Семейството ми е най-голямото ми щастие

Тодор и Цвета са семейство от 4г. и имат две деца. Ето какво сподели* Цвета, във връзка с темата за брака, като продължение на инициативата “Седмица на брака”, координирана от Асоциация Общество и Ценности:

– Да започнем от онзи приказен момент „Яли, пили и се веселили”. Въпросът е, че не знаем какво се случва след това. Какво се случи във Вашия случай?

Цвета: Честно да ви кажа животът ми в момента, почти четири години от сватбата, е още по-интересен, наситен с приключения и със ситуации, в които любовта ни да бъде изпитана, отколкото преди да се оженим. Случиха се много неща. Роди се синът ни 1 година след сватбата. Междувременно имахме различни затруднения, финансови, ситуации с моите родители. Баща ми почина, майка ми беше болна и трябваше да се грижа за нея, което беше стрес за семейството. След това имахме финансова благословия, получих едно неочаквано наследство, т. е. минали сме през най-различни моменти с всякакви крачки, които мога да кажа след 4 години само са ни приближавали, защото основата ни явно е била любовта ни.

Много хора се притесняват от трудностите и се стараят по всякакъв начин да ги избегнат. Според вас те каляват ли характера и задължително ли е да присъстват в един човешки живот, за да бъде той смислен?
Първо, няма живот без трудности и може би нечии животи са с по-малко трудности, някои са с повече. Обаче, живот без трудности няма, не е реално. На тази земя има всякакви ситуации, борби, победи или липса на такива. Второ, за времето, през което съм на тази земя, смятам, че трудностите могат да калят човешкия характер. До този момент на мене не ми се е случило нещо, което да ме смачка, събори и да ме лиши от ценната поука на дадена трудност. Когато се касае до двама човека, винаги е по-добре, когато са двама, не човек да е сам. Ако двамата се обичат и се ценят, и смятат, че наистина е най-важно да останат заедно без значение какво им се случва, от там нататък тези трудности могат само да ги сплотят. Имало е моменти, когато е изнервена ситуацията, в които сме се поскарвали. След това, обаче, е излизала наяве любовта ни. В крайна сметка сме си казвали има ли смисъл да се дразним един друг. По добре да останем заедно и да преминем през нещото и сме минавали, като сме се подкрепяли. Така че, в никакъв случай не вярвам, че трудностите трябва да се избягват. Трудностите са някакъв вид тест, за да се разбере какви са характерите на хората и колко силна е връзката им, дали се основава на мимолетно чувство или е дълбока любов.

Продължавате ли да се изненадвате или вече се познавате прекалено добре?
А не, не, изненадвам се. Аз като цяло знам диапазона на очакванията си, в смисъл горе-долу знам какво мога да очаквам от мъжа си. Има ситуации, в които той ме изненадва приятно, те са по-често. Има и такива, в които е неприятно, но те са по-рядко.

Как отпразнувахте Тодоровден тази година?
Вие сигурно знаете, че съпругът ми се казва Тодор. Бяхме решили, просто да си бъдем в къщи, да се съберем семейството и да си бъдем само ние. Аз го изненадах с едно подаръче.

Оглеждате ли се нашироко около себе си? Знаете ли какво правят младите хора в наши дни? Модерната тенденция е хората да живеят просто ей така, без да подписват, без да слагат пръстени, малко по-неформално изтъкват много позитиви от това. Вие защо встъпихте в брак?
Знам, че това се случва около мене. За мене бракът не е церемонията, не са трите дни ядене, пиене и веселие. Да, и това може да се случи, но не е задължително. Когато един мъж обича една жена и една жена обича един мъж, те искат да прекарат остатъка от живота си заедно. Това е нормалното, ако се обичат истински. Не е казано, че трябва да се вдигат пищни веселби. Ако нямат парите, могат да сключат гражданси брак пред няколко свидетели. За мене проблемът в нежеланието на хората да се женят е егоизмът, но не искам да съдя никого. Познавам такива двойки, близки мои приятели, поне три двойки, които са в такава ситуация. Проблемът е един и същ. Просто един от двамата не иска да се обвърже, защото му е по-лесно така. В даден момент, ако му дойде в повечко, да може да се изнесе безболезнено. Считам, че ако обичаш един човек, е нормално да му обещаеш, да му дадеш живота си до края. Това е естественият ход на нещата и не съжалявам, че съм го направила.

Егоизъм и парашутизъм! Представих си картината, в която изтребител среща вражески огън и пилотът натиска копчето катапулт, и изчезва, и се спасява. Всъщност идеята в брака е дори, когато отсреща има много огън, да останете двамата заедно и да го преодолеете. Не е ли прекалено романтична тази концепция?
Не, не мисля, че е прекалено романтична. Издържала е проверката на времето. Има много, много случаи на успешни бракове. Има двойки, които са заставали двамата, и са устоявали на бурите на живота, примерно са заедно 50, 60 години. Да, минавали са през най-различни неща, но са устояли и са останали заедно. Това е възможно, напълно възможно. Моите родители бяха такава двойка. Пък и да е романтично, нека. Не е нереално.

Кое е най-голямото богатство във връзката независимо дали е скрепена с брак или не? Думите, жестовете или нещо друго? Букетите, бонбоните?
Всичко, което идва отвътре, от сърцето, независимо дали се проявява като дума, като жест или като бонбони. Когато жестът идва спонтанно и е израз на това, което е в сърцето, е страшно ценно. Когато е нещо, което човек знае, че трябва да направи, тогава нещата са кухи. Семейството ми е най-голямото ми щастие. Децата са нещо страхотно. Деца без семейство е една болка, защото ти знаеш, че тези деца са ограбени. А семейство без деца е също нещо наполовина, не е пълноценно. Ние заедно, аз с мъжа ми и децата, нашето семейство, това е най-голямото ми богатство.