По-долу публикуваме разговора* с Дияна и Стефан Стефанови от Русе по темата за брака, продължение на инициативата "Седмица на брака". Стефан и Диана имат вдъхновяваща история. Освен това те спечелиха първата награда от томболата на конкурса "Седмица на брака" през 2013г. - вечеря за двама. Ето какво споделиха те за брака си:
Водещ: Разкажете ми нещо за Русе.
Стефан: Русе е един хубав град. Напоследък малко е позаспал и хората са апатични. Иначе самият град, като град, е хубав. Щом хората могат да мълчат и да търпят да бъдат с по 300-400-500лв. заплата това говори само по себе си за духа в самия град. Ако видите колко хора има, които са вечно намусени и готови да направят скандал… Никога не мога да си позволя да бъда в подобно положение.
Водещ: Разкажете ми нещо за Русе.
Стефан: Русе е един хубав град. Напоследък малко е позаспал и хората са апатични. Иначе самият град, като град, е хубав. Щом хората могат да мълчат и да търпят да бъдат с по 300-400-500лв. заплата това говори само по себе си за духа в самия град. Ако видите колко хора има, които са вечно намусени и готови да направят скандал… Никога не мога да си позволя да бъда в подобно положение.
Водещ: А не е ли защото вашият нрав, може би поради професията ви е, че вие сте може би малко по-борбен?
Стефан: Аз винаги, цял живот съм бил по-борбен. Може би защото имам и малко физическо увреждане. То не е малко и въпреки това съм се наложил навсякъде в живота между приятели, познати и се налага в много случаи да трябва да продължавам да се налагам. Няма как.
Водещ: А вие не виждате?
Стефан: Да. Имам нулево зрение, но това не ми пречи да работя и да контактувам. Имам в записите си на телефона, визитки, поне около 3 000 контакта. Това въобще не ми пречи. Много харесвам Ремарк. Има една книга «Време да се живее във време да се мре». Страшно хубава книга е. Тя показва как човек трябва да умее да се радва на малкото, което получава. Просто да се радва ако щеш на всяка дреболия. Защото животът на човек е такъв, че ние сме родени да се радваме да се ползваме от всяко нещо, което Господ ни дава и да бъдем щастливи, когато можем да го получим. Това много малко хора го разбират. Всеки в този забързан живот чака големият удар, голямото нещо, което да получи и в крайна сметка остава в много случаи недооценен…
Водещ: И развива комплекси за малоценност.
Стефан: Да, комплексарство.
Водещ: Кажете вие преди колко време се срещнахте с Диана и от кога сте заедно?
Стефан: Вижте, ние се срещнахме началото на ноември, даже мога да кажа точна дата 5 ноември 1997 година.
Водещ: Как се случи?
Стефан: То се случи по много интересен повод. Аз тогава си търсех зрящ сътрудник за работата ми. Тя беше една от кандидатките. Сякаш, като че ли Господ Бог ни срещна. Спрях се на нея и продължихме заедно.
Водещ: Във всеки план, професионален и личен?
Стефан: Да. Тя е един много хубав човек. Аз съм малко по-твърд. Тя е малко по-емоционална, по-ранима като жена. Действително е така. Аз съм малко по-твърд, по-силен. Животът е такъв. Среща хора, които хем си приличат, хем се различават, защото иначе по принципа на полюсите ако са еднакви ще се отблъскват.
Водещ: А можете ли да напишете книга за времето, което сте прекарали заедно?
Стефан: Сигурно мога, стига да имам време.
Водещ: Разкажете ни една-две истории, които могат да звучат като красива глава от книга. Какво правите един за друг? Какво ви държи заедно толкова време?
Стефан: Знаете ли, за някои дългото общуване между мъж и жена, води до изхабяване. За мен не е така, аз се обогатявам от нея. Като душа тя е един много дълбок човек, малко по- емоционална, което е хем плюс, хем минус. Аз съм малко по-разсъдлив, малко по-реален. В някои отношения се допълваме. Това, което аз правя за нея, за мен е важно тя да е щастлива. Гледам да и осигуря почивката, гледам да и осигуря нормална работна среда. Гледам когато видя, че е напрегната да я оставя да отиде на шопинг терапия. Аз сядам някъде на кафе. Не обичам да ходя по магазините. Тя от своя страна се старае винаги да ми угоди, да ми е приятно, да ми е удобно. За нас сутрините са нещо много хубаво. Докато се разсъним, ние пием кафе и се гушкаме…
Дияна: По какво се различаваме - ще кажа, че той е по-умерен, може би защото и нашата разлика е малко голяма. Той е с 13-14 години по-голям от мен и е по-уравновесен. Може би и опитът в практиката му, в живота му е по-голям. Аз съм по-емоционална. Това, по което си приличаме е, че сме много състрадателни, към хората, към себе си, един към друг. Той бързо прощава, бързо му минава. Аз също бързо прощавам. Ако някой каже, че в някой дом всичко върви по мед и масло, не вярвам, че има такава двойка. Има моменти, в които сме били «на нож», в конфликт, и то конфликтите между нас винаги са били по отношение на работа, на клиенти, кой какво казал, как мисли, съдията какво казал и т.н. И като помисля така 10-15 мин. ми става мъчно и отивам при него и му искам прошка и всичко се оправя между нас, понеже бързаме да си прощаваме един на друг. Може би по това си приличаме също помежду си.
Водещ: Може би това е специфичното във вашия случай, че вие прекарвате почти цялото си време заедно един с друг.
Диана: Да, почти 24 часа сме заедно.
Водещ: И въпреки това, това не ви тежи и гледате да имате и своето време и винаги да правите нещо разнообразни и да не скучаете.
Диана: Абсолютно е така. Има моменти в които на мен ми писва да бъда само с него, искам да се видя с някоя приятелка и той го забелязва това нещо. Оставям го с някой приятел или сам и аз излизам или на шопинг терапия или да се разходя в парка за половин час. Дори и половин час да съм сама, вече чувствам нуждата от него. Наистина не си омръзваме. Често са ме срещали хора и са ме питали: «Вие не си ли омръзвате? По 24ч. сте заедно – и на работа и във вкъщи и в леглото и навсякъде сте заедно.» Истината е, че той е много богата личност, с богат житейски опит и когато седнем винаги има за какво да си говорим.
Водещ: Според мен вие сте постигнали най-хубавото в живота. Пожелавам ви да сте здрави най-вече, винаги да сте заедно, да се подкрепяте. Мисля, че ще сте вдъхновение на хората, които чуят вашата история, а на приятелите си сте със сигурност. Много ви благодаря, че се включихте.
Диана: Благодаря много и аз. Като финал искам да кажа на всички да бързат да си прощават и да решат в сърцата си да обичат партньора си, защото когато обичаш някой човек, дори и да прави грешки, бързо му прощаваш.
Заедно с водещия на неделния блок на радио Маgic FM решихме да продължим темата за брака отвъд «Седмицата на брака». Това е първото интервю от поредицата посветена на брака. Ако сте семейни и искате да разкажете какво прави вас и брак ви щастливи, или как се справяте с различията или конфликтите помежду си, свържете се с нас на: svabulgaria@gmail.com
Стефан: Аз винаги, цял живот съм бил по-борбен. Може би защото имам и малко физическо увреждане. То не е малко и въпреки това съм се наложил навсякъде в живота между приятели, познати и се налага в много случаи да трябва да продължавам да се налагам. Няма как.
Водещ: А вие не виждате?
Стефан: Да. Имам нулево зрение, но това не ми пречи да работя и да контактувам. Имам в записите си на телефона, визитки, поне около 3 000 контакта. Това въобще не ми пречи. Много харесвам Ремарк. Има една книга «Време да се живее във време да се мре». Страшно хубава книга е. Тя показва как човек трябва да умее да се радва на малкото, което получава. Просто да се радва ако щеш на всяка дреболия. Защото животът на човек е такъв, че ние сме родени да се радваме да се ползваме от всяко нещо, което Господ ни дава и да бъдем щастливи, когато можем да го получим. Това много малко хора го разбират. Всеки в този забързан живот чака големият удар, голямото нещо, което да получи и в крайна сметка остава в много случаи недооценен…
Водещ: И развива комплекси за малоценност.
Стефан: Да, комплексарство.
Водещ: Кажете вие преди колко време се срещнахте с Диана и от кога сте заедно?
Стефан: Вижте, ние се срещнахме началото на ноември, даже мога да кажа точна дата 5 ноември 1997 година.
Водещ: Как се случи?
Стефан: То се случи по много интересен повод. Аз тогава си търсех зрящ сътрудник за работата ми. Тя беше една от кандидатките. Сякаш, като че ли Господ Бог ни срещна. Спрях се на нея и продължихме заедно.
Водещ: Във всеки план, професионален и личен?
Стефан: Да. Тя е един много хубав човек. Аз съм малко по-твърд. Тя е малко по-емоционална, по-ранима като жена. Действително е така. Аз съм малко по-твърд, по-силен. Животът е такъв. Среща хора, които хем си приличат, хем се различават, защото иначе по принципа на полюсите ако са еднакви ще се отблъскват.
Водещ: А можете ли да напишете книга за времето, което сте прекарали заедно?
Стефан: Сигурно мога, стига да имам време.
Водещ: Разкажете ни една-две истории, които могат да звучат като красива глава от книга. Какво правите един за друг? Какво ви държи заедно толкова време?
Стефан: Знаете ли, за някои дългото общуване между мъж и жена, води до изхабяване. За мен не е така, аз се обогатявам от нея. Като душа тя е един много дълбок човек, малко по- емоционална, което е хем плюс, хем минус. Аз съм малко по-разсъдлив, малко по-реален. В някои отношения се допълваме. Това, което аз правя за нея, за мен е важно тя да е щастлива. Гледам да и осигуря почивката, гледам да и осигуря нормална работна среда. Гледам когато видя, че е напрегната да я оставя да отиде на шопинг терапия. Аз сядам някъде на кафе. Не обичам да ходя по магазините. Тя от своя страна се старае винаги да ми угоди, да ми е приятно, да ми е удобно. За нас сутрините са нещо много хубаво. Докато се разсъним, ние пием кафе и се гушкаме…
Дияна: По какво се различаваме - ще кажа, че той е по-умерен, може би защото и нашата разлика е малко голяма. Той е с 13-14 години по-голям от мен и е по-уравновесен. Може би и опитът в практиката му, в живота му е по-голям. Аз съм по-емоционална. Това, по което си приличаме е, че сме много състрадателни, към хората, към себе си, един към друг. Той бързо прощава, бързо му минава. Аз също бързо прощавам. Ако някой каже, че в някой дом всичко върви по мед и масло, не вярвам, че има такава двойка. Има моменти, в които сме били «на нож», в конфликт, и то конфликтите между нас винаги са били по отношение на работа, на клиенти, кой какво казал, как мисли, съдията какво казал и т.н. И като помисля така 10-15 мин. ми става мъчно и отивам при него и му искам прошка и всичко се оправя между нас, понеже бързаме да си прощаваме един на друг. Може би по това си приличаме също помежду си.
Водещ: Може би това е специфичното във вашия случай, че вие прекарвате почти цялото си време заедно един с друг.
Диана: Да, почти 24 часа сме заедно.
Водещ: И въпреки това, това не ви тежи и гледате да имате и своето време и винаги да правите нещо разнообразни и да не скучаете.
Диана: Абсолютно е така. Има моменти в които на мен ми писва да бъда само с него, искам да се видя с някоя приятелка и той го забелязва това нещо. Оставям го с някой приятел или сам и аз излизам или на шопинг терапия или да се разходя в парка за половин час. Дори и половин час да съм сама, вече чувствам нуждата от него. Наистина не си омръзваме. Често са ме срещали хора и са ме питали: «Вие не си ли омръзвате? По 24ч. сте заедно – и на работа и във вкъщи и в леглото и навсякъде сте заедно.» Истината е, че той е много богата личност, с богат житейски опит и когато седнем винаги има за какво да си говорим.
Водещ: Според мен вие сте постигнали най-хубавото в живота. Пожелавам ви да сте здрави най-вече, винаги да сте заедно, да се подкрепяте. Мисля, че ще сте вдъхновение на хората, които чуят вашата история, а на приятелите си сте със сигурност. Много ви благодаря, че се включихте.
Диана: Благодаря много и аз. Като финал искам да кажа на всички да бързат да си прощават и да решат в сърцата си да обичат партньора си, защото когато обичаш някой човек, дори и да прави грешки, бързо му прощаваш.
Заедно с водещия на неделния блок на радио Маgic FM решихме да продължим темата за брака отвъд «Седмицата на брака». Това е първото интервю от поредицата посветена на брака. Ако сте семейни и искате да разкажете какво прави вас и брак ви щастливи, или как се справяте с различията или конфликтите помежду си, свържете се с нас на: svabulgaria@gmail.com
RSS Feed