Семейство Райкови: Не сме герои, задето имаме голямо семейство

Орлин е роден в Русе, а Цвети е от София. Те са семейни от 23 години и имат шест деца – Боряна на 22 г., Мартин на 18 г., Андрей на 16 г., Крум на 13 г., Стефан на 7 г. и Данаил на 3 г.
Орлин е завършил Техническия университет в София и работи като софтуерен инженер. Цвети е икономист по образование и е избрала основно да се грижи за децата и дома, но когато има възможност, с удоволствие прави преводи от английски език. Дъщеря им Боряна е приключенец и пътешественик. Тя е студентка, трети курс, по начална педагогика. Освен заниманията с децата другата голяма страст в живота ѝ са конете и ездата. Най-големият батко Мартин завършва гимназиалното си обучение тази година и вече се е насочил към компютърна анимация и визуални ефекти. Хобито му да прави лего стоп моушън филмчета е прераснало в сериозен интерес. Андрей е аналитичният мозък в дома им – все оптимизира, анализира и намира решения. И той харесва конете и спорта. Крум и Стефан също са ученици, любознателни са и обичат да спортуват, да играят шах и други настолни игри, да четат. Най-малкият Данаил е голяма радост за семейството. Той е умно, активно, музикално и подредено дете.

– Как се запознахте? Беше ли любов от пръв поглед?
​
Орлин: Не, не беше любов от пръв поглед. Познавахме се няколко години, преди да започнем да си обръщаме по-специално внимание.

Цвети: Имахме общ приятелски кръг, участвахме в доброволчески проекти заедно, работехме на едно и също място. Това ни помогна да се познаваме и да се уважаваме, преди да започнем да се сближаваме и емоционално.

---

– Как разбрахте, че сте един за друг?

Орлин: Открихме, че споделяме много ценности, разбирания, приоритети, виждания, желания за живота си… Аз си дадох сметка, че Цвети е човек, когото бих искал да имам до себе си и да радвам до края на живота си.

Цвети: А пък аз осъзнах, че доколкото го познавам, бих могла безрезервно да застана зад него като човек и житейско посвещение.

– Някоя забавна семейна случка, която да ни разкажете?

Цвети: Още като млада съпруга изпуснах скъпата самобръсначка на Орлин в тоалетната и когато не можах да отмия неприятния мирис от нея, я дезинфекцирах във вряща вода, от което всичките й пластмасови и гумени част „цъфнаха“. Орлин я пристегна с изолирбанд и продължи да си я ползва.
При едно от ражданията ни изписаха почти последни просто защото вместо да ми донесе плика с подготвените за изписването дрешки, Орлин ми донесе плика с бебешки чорапи.

– Как обичате да прекарвате свободното си време като семейство?

Орлин: Все по-трудно е заедно, защото имаме много разнопосочни желания и интереси. Понякога почиваме, играем игри, четем книги на глас, гледаме филми.

– Кога и как успявате да намерите време за себе си и един за друг?

Цвети: Знаем, че това е важно и полагаме усилия да си осигуряваме такова време. Не е нужно да е много, трябва да го усещаме като достатъчно. Стремим се да сме наясно кой от какво време за себе си има нужда и всеки да е готов да съдейства на другия. Навик, който създадохме още от началото, е децата да имат определен разумен час за лягане – дори големите деца се оттеглят по стаите си тогава. Това ни дава възможност повечето дни да прекарваме края на вечерта заедно и да разговаряме спокойно за каквото ни е нужно. Когато е възможно, излизаме заедно – да си правим компания, обикаляйки по задачи, на пазар или просто на разходка в квартала. Опитваме се така да организираме програмите на децата ни, че веднъж годишно да оставаме сами, без деца вкъщи, за няколко дена – обикновено съчетаваме техни лагери и гостуване при баби и дядовци. Тези дни са добра почивка и освежаване за нас двамата дори ако не правим нищо специално.

– Кои са един или два от най-ценните уроци, които научихте като родители?

Орлин: Аз бих сравнил семейството с отборно маратонско бягане, в което двамата с Цвети сме играещи треньори. Приветстваме и подаваме ръка на всеки член на отбора, за да можем всички да стигнем успешно финала. Уча се да гледам на Цвети и на децата като на по-горни от себе си, да съм смирен особено в конфликтните ситуации,  да съм бърз да прощавам и да си напомням да променям себе си, преди да очаквам другите да се променят. Опитвам се да позволявам и на другите да грешат, но според мен е важно в същото време да споделям с тях истините, които знам и биха им помогнали.

Цвети: Повечето уроци са от горчив опит и понякога се чудя дали наистина имат научаване… За себе си бих казала – да се радвам на децата си и да не се вторачвам в дребните неща от ежедневието, които не са, както искам да бъдат. Нужно е да повдигаме глава и да се опитваме да гледаме на притесненията по-отвисоко и дистанцирано. Това е трудно за мен. Но си давам сметка, че летвата е винаги над главата ни и над главите на децата ни и ако преживяваме негативите на всяка ситуация, това смазва и съсипва и нас, и децата ни. Добре е летвата да стои високо над главите ни, за да ни дърпа напред, но кривата на развитието на всекиго е различна и затова трябва да си даваме времето, търпението и насърчението, което е нужно на всеки от нас, за да се види напредъкът.

– Как вас ви промени привилегията и отговорността да бъдете родители на 6 деца?

Цвети: Гледаме сериозно на отговорността си да учим и изграждаме децата като хора, за да могат с наша помощ да се подготвят за своя самостоятелен живот и призвание. Но вероятно тези, които научават най-много от нашите усилия, сме самите ние. Не знам дали броят деца е от някакво особено значение. Всяко семейство носи своя си товар и за никого това не е леко. Грижата за шест деца просто ни подсигурява повече практика на уроците, които, предполагам, всички родители учим. Двамата с Орлин сме хора със силни мнения, които държим силно. Мисля, че с времето пак си имам своите силни мнения, но ги държа малко по-балансирано и търпеливо.

Орлин: Все по-ясно виждам уникалността и чудото на живота в лицето на всяко дете. Това ме кара да им се радвам повече и да искам да съм добър съпруг на Цвети и добър татко за тях. Все още уча как това, което говоря и живея, да съответства на всичко онова, което вярвам като християнин. Смятам, че така давам най-добър шанс на тези след мен да намерят тесния път, който води към Живот, а не да тръгнат с мнозината по широкия, който води към гибел.

Какво ви крепи и дава сили като родители?

Орлин: Да, имаме нужда от сила, мъдрост, обич, истина, добър пример всеки ден. Действително истинската битка, която човек води цял живот, е всъщност със самия себе си. За различните ситуации разчитам често на житейския опит, гледната точка и мъдрост на Цвети. Черпя от нейната любов. Но най-силният източник на сила за мен, и за нас, е сам Господ Исус Христос, Неговата саможертвена любов, пример и истина, които намирам във Вечната Книга.

Цвети: Мисля, че друго, което ни помага много, е връзката помежду ни и изричната и преднамерена нагласа, че каквото и да се случва, ще останем заедно и ще се борим да намерим изход. Минавали сме през трудности и разочарования – свързани с обстоятелствата, взаимоотношенията помежду си, отношенията с децата и др. – но това, че предварително сме решили, че раздялата или белият байрак няма да бъдат опция за нас, ни помага много да не се отказваме да търсим изход, да не трупаме огорчения и в крайна сметка да намираме нужните решения.

Орлин: А и като направим крачка назад и погледнем децата си – техните души, тяхната красива уникалност, техните постижения и потенциал – си казваме, че всичко, каквото и да ни струва, си струва! Освен това да виждаме все повече порасналите ни „деца“ какви хора стават и как удивително се получават нещата при тях също ни окуражава.

Какво е вашето послание към съпрузите по повод Седмицата на брака?

Орлин: Ако четете това, сигурно ви е грижа за семейството и брака ви. Надежда има! Независимо дали имате или нямате деца (не, не сме герои, задето имаме голямо семейство; поне не повече от всички други), щастието е напълно постижимо! Реалността е, че бракът и семейството са обстоятелства, които изкарват наяве и най-доброто, и най-лошото в нас. От нас обаче зависи дали това ще ни провали или изгради. Желаем на всички мъдростта и куража да вземаме онези правилни решения, които ден по ден ще правят брака ни пълностоен и щастлив!