – право в село Осенец, за да ме видят родителите му; после – към Силистра, да го представя на своите.

Нощувам при майка си, той – при баща ми. На следващия ден пристига чак по обяд, но с думите: „Тате те даде!“ Прегръщам го безмълвно, а той не подо
зира, че точно тази сутрин в началото на лятото съм се събудила с изпълващо цялото ми сърце „Да!“ на един все още незададен въпрос.

​Обръща се към майка ми: „А ти съгласна ли си...“, но го прекъсва порой от прегръдки и целувки: „Как да не съм съгласна – ти си повече, отколкото съм се молила или мечтала за нея!“ Като му дават да диша, не му остава нищо друго, освен... И там, в кухнята на тази, която ме е родила – като в „Песен на песните“ от Библията – давам и аз своето „Да!“.

0 Comments
<<Previous

    Вашата история

    За тези от вас, които сте семейни ще се радваме да споделите с нас как поддържате приятелството, близостта, добрите отношения и романтиката в брака си? Пишете ни на: brak.bg.week@gmail.com 


    Archives

    February 2020
    December 2019
    February 2017
    August 2014
    May 2014
    April 2014
    February 2013
    January 2013
    February 2012

    Categories

    All
    близост
    близост
    богатство
    богатство
    болест
    болка
    брак
    брак
    взаимоотношения
    взаимоотношения
    време заедно
    време заедно
    деца
    деца
    забавляваме
    забавляваме
    изневяра
    изневяра
    история
    история
    конкурс
    конкурс
    Конкурс 2013
    обичам
    обичам
    приятели
    приятели
    радост
    радост
    разговор
    разговор
    рак
    роднини
    роднини
    Седмица на брака
    Седмица на брака
    семейство
    семейство
    съпруг
    съпруг
    съпруга
    съпруга
    туморно образувание

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.