Беше любов от пръв поглед. Запознахме се на 24.09.2011г. Бяхме с колелата си и той ме изпрати до вкъщи. Беше късно и тъмно. След тази вечер аз бях пленена от него.
Последваха много вълнения, опознавахме се взаимно. След малко повече от 1 година през декември 2012г. (последния работен ден преди Рождествените празници), аз бях на работа. Той беше свършил по-рано и изгаряше от нетърпение да ме види, за да ми подари нещо. Дори не изчака края на работния ми ден. Аз бях куриер. Той ме пресрещна на Витошка пред хотел Шератон и просто ми даде пликче с кутия. Вътре имаше пръстен. Въпреки че го очаквах, бях безкрайно щастлива.
Нямам снимка от този момент, тъй като не можех дори да мисля. Идеше ми да крещя пред хората от щастие, но срамът ме победи и затаих радостта си вътре в мен. По този начин получих своето предложение за брак. Много спонтанно и импулсивно. Не много романтично, с цветя и свещи, но определено запомнящо се.
На 06.04.2013г казахме своето ДА пред държавата и пред Бог. Тази година правим 4 години откакто сме женени. А нашата Емануила става на 3г. Бракът е най-трудното нещо в живота ни. Но в същото време и най-хубавото.
Продължаваме да се обичаме и да се караме. Не е лесно. Но всяка секунда от тези почти 4г.си заслужава и не бих я заменила за нищо друго.
Последваха много вълнения, опознавахме се взаимно. След малко повече от 1 година през декември 2012г. (последния работен ден преди Рождествените празници), аз бях на работа. Той беше свършил по-рано и изгаряше от нетърпение да ме види, за да ми подари нещо. Дори не изчака края на работния ми ден. Аз бях куриер. Той ме пресрещна на Витошка пред хотел Шератон и просто ми даде пликче с кутия. Вътре имаше пръстен. Въпреки че го очаквах, бях безкрайно щастлива.
Нямам снимка от този момент, тъй като не можех дори да мисля. Идеше ми да крещя пред хората от щастие, но срамът ме победи и затаих радостта си вътре в мен. По този начин получих своето предложение за брак. Много спонтанно и импулсивно. Не много романтично, с цветя и свещи, но определено запомнящо се.
На 06.04.2013г казахме своето ДА пред държавата и пред Бог. Тази година правим 4 години откакто сме женени. А нашата Емануила става на 3г. Бракът е най-трудното нещо в живота ни. Но в същото време и най-хубавото.
Продължаваме да се обичаме и да се караме. Не е лесно. Но всяка секунда от тези почти 4г.си заслужава и не бих я заменила за нищо друго.
RSS Feed
