Чували сте за онези странни „сродни души“, които имат химична връзка между себе си, за тях ще ви разкажа. Преди 26 години две такива млади и неопитни, повече деца от колкото зрели и опитни хора се намериха /тук вярвам Съдбата е имала пръст/ и им бяха необходими само 6 месеца, за да разберат че остатъка от живота си искат да прекарат заедно, да се докосват и усмихват един на друг в еднакъв ритъм, да отгледат децата си, на направят жилището си свой ДОМ, да се обичат и да си вярват. ...
Ето тези странници, които се научиха да харесват една и съща музика, да четат фентъзи, да се заливат от смях на странния английски хумор, да си казват истини и да не се обиждат, да си споделят фантазиите и част от тях да превръщат в реалност, да не живеят в балон, а да вярват че само те двамата, единствено те - МОГАТ и ТРЯБВА да постигнат всичко, което искат, да възпитават децата си по начин, малко по-различен от досега приетия - да са приятели с тях и да имат силната и здрава връзка, която времето и разстоянието не може да скъса, да са щастливи с тях и със себе си.
Ето тези двамата /които много добре познавам/ и днес вървят по улицата хванати за ръце, целуват се за добро утро и лека нощ и не им е неудобно да си казват „Обичам те“ просто ей така... Защото те истински се обичат и най-голямото им удоволствие е да са заедно-тихи с книга в ръка, изпепеляващи погледи пред сутришната чаша с кафе, усмихнати очи в компанията си винаги, погалване с ръка като фин полъх на вятър, комплимент като късче най-фин шоколад, или решение –категорично и ясно като утринно чисто небе, слънце в душата им когато са заедно, ето тези странници познавам – те винаги имат време един за друг, но имат и свободата си да правят това което обичат, а компромисите...о компромисите им станаха верен спътник в живота, те ги превъзпитаха, калиха и им дадоха вярата, че ТЕ ДВАМАТА са си самодостатъчни, за да изпитват ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ...
Ив. Василева
Историята по-горе получихме от вас във връзка с конкурса на Седмица на брака 2013 на тема: "Kак отделяте време само за съпруга/та си и какво значение има това за брака ви", координиран от гражданско сдружение "Асоциация Общество и Ценности". Повече информация за конкурса вижте ТУК
Ето тези двамата /които много добре познавам/ и днес вървят по улицата хванати за ръце, целуват се за добро утро и лека нощ и не им е неудобно да си казват „Обичам те“ просто ей така... Защото те истински се обичат и най-голямото им удоволствие е да са заедно-тихи с книга в ръка, изпепеляващи погледи пред сутришната чаша с кафе, усмихнати очи в компанията си винаги, погалване с ръка като фин полъх на вятър, комплимент като късче най-фин шоколад, или решение –категорично и ясно като утринно чисто небе, слънце в душата им когато са заедно, ето тези странници познавам – те винаги имат време един за друг, но имат и свободата си да правят това което обичат, а компромисите...о компромисите им станаха верен спътник в живота, те ги превъзпитаха, калиха и им дадоха вярата, че ТЕ ДВАМАТА са си самодостатъчни, за да изпитват ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ...
Ив. Василева
Историята по-горе получихме от вас във връзка с конкурса на Седмица на брака 2013 на тема: "Kак отделяте време само за съпруга/та си и какво значение има това за брака ви", координиран от гражданско сдружение "Асоциация Общество и Ценности". Повече информация за конкурса вижте ТУК
RSS Feed
