
Ето тези двамата /които много добре познавам/ и днес вървят по улицата хванати за ръце, целуват се за добро утро и лека нощ и не им е неудобно да си казват „Обичам те“ просто ей така... Защото те истински се обичат и най-голямото им удоволствие е да са заедно-тихи с книга в ръка, изпепеляващи погледи пред сутришната чаша с кафе, усмихнати очи в компанията си винаги, погалване с ръка като фин полъх на вятър, комплимент като късче най-фин шоколад, или решение –категорично и ясно като утринно чисто небе, слънце в душата им когато са заедно, ето тези странници познавам – те винаги имат време един за друг, но имат и свободата си да правят това което обичат, а компромисите...о компромисите им станаха верен спътник в живота, те ги превъзпитаха, калиха и им дадоха вярата, че ТЕ ДВАМАТА са си самодостатъчни, за да изпитват ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ...
Ив. Василева
Историята по-горе получихме от вас във връзка с конкурса на Седмица на брака 2013 на тема: "Kак отделяте време само за съпруга/та си и какво значение има това за брака ви", координиран от гражданско сдружение "Асоциация Общество и Ценности". Повече информация за конкурса вижте ТУК