Нашите вечерни срещи

Семейният човек има толкова предизвикателства днес. Той трябва да се бори за любовта си към другия със себе си, с него, а и да я защитава пред останалите. Нужно е да издържи на натиска на времето. За това се иска мъдрост, посвещение, прощаващ дух и може би щипка чувство за хумор, на инат.

Колкото до нас - обичам вечерите, когато съпругът ми се връща тихо. Изморен от борбата за хляба, но верен. Изтърпял лошото време или лошите настроения, но все така силен. Все така хубав и все така мой. Дъщеря ми първа стига до вратата – и слънцето отново засиява на лицето му. Прекрасни са първите мигове, в които усеща аромата на домашно приготвено ястие, подправено с много любов. ...

---

Любими моменти са, когато вечерята е сервирана, а в хлебопекарната „прелива” горещият хляб от няколко брашна и семена. Тогава отваряме бутилка червено, здравословно вино и пием заедно по чаша. Държим да звънне като в специален ден и да се погледнем в очите. После пием по съвсем мъничко. Колкото да си кажем хубавото с усмивка, тревожното с молитва, спешното с търпение и всичкото с любов. Зад чашата искри благодарност, във взаимността личи надежда...

Превръщаме единственото време заедно в празник, защото другият ни е специален. До кой ден ще сме едно – не знаем, макар да е денят, в който смъртта ще ни раздели. Омъжих се с молитвата, че искам само един мъж, но го искам за цял живот. Получих го – и е тържество всяка възможност да го прегръщам.

Ивелина Стойкова