
Без деца е много лесно да отделяме време един за друг. Правим много неща заедно, въпреки, че имаме различни интереси и хобита. Дори мълчаливото присъствие на половинката ми в стаята ме кара да се чувствам щастлива и мисля, че това е взаимно. Правим компромиса да гледаме едни и същи филми. Ходим на разходки в слънчево време, хванати за ръце. Ходим на кино и изложби. Правим си пикници. (Романтичните вечери не са ни слабост.) Най-важното е, че всеки има свободата да се забавлява сам или с приятели, без присъствието на другия, когато има нужда от това. След такива забавления ни е интересно да разговаряме и да коментираме преживяното.
След всичко казано, мисля, че съм една от най-щастливите жени. Ние не сме идеални, но се обичаме такива каквито сме. Какво по-хубаво от това да усещаш любовта на партньора си ежедневно - да я виждаш в погледа, в усмивката, в топлата му прегръдка. Дано, ако някой ден имаме дете, да запазим "магията" и да успеем да му я предадем.
С уважение към каузата ви,
Ирина Петрова
Историята по-горе получихме от вас във връзка с конкурса на Седмица на брака 2013 на тема: "Kак отделяте време само за съпруга/та си и какво значение има това за брака ви", координиран от гражданско сдружение "Асоциация Общество и Ценности". Повече информация за конкурса вижте ТУК