
Колкото до нас - обичам вечерите, когато съпругът ми се връща тихо. Изморен от борбата за хляба, но верен. Изтърпял лошото време или лошите настроения, но все така силен. Все така хубав и все така мой. Дъщеря ми първа стига до вратата – и слънцето отново засиява на лицето му. Прекрасни са първите мигове, в които усеща аромата на домашно приготвено ястие, подправено с много любов. ...
Превръщаме единственото време заедно в празник, защото другият ни е специален. До кой ден ще сме едно – не знаем, макар да е денят, в който смъртта ще ни раздели. Омъжих се с молитвата, че искам само един мъж, но го искам за цял живот. Получих го – и е тържество всяка възможност да го прегръщам.
Ивелина Стойкова