
Слагайки пръстенчето на ръката, се засилих да извадя телефона за да направим снимки, които да споделим с познатите, но много бързо го прибрах обратно, избирайки да изживеем своя момент и просто да го запечатаме в сърцата си.
След няколко дена скъпа приятелка развълнувано ме попита, дали е паднал на колене, отвърнах й, че не го е направил. Беше разочарована по момичешки :). А, аз никога няма да забравя сълзата, която видях, блеснала от светлината на уличния фенер, отронила се при моето – „ДА”.