
Имах щастието да израсна в семейство, в което се чувствах обичан и подкрепян. Макар родителите ми да работеха доста, те винаги намираха време за мен и за моята сестра. Никога няма да забравя семейните вечери заедно, когато си говорехме за толкова много неща (тогава я нямаше още тая компютърна диктатура, а палитрата на телевизионните изкушения беше твърде семпла). Мисля си как това наистина ни сплотяваше и ни помагаше да се чувстваме близко един до друг.
Сега мога да кажа, че с годините това чувство не избледня. Ние със сестра ми напуснахме отрано дома си и заживяхме в различни градове, създадохме свои семейства и тръгнахме всеки по своя си път, но той отново и отново ни събираше всички заедно при нашите скъпи родители. И така – до ден днешен.