Семейство Мичеви, победители в конкурса на Седмица на брака за най-дълго женена двойка, наскоро отпразнуваха 70 години от тяхната сватба. Споделяме тяхната история, разказана от Димитър, от първата им среща до сега.
От върха на достолепните ни години ехото на нашата памет много често ни връща във времето. Тази година това време беше 70 години назад. На 08.11.1949 год. – Димитровден по тогавашния календар ние сложихме началото. Нарекохме го НАШЕТО ГОЛЯМО НАЧАЛО. На този ден аз поканих учителското тяло в селото ми на малка почерпка в бащината ми къща.
Иринка беше в този състав – като новоназначена учителка. Имаше и музика – ръчен грамофон с плочи. Като домакин, аз открих първия танц и поканих Иринка. Тя с благ поглед на сините си очи и топла усмивка на лицето прие поканата. След тримесечна дружба, това беше първия случай на духовно и физическо докосване. Така повеляваха традициите на нашия капански край.
По време на танца аз си позволих да я целуна по челото и там забравих устните си и искрата лумна и запали пламъка на любовната клада. Ето това за нас беше голямото начало и от тогава нашата дружба получи други измерения. Любовта ни с магнитна сила прерасна в обич, очакване, трепет, и неудържимо вълнение. Много скоро след това по стародавна традиция сторихме и втората стъпка – годежен ритуал и заживяхме семейно.
От върха на достолепните ни години ехото на нашата памет много често ни връща във времето. Тази година това време беше 70 години назад. На 08.11.1949 год. – Димитровден по тогавашния календар ние сложихме началото. Нарекохме го НАШЕТО ГОЛЯМО НАЧАЛО. На този ден аз поканих учителското тяло в селото ми на малка почерпка в бащината ми къща.
Иринка беше в този състав – като новоназначена учителка. Имаше и музика – ръчен грамофон с плочи. Като домакин, аз открих първия танц и поканих Иринка. Тя с благ поглед на сините си очи и топла усмивка на лицето прие поканата. След тримесечна дружба, това беше първия случай на духовно и физическо докосване. Така повеляваха традициите на нашия капански край.
По време на танца аз си позволих да я целуна по челото и там забравих устните си и искрата лумна и запали пламъка на любовната клада. Ето това за нас беше голямото начало и от тогава нашата дружба получи други измерения. Любовта ни с магнитна сила прерасна в обич, очакване, трепет, и неудържимо вълнение. Много скоро след това по стародавна традиция сторихме и втората стъпка – годежен ритуал и заживяхме семейно.
И така в темелите на нашето Голямо Начало ние не просто сложихме, а зазидахме голямата си любов, бих я нарекъл „легендарна, шекспирова“. Жалко, че нямаше един нашенски Шекспир, който да я опише и да създаде литературно творение. Обещахме си, че за нищо на света няма да се разделим. Тъй повеляваха нашенските семейни канони – раздялата е позор, а не удоволствие. Пожелахме си да имаме деца и с челяд голяма Бог ни дари. Имаме син, дъщеря, внуци и правнуци, зетьове и снахи – общо 16 на брой – 9 мъже и 7 жени.
Какво бяха тези 70 години за нас? Те не бяха бяла магия и сладки сънища, а много труд и учение, справяне с предизвикателствата на живота. Не можахме да осъществим една мечта – да учителстваме в едно училище. За постигането на тази мечта аз догоних Иринка, като завърших Учителския институт със стипендия и получих назначение в гимназията в гр. Балчик, но не бях ходил войник и заминах в Гранични войски, където бях произведен офицер и това предопредели други решения и друга съдба до пенсиониране с чин - полковник. През това време смених гарнизона – семейството споделяше трудностите с мен, за което голяма е заслугата на Иринка.
И днес риторично си задаваме един въпрос – ако можехме да избираме, дали бихме избрали същия път и същия семеен живот. Отговорът е – твърдо ДА! Бихме избрали същата тази топла есен на 1949-то лято господне, когато сложихме голямото си начало. Бихме положили същия труд за отглеждане на децата ни и внуците си, бихме им показали отново магичната сила на любовта, богатството на семейна морална чистота. И днес се радваме, че те следват ценностната система, показана им от мама и татко, създадоха семейства, трудят се, като жалони им служат каноните на съвестта им.
И още нещо – тези 70 години семеен живот с Иринка , образно казано ние ги виждаме от Голямото Начало до днес като един добре подреден, стъкмен огън, на който ние още тогава сложихме първите съчки и продължихме през годините да поддържаме жаравата жива и пламъка светъл. Всеки от нас откри своето място в малкия свят на другия и остана там до края.
Днес, макар и достолепната ни възраст да предопределя друго мислене и поведение, ние се стремим да поддържаме духовитост и кураж. За всичко това голяма заслуга имат децата ни и всички от родословното ни дърво, за което искрено благодарим. Искрено благодарим и на приятелите ни, които заедно с нас се радват и ни поздравяват с повод и без повод.
Любовта обаче ще присъства в живота ви, ще ви мотивира и ще осмисли живота ви само при едно условие – от началото до края бъдете истински, бъдете искрени! Не бъдете фалшиви.
Димитър Мичев
Какво бяха тези 70 години за нас? Те не бяха бяла магия и сладки сънища, а много труд и учение, справяне с предизвикателствата на живота. Не можахме да осъществим една мечта – да учителстваме в едно училище. За постигането на тази мечта аз догоних Иринка, като завърших Учителския институт със стипендия и получих назначение в гимназията в гр. Балчик, но не бях ходил войник и заминах в Гранични войски, където бях произведен офицер и това предопредели други решения и друга съдба до пенсиониране с чин - полковник. През това време смених гарнизона – семейството споделяше трудностите с мен, за което голяма е заслугата на Иринка.
И днес риторично си задаваме един въпрос – ако можехме да избираме, дали бихме избрали същия път и същия семеен живот. Отговорът е – твърдо ДА! Бихме избрали същата тази топла есен на 1949-то лято господне, когато сложихме голямото си начало. Бихме положили същия труд за отглеждане на децата ни и внуците си, бихме им показали отново магичната сила на любовта, богатството на семейна морална чистота. И днес се радваме, че те следват ценностната система, показана им от мама и татко, създадоха семейства, трудят се, като жалони им служат каноните на съвестта им.
И още нещо – тези 70 години семеен живот с Иринка , образно казано ние ги виждаме от Голямото Начало до днес като един добре подреден, стъкмен огън, на който ние още тогава сложихме първите съчки и продължихме през годините да поддържаме жаравата жива и пламъка светъл. Всеки от нас откри своето място в малкия свят на другия и остана там до края.
Днес, макар и достолепната ни възраст да предопределя друго мислене и поведение, ние се стремим да поддържаме духовитост и кураж. За всичко това голяма заслуга имат децата ни и всички от родословното ни дърво, за което искрено благодарим. Искрено благодарим и на приятелите ни, които заедно с нас се радват и ни поздравяват с повод и без повод.
Любовта обаче ще присъства в живота ви, ще ви мотивира и ще осмисли живота ви само при едно условие – от началото до края бъдете истински, бъдете искрени! Не бъдете фалшиви.
Димитър Мичев
RSS Feed
