Семейният човек има толкова предизвикателства днес. Той трябва да се бори за любовта си към другия със себе си, с него, а и да я защитава пред останалите. Нужно е да издържи на натиска на времето. За това се иска мъдрост, посвещение, прощаващ дух и може би щипка чувство за хумор, на инат.

Колкото до нас - обичам вечерите, когато съпругът ми се връща тихо. Изморен от борбата за хляба, но верен. Изтърпял лошото време или лошите настроения, но все така силен. Все така хубав и все така мой. Дъщеря ми първа стига до вратата – и слънцето отново засиява на лицето му. Прекрасни са първите мигове, в които усеща аромата на домашно приготвено ястие, подправено с много любов. ...

На 27 ноември 1972 г. за пръв път аз и съпругът ми Иван си казахме официално „да”.  По природа съм  творческа личност, понякога разсеяна, обичам да рисувам, съсредоточавам се върху един или друг проблем и пиша. Различни интереси имаме със съпруга ни, но това не ни пречи да бъдем заедно, да се подкрепяме и насърчаваме, да си помагаме.

Имали сме и имаме и трудни моменти със съпруга ми, спорили сме, влизали сме в конфликти, но винаги проблемите се решават успешно, защото намираме някакъв баланс на нещата и всеки остава удовлетворен от взетото решение. ...

Адмирации към вашата Асоциация и за всичките Ви усилия насочени към българското семейство и  подкрепа на БРАКА.

Със съпруга ми точно на 14.02.2013г ще се навършат 18 години откакто сме заедно.  Винаги сме се подкрепяли, уважавали и сме си имали пълно доверие, като обичта и любовта са били на първо място разбира се.  За нас като двойка винаги едно от най-важните неща е било да слушаш какво говори другия. Защото когато говорят двама души и не се чуват - просто няма смисъл. А когато слушаш, разбираш дали с твоята половинка всичко е наред или нещо го тормози, дали не си изтървал нещо което го е наранило или го е зарадвало. В забързаното ежедневие, в неволите, в грижите за децата, за домакинството не забелязваме сигналите които ни изпращат хората които обичаме. Аз съм благодарна на Бог за моя съпруг! Той е страхотен! Отделям му време вечер. ...

Здравейте,

Kазвам се Ирена Крачунова и вече съм година и пет месеца щастливо омъжена! Много се радвам на тази седмица, защото тя е специална и ме кара да се замисля върху много неща.  Най-вече, че обичам повече съпруга си, откакто се оженихме. Точно днес излязохме на вечеря и си говорихме за това и аз установих, че обичам повече съпруга си от преди една година, а това е толкова хубаво и вълнуващо! ...

Чували сте за онези странни „сродни души“, които имат химична връзка между себе си, за тях ще ви разкажа. Преди 26 години две такива млади и неопитни, повече деца от колкото зрели и опитни хора се намериха /тук вярвам Съдбата е имала пръст/ и им бяха необходими само 6 месеца, за да разберат че остатъка от живота си искат да прекарат заедно, да се докосват и усмихват един на друг в еднакъв ритъм, да отгледат децата си, на направят жилището си свой ДОМ, да се обичат и да си вярват. ...

Необяснимо е за мен, че има двойки които твърдят че се обичат, създават деца, живеят съвместно, а не желаят да сключат брак и да кажат своето "Да" пред Бога и пред закона! Този обет не прави хората по-отговорни, но е решение в правилната посока, защото бракът е преди всичко отговорност. Аз съм мама на две големи деца и имам щастието да имам добър, отговорен и всеотдаен съпруг, с когото живеем в любов и разбирателство и със сигурност мога да твърдя, че любовта между нас не се е променила в сравнение с първата година на нашата връзка. Не мисля, че подписът има принос в щастието на нашия семеен живот, но е страхотно любимият мъж да заяви своето Да пред света и да поеме отговорността спрямо жената до него. Хубаво е, когато партньорите в едно семейство запазят любовта и тръпката помежду си, но основното което трябва да изградят помежду си е уважението. ...

Да давам "обичам те" постоянно, ето това е моят живот.
Да те обичам сутрин от изгрев, че даже и от преди това.
Да милвам косата ти черна, дори и след като побеля.
Да очаквам всичко да е вечно, дори и след смъртта.
Толкова силно да желая...да сме само двама, и пак така
да те обичам сутрин от изгрев, и така до безкрайността.

Да даваш "обичам те" постоянно, ето това надявам се е твоят живот.
Да милваш лицето ми нежно, дори и след като загрубя.
Да слушаш пулса във мене, нов живот избра нас...и така
да очакваме болка и радост, ти до мен, аз до теб, той между нас.
Да се обичаме двама до залез, че даже и след това,
ето това орисвам да бъде нашия живот.
Калина

С моя съпруг живеем заедно от 5  години, а вече от 2 години сме гордо женени, имаме едно прекрасно момиченце. Ежедневието, работата и грижите за малката изтеглят на заден план личните ни взаимоотношения.

За да не забравяме защо сме заедно ние имаме веднъж в седмицата вечер само за нас двамата. Оставяме малката на баба и дядо и излизаме на вън - на вечеря или на кино или на друго място. Единственото условие е да бъде спокойно, за да можем да разговаряме. Винаги след тази вечер сме си по-близки от преди. Споделяме си чувствата, емоциите. Обсъждаме бъдещи планове без да се налага да сме нащрек каква беля ще направи малката.

Аз смятам, че всяка двойка има нужда от дни само за двамата - без деца, приятели или роднини.
Щастлива съм, че след 6 години заедно все още си казваме,че се обичаме всяка сутрин.

Борислава от гр. Симитли.

Споделеното по-горе получихме от вас във връзка с конкурса на Седмица на брака 2013 на тема: "Kак отделяте време само за съпруга/та си и какво значение има това за брака ви", координиран от гражданско сдружение "Асоциация Общество и Ценности". Повече информация за конкурса вижте ТУК

Здравейте приятели,

Ние сме необикновено семейство, защото съпругът ми е човек с увреждане на зрението - 100% инвалидност /с две думи - незрящ човек/. На въпроса  кога и как отделям време за съпруга си - ще споделя следното. Тъй като сме постоянно заедно, защото работим заедно /аз съм му не само съпруга, но и секретарка, шофьор, сътрудник, въобще много в едно, ха-ха/, съпругът ми е адвокат, а аз му съдействам навсякъде - в офиса, в съдилищата, по институции, при срещи с клиенти и други персони, пиша му становищата, молбите и въобще всички писмени работи.
И тъй като ежедневието ни е страшно натоварено, имаме си един ритуал, който спазваме всеки ден. Всяка сутрин, пиейки си кафето в къщи, а се гушвам в неговото коремче и скута му и му казвам, че го обичам, и той ми казва, че ме обича. И това е всяка сутрин, преди да сме чели Библията, преди да сме се молили, дори преди да сме си "взели" сутрешния тоалет.

Със съпруга ми сключихме граждански брак преди 11 години. Една година след брака заминахме за чужбина. Да живееш в чужда държава без близките си може да повлияе на брака силно положително или отрицателно. Нас "изгнаничеството" много ни сближи. Един от факторите, които влияят благотворно на отношенията ни е, че роднините ни не могат да се месят в личния ни живот. Вярно, борим се сами и нямаме помощ от никъде, но сме много щастливи.
 
Без деца  е много лесно да отделяме време един за друг. Правим много неща заедно, въпреки, че имаме различни интереси и хобита. Дори мълчаливото присъствие на половинката ми в стаята ме кара да се чувствам щастлива и мисля, че това е взаимно. Правим компромиса да гледаме едни и същи филми.  Ходим на разходки в слънчево време, хванати за ръце. Ходим на кино и изложби. Правим си пикници. (Романтичните вечери не са ни слабост.) Най-важното е, че всеки има свободата да се забавлява сам или с приятели, без присъствието на другия, когато има нужда от това. След такива забавления ни е интересно да разговаряме и да коментираме преживяното.
 
След всичко казано, мисля, че съм една от най-щастливите жени. Ние не сме идеални, но се обичаме такива каквито сме. Какво по-хубаво от това да усещаш любовта на партньора си ежедневно - да я виждаш в погледа, в усмивката, в топлата му прегръдка. Дано, ако някой ден имаме дете, да запазим "магията" и да успеем да му я предадем.
 
С уважение към каузата ви,
Ирина Петрова

Историята по-горе получихме от вас във връзка с конкурса на Седмица на брака 2013 на тема: "Kак отделяте време само за съпруга/та си и какво значение има това за брака ви", координиран от гражданско сдружение "Асоциация Общество и Ценности". Повече информация за конкурса вижте ТУК