
От върха на достолепните ни години ехото на нашата памет много често ни връща във времето. Тази година това време беше 70 години назад. На 08.11.1949 год. – Димитровден по тогавашния календар ние сложихме началото. Нарекохме го НАШЕТО ГОЛЯМО НАЧАЛО. На този ден аз поканих учителското тяло в селото ми на малка почерпка в бащината ми къща.
Иринка беше в този състав – като новоназначена учителка. Имаше и музика – ръчен грамофон с плочи. Като домакин, аз открих първия танц и поканих Иринка. Тя с благ поглед на сините си очи и топла усмивка на лицето прие поканата. След тримесечна дружба, това беше първия случай на духовно и физическо докосване. Така повеляваха традициите на нашия капански край.
По време на танца аз си позволих да я целуна по челото и там забравих устните си и искрата лумна и запали пламъка на любовната клада. Ето това за нас беше голямото начало и от тогава нашата дружба получи други измерения. Любовта ни с магнитна сила прерасна в обич, очакване, трепет, и неудържимо вълнение. Много скоро след това по стародавна традиция сторихме и втората стъпка – годежен ритуал и заживяхме семейно.

Какво бяха тези 70 години за нас? Те не бяха бяла магия и сладки сънища, а много труд и учение, справяне с предизвикателствата на живота. Не можахме да осъществим една мечта – да учителстваме в едно училище. За постигането на тази мечта аз догоних Иринка, като завърших Учителския институт със стипендия и получих назначение в гимназията в гр. Балчик, но не бях ходил войник и заминах в Гранични войски, където бях произведен офицер и това предопредели други решения и друга съдба до пенсиониране с чин - полковник. През това време смених гарнизона – семейството споделяше трудностите с мен, за което голяма е заслугата на Иринка.
И днес риторично си задаваме един въпрос – ако можехме да избираме, дали бихме избрали същия път и същия семеен живот. Отговорът е – твърдо ДА! Бихме избрали същата тази топла есен на 1949-то лято господне, когато сложихме голямото си начало. Бихме положили същия труд за отглеждане на децата ни и внуците си, бихме им показали отново магичната сила на любовта, богатството на семейна морална чистота. И днес се радваме, че те следват ценностната система, показана им от мама и татко, създадоха семейства, трудят се, като жалони им служат каноните на съвестта им.
И още нещо – тези 70 години семеен живот с Иринка , образно казано ние ги виждаме от Голямото Начало до днес като един добре подреден, стъкмен огън, на който ние още тогава сложихме първите съчки и продължихме през годините да поддържаме жаравата жива и пламъка светъл. Всеки от нас откри своето място в малкия свят на другия и остана там до края.
Днес, макар и достолепната ни възраст да предопределя друго мислене и поведение, ние се стремим да поддържаме духовитост и кураж. За всичко това голяма заслуга имат децата ни и всички от родословното ни дърво, за което искрено благодарим. Искрено благодарим и на приятелите ни, които заедно с нас се радват и ни поздравяват с повод и без повод.
Любовта обаче ще присъства в живота ви, ще ви мотивира и ще осмисли живота ви само при едно условие – от началото до края бъдете истински, бъдете искрени! Не бъдете фалшиви.
Димитър Мичев