Семейството е нашата сила, нашата крепост, нашето бъдеще

Интервю с Людмил и Поля Георгиеви, заедно от 18 години, а от 10 в брак, родители на две момиченца.

– Бихте ли казали по няколко думи за себе си?

Людмил: Казвам се Людмил Донев Георгиев, на 37 години съм от с. Зверино. Работя като старши пожарникар в РСПБЗН гр. Мездра. Познаваме се с Поля от деца. Интересното е, че още докато сме били съвсем мънички нашите баби са били колежки и често са си говорили, че много ще се радват, ако един ден двамата станем семейство. И така на шега, на майтап ето ни след толкова години, пораснахме и създадохме нашата малка приказка- нашето семейство. 

Поля: Казвам се Поля Миткова Георгиева, на 35 години съм от с. Зверино. Работя като съдебен секретар в Районен съд гр. Мездра. В началното на връзката ни лично аз не смятах, че нещата между нас ще стигнат чак толкова далече. Той не беше сериозен, имаше буйни младежки години. С времето обаче разбрах, че настина ме харесва. Намеренията му бяха сериозни, с всеки изминал ден той показваше и доказваше колко много ме обича и държи на нашите отношения. И така след 8 годишна връзка той ми предложи да станем окончателно семейство и година след това вече бяхме официално женени.

– Как се запознахте? Беше ли любов от пръв поглед?

Поля: Бяхме деца, живеем в едно и също село. Любовта ни започна от училище. Аз бях в 10 клас, а той в 12. За мен със сигурност не е била любов от пръв поглед, защото в началото на нашата връзка аз нямах никакви сериозни очаквания от нея. Но се влюбих. С всеки изминал ден го харесвах повече и повече.

Людмил: Познаваме се от деца. Звънях ѝ чрез наша обща позната по домашните телефони, за да я каня на срещи. Тя обаче в началото ми отказваше, а след известно време се съгласи да се срещнем. Влюбих се, харесах я и дори споделих с моето семейство, че един ден ще се оженя за това момиче. 

– Кои са някои от най-големите предизвикателства, които е трябвало да преодолеете?

Поля: За мен най-голямото предизвикателство със сигурност беше да останем за половин година напълно разделени, когато той отиде на задължително обучение в работата му. Дори в момента отново се повтаря същото, той в момента отново е на обучение, но този път само за месец. Било ни е много трудно. Борили сме се с трудностите на всяко младо семейство, големия град, далеч от родителите ни, първи квартири, няколко неуспешни кариери. Спомням си дори как си купихме първия общ телевизор с първите изкарани доходи.  С времето обаче обстоятелствата се промениха, избрахме да живеем в нашето родно село. Сътворихме нашия малък рай- приказната ни къща, която съживихме и в нея живеем щастливи.

– Как обичате да прекарвате свободното си време като семейство?

Обичаме да прекарваме времето си заедно с нашите две момичета. Пътуваме винаги заедно. Обичаме да се разхождаме сред природата.  Обичаме заедно да си приготвяме вкусни рецепти, да гледаме семейни филми с децата.

– Кога и как успявате да намерите време за себе си и един за друг? 

Трудно е, наистина, но все пак успяваме. Децата ни искат да прекарваме всяка минута с тях, да ни разказват как е минал денят им, да играем на игрите, които са научили. Когато имаме възможност излизаме сами, пътували сме от време на време за кратък уикенд, но като цяло пътуваме четиримата. 

– Вашият съвет към онези, които още не са срещнали своята половинка?

Да вярват, че тяхната половинка е някъде там, просто момента не е настъпил да се срещнат. Да имат вярата, че съдбата си знае работата и че когато настъпи правилния момент те ще се срещнат.

– Кои са един или два от най-ценните уроци, които научихте като родители?

Поля: Родителството е най-отговорната професия. То идва с много несигурност, идва с много неизвестни. Докато са малки децата притесненията са много.  Докато спя чувам всяко тяхно движение, всяко тяхно дишане. Притеснявам се, когато те са болни. Спокойна съм, когато са до нас и са пред очите ми. Родителството ме учи на търпение, дори  детските емоции да са по-силни от търпението ми. Децата са смисъла на нашия живот, нашето по-добро продължение.

– С какво искате да ви запомнят вашите деца и техните деца един ден? 

Стремим се да им показваме любов и уважение, да виждат, че ние правим всичко, за да може да ги отгледаме като здрави, уверени и спокойни хора, за да може да предадат всичко това и на техните семейства.

– Какво е вашето послание към семействата по повод Седмицата на брака?

Хора, обичайте семействата си, ценете ги, пазете ги. Семейството е най-святото нещо на света. Човекът без семейство не може да живее. Семейството е нашата сила, нашата крепост, нашето бъдеще. То е нашето вчера, днес, утре и завинаги.