Някъде си прочетох следното твърдение: „Всяка любовна история е красива, но нашата ми е любимата”. Дълго време съм мечтала за семейство и като всяко момиче съм имала своите представи за романтично предложение. Моето момче се оказа по-праволинейно, заведе ме на разходка и съвсем простичко в подходящ момент ме попита: „Ще се омъжиш ли за мен?”. Вече бях взела решение в сърцето си и без да го мъча, без да се правя на изненадана, но с твърда увереност му казах: „Да, ще се омъжа за теб!” :)
Слагайки пръстенчето на ръката, се засилих да извадя телефона за да направим снимки, които да споделим с познатите, но много бързо го прибрах обратно, избирайки да изживеем своя момент и просто да го запечатаме в сърцата си.
След няколко дена скъпа приятелка развълнувано ме попита, дали е паднал на колене, отвърнах й, че не го е направил. Беше разочарована по момичешки :). А, аз никога няма да забравя сълзата, която видях, блеснала от светлината на уличния фенер, отронила се при моето – „ДА”.
Слагайки пръстенчето на ръката, се засилих да извадя телефона за да направим снимки, които да споделим с познатите, но много бързо го прибрах обратно, избирайки да изживеем своя момент и просто да го запечатаме в сърцата си.
След няколко дена скъпа приятелка развълнувано ме попита, дали е паднал на колене, отвърнах й, че не го е направил. Беше разочарована по момичешки :). А, аз никога няма да забравя сълзата, която видях, блеснала от светлината на уличния фенер, отронила се при моето – „ДА”.
RSS Feed