
Близо до Свищов има една местност с паметници, така че прецених, че заледените фигури на възрожденци са най-подходящото място за полагане на основа на бъдещия ни брак. Температурата беше под нулата, така че стоенето на коляно в снега, чакайки заветното „Да“ ми се стори не като 30 секунди, а като 30 минути. Поне си струваше. Това лято правим 4 години, откакто сме женени, а прекрасният ни син, става на 1 годинка. Как лети времето. Едно нещо знам, никога няма да се събудя със съжаление за пропуснатите възможности, защото не съм ги пропуснал! Видях човека за мен, колкото и несъвършен, казахме си "Искаме да изградим нещо заедно" и просто го направихме, не сме пропилели половината си живот в съмнения и неувереност. Бракът е труден, да. Понякога ти разказва играта, но си струва всяко усилие.