
Само на втората ни официална среща в колата зад градския театър много неочаквано Венци попита, дърпайки ръчната спирачка: „Ти искаш ли да имаш деца от мен?”. Реакцията ми – спиране на дъха и онемяла физиономия.
А след четири или пет месеца, една сутрин в процес на събуждане, той също толкова изненадващо каза: „Ще се омъжиш ли за мен?”, лежейки с гръб към мен... и ето ни заедно в прозата вече 11 години.