СЕДМИЦА НА БРАКА 7-14 ФЕВРУАРИ
Седмица на брака
  • Начало
    • Седмица на брака 2022
    • Седмица на брака 2021
    • Седмица на брака 2020
    • Седмица на брака 2019
    • Седмица на брака 2018
    • Седмицата през 2017
    • Седмицата през 2016
    • Ресурси >
      • За брачните двойки
      • Полезни материали
      • Вашата история
    • Политика за поверителност
  • Седмица на брака 2023
  • Включи се
    • Брачни двойки
    • Училище за брака
    • Организации и личности
    • Предприемачи & бизнеси
    • Учебни заведения
    • Медии
    • Църкви
    • Институции
    • Дари
  • Медии

Полина Донкова за "Нашето "ДА""

5/2/2017

 
Picture
Беше един обикновен есенен следобед. Денят беше сряда, 23 Ноември, 2016 година. Приятелят ми се обади и ми каза, че ще дойде да ме вземе след 15 минути от вкъщи, за да отидем заедно при "човека от летището", за когото бях слушала и преди, но нямах представа кой е и мислех, че няма да имам особена роля в това посещение.
От момента на качването ми в колата, започнах да заливам приятеля си с въпроси за този човек. С всеки отказ да ми бъде даден отговор, любопитството ми нарастваше все повече и повече. Нямах представа, че всичко е плод на замислян от месеци план - изненада за мен, в който щях да съм главното действащо лице.

Отминахме летището и излязохме извън София. Вече наистина се ядосвах. Нищо не разбирах. Мислех, че отиваме на летището, а сега пътувахме към град Елин Пелин? Най - накрая стигнахме до малкото летище "Лесново". Спряхме отпред и зачакахме човека. Бях много ядосана и изнервена, продължавах да задавам едни и същи въпроси, на които получавах единствено усмивка и неточни отговори.

Приятелят ми ме попита, сякаш му е абсолютно все тая, дали не искам да остана в колата. Бях толкова ядосана, че за миг се замислих, но думите му, че ще ми бъде интересно, ако сляза и нарасналото ми любопитство, което най накрая щеше да бъде задоволено, взеха превес и нищо неподозираща тръгнах към входа на летището. Вървях напред, докато приятелят ми си взимаше нещата от колата. Запознах се с човека. Той ме попита дали знам какво ще правим. Още един, който се опитваше да ме ядоса... Отговорих, че нямам представа защо сме там. Човекът само се подсмихна и ни поведе към някаква масичка, за да си поговорим преди "да се разходим".

Седнахме и той заговори как приятелят ми искал да става пилот. Знаех, че е изкарал кратък курс за управление на малък самолет, но чак пък пилот. Помислих си, че сигурно иска да си го продължи или нещо подобно. Следващите думи на човека ме шокираха, бях напълно неподготвена: "Щом сме на летище, значи ще летим!" - каза той (пилотът).
​
Стана ми лошо още преди да ни изкара хартиените торбички с изречението да не чакаме да стане късно. Въпреки, че все още бяхме на земята, започнах да не я чувствам под себе си. Осъзнах, че съм жертва на заговор, от който няма измъкване. Харесва ми да летя, не ме разбирайте погрешно, но никога не бях летяла на малък самолет, а и в този ден не бях подготвена за полет. Всичко стана много бързо. Пилотът каза, че ще направим един опит, за да видим дали приятелят ми си спомня нещо от курса.

Упражнението беше следното: той щеше да изключи двигателя на самолета, а аз трябваше да „навигирам” приятеля си, четейки от един лист (на английски език), за да успее по моите инструкции, отново да включи двигателя. Ъъъъ? Разгледах листчето набързо, пилотът ме увери, че ще се справя и не е никак сложно. Изобщо не виждах причина аз да чета процедурите, но не ми се даде възможност за отказ. Качихме се в самолета, получихме кратък инструктаж и полетяхме. Беше невероятно, много красиво.

Времето беше ясно и слънчево, небето - чисто, земята - 3000 метра под нас. Започнах да се успокоявам и отпускам и да се наслаждавам на красотата на Божието творение. Пътувахме към Седемте Рилски езера. Място, което много харесвам и свързвам с любими спомени от лятото. Стигнахме горе, "разходихме" се. Сега разбирах за каква разходка говореше по - рано пилотът. Разходка отгоре, във въздуха - незабравима разходка. Както обеща, той изключи двигателя и ми връчи листа с точките, които трябваше да изброя. Замотах се, напрегнах се, той ми каза да гледам в средата ла листа.

Пропускайки всички други процедури, стигнах до надпис с червени букви, който гласеше: "Ще се омъжиш ли за мен?". Веднага загрях целта на всичко и във вълнението, си свалих слушалките, без които не можеш да чуеш нищо в самолета, освен бучене. Обърнах се напред, а там беше той - мъжът, когото обичам с цялото си сърце, този, който избирам пред всички други, който се грижи за мен, подкрепя ме и ми дава всичко, от което се нуждая. В ръката си държеше малка кутийка с голям пръстен в нея. Това беше най - вълнуващият момент в живота ми. Сложих отново слушалките и изслушах това, което ми каза: "Ще се омъжиш ли за мен? Искам да прекарам живота си с теб!" Отговорът ми, разбира се, беше "ДА"! Най - голямото и истинско да, което можех да кажа. Най - доброто решение! 
​
Полина Докнова за конкурса на Седмица на брака "Нашето Да"

Comments are closed.

    Вашата история

    За тези от вас, които сте семейни ще се радваме да споделите с нас как поддържате приятелството, близостта, добрите отношения и романтиката в брака си? Пишете ни на: brak.bg.week@gmail.com 


    Archives

    February 2020
    December 2019
    February 2017
    August 2014
    May 2014
    April 2014
    February 2013
    January 2013
    February 2012

    Categories

    All
    близост
    близост
    богатство
    богатство
    болест
    болка
    брак
    брак
    взаимоотношения
    взаимоотношения
    време заедно
    време заедно
    деца
    деца
    забавляваме
    забавляваме
    изневяра
    изневяра
    история
    история
    конкурс
    конкурс
    Конкурс 2013
    обичам
    обичам
    приятели
    приятели
    радост
    радост
    разговор
    разговор
    рак
    роднини
    роднини
    Седмица на брака
    Седмица на брака
    семейство
    семейство
    съпруг
    съпруг
    съпруга
    съпруга
    туморно образувание

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.