Огромните ползи от брака за обществото

Според Уейт и Галахър (2000), ползите и протекцията, произтичащи от брака се дължат най-вече на „посвещението”. Дългосрочният характер на посвещението позволява на двойките да рискуват или да се „специализират” в семейните роли или да ги изоставят. Това е ефективно споразумение в термините на времето, стреса и парите. Посвещението също така мотивира брачните партньори да се грижат един за друг. Тези два фактора до голяма степен обясняват ползите по отношение на здравословно и материално състояние. Женените двойки също получават повече социална и финансова подкрепа от двете си разширени семейства (роднините от двете страни). Наскорошни продължителни изследвания са тествали предположението, че преди всичко женените хора са по-щастливи, по-здрави и по-богати – „ефектът на селекцията”. 

Макар че селекцията понякога е явна, понякога тя не може да се види. Ясно е, че бракът носи ползи и протекция. Много изследвания, като цитираното по-долу, започват с голяма група от хора, от които се събира първоначална информация. Години по-късно, първоначалните различия – като образование, раса, пол, социален статус, здравословно състояние и щастие – могат да бъдат изключени, за да се види, че бракът сам по себе си допринася за това хората да станат по-добри.

Брак, щастие и психическо здраве
Въпреки лошото представяне на брака в пресата, женените хора е много по-вероятно да са щастливи и много по-малко вероятно да бъдат нещастни от която и да било друга група от хора.

Десетгодишно проучване в САЩ сред 14 000 възрастни установило, че семейното положение е една от най-важните предпоставки за щастие (Дейвис, 1984 г). Тази група била изследвана отново и съвсем наскоро. 40% от женените са казали, че са „щастливи” от живота, сравнено с 15-22% несемейни – живеещи разделени, разведени, съжителстващи, вдовици или неженени. Също така само 7% от женените са казали, че „не са много щастливи”, сравнено с 13-27% от групите на несемейните (Уейт, 2000).

Дългосрочно изследване на психологическото благоденствие установило, че психическото здраве значително се е подобрило след женитбата. По подобен начин разводът или раздялата са причинили значително влошаване на състоянието, особено при жените. Структурата на изследването изключвала ефектите на селекцията (Марк и Ламбърт, 1998).

Подобно 7-годишно изследване изключило възможността по-ниските нива на алкохолизъм при женените жени и депресия при женените мъже да се дължи на селекцията (Хорвиц, 1996).

Брак, здраве и смъртност
Бракът е добър за твоето здраве. По-малко вероятно е женените хора да страдат от продължителни заболявания (Мърфи и др., 1997) и още по-малко вероятно да умрат в болница при оперативна намеса (Гуудуин и др. 1987).

Бракът ти помага да живееш по-дълго. Типично дългосрочно изследване на 6 000 семейства, което вземало предвид социално-икономически променливи като раса, образование, местоживеене, деца и доход, установило, че при една 48-годишна женена жена съществува само 8% риск да умре преди да е навършила 65 години, съпоставено с разведена жена, при която той е 18%. При един 48-годишен женен мъж, рискът да умре преди 65 години е 12%, срещу 35% при разведен мъж. Голямата разлика била между женени и неженени хора, а не между хора, които живеят заедно или не живеят заедно (Лилард и Уейт, 1995).

Обществената подкрепа е една от причините за здравословните ползи от брака и за подобряването на психическото здраве (Рос и др., 1990; Киколт-Глейзър и др., 1993). Но ползите са по-големи за мъжете, тъй като несемейните мъже са много по-склонни към рисково поведение, като тютюнопушене и алкохолизъм. И мъжете и жените се ползват от намаляването на тези рискови поведения в брака (Бахман и др., 1997).

Брак и материално положение
Бракът прави мъжете по-успешни. С 10-40% „по-високото работно възнаграждение”, което женените мъже получават в сравнение с нежените, е „едно от най-добре документираните явления в социалната наука” (Уейт и Галахър, 2000). Това се среща в почти всички развити страни (Шоени, 1995), като за САЩ то е 30%, което е увеличение на заплата, което се дава за университетска степен! Това нарастване на работното възнаграждение започва в годината преди брака, нараства по време на брака и намалява след развода като дори повлиява върху други фактори (Даниел, 1995)

Женените хора спестяват повече. Женените двойки в САЩ при навършване на 50 или 60 години имат приблизително два пъти повече нетни средства от разведените, вдовците или неженените хора. За петгодишен период женените спестяват по-бързо, дори ако се отчетат и средствата за образование и здравеопазване. (Смит, 1995).

Бракът изкарва хората от бедност. При американските семейства от средната класа 40% от самотните майки са бедни, в сравнение с 12% от женените майки. При висшата класа този процент е 12% за самотните майки  спрямо 3% от женените (Макланахан и Сандефур, 1994).

Бракът и съжителството не са едно и също нещо
Наскоро излязлото списание за семейни двойки в Обединеното кралство „Семеен живот” публикува изследвания за ползите от брака върху здравето. Тези изследвания обаче цитират едновременно категориите „брак” и „съжителство”, приемайки ги за едно и също нещо. Но те не са едно и също нещо. Възприето е схващането, че да се живее заедно преди брака е добър начин да се изпита едно взаимоотношение. Мнозина са стигнали до извода, че вече няма смисъл да се женят. Фактите сочат, че е вярно точно обратното.

Продължителност и раздяла
Съжителстващите двойки е много по-вероятно да се разделят от женените. Средната продължителност на съжителствата в Обединеното кралство е по-малко от 2 години. Само 4% от тях просъществуват повече от 10 години (Ермиш и Франкенсони, 1998). 84% от съжителстващите двойки в Обединеното кралство се разделят в рамките на 5 години (Киернан и Естаух, 1993). Неженените родители е 4-5 пъти по-вероятно да се разделят , отколкото женените родители (Бохайм и Ермиш, 1999; Линдгрен, 1997). В рамките на 5 години след раждането на дете 8% от женените двойки в Обединеното кралство се разделят, сравнено с 52% от съжителстващите и 25% от онези, които се оженват след раждането на детето (Киернан, 1999).
Предварителното съжителство повишава рисковете от развод. Много изследвания по целия свят са установили, че предварителното съжителство повишава риска от последващ развод в 40-85% от случаите (Бъмпас и Суит 1995; Кан и Лондон, 1991;Хаски 1992). Това особено много важи при съжителствата на много хора. Някои проучвания, но не всички, са установили, че съжителствата с планове за брак не оказват ефект върху последващия брак (Тийчман и Полонко, 1990).

Малтретиране и насилие
Бракът предпазва децата от малтретиране. Съжителството повишава риска. Едно изследване открило, че нивото на сериозното малтретиране на деца е 6 пъти по-високо при семейства с втори брак, 14 пъти по-висок при самотни майки, 20 пъти по-висок при биологични родители, които само съжителстват, 20 пъти по-висок при самотни бащи и 33 при съжителстващи майки, отколкото ако децата живеят с женени биологични родители (Уелан, 1993). Други изследвания в Америка потвърждават този по-голям риск от малтретиране 6-40 пъти при деца, които не живеят с биологичните си родители (Дейли Уилсън 1985). По-големият риск едно дете под двегодишна възраст да бъде убито от живеещ с него небиологичен родител е 3-100 пъти (Дали и Уилсън, 1998). Широкото разпространение на риска се дължи на различните методи на изследване.
Бракът, а не съжителството защитава партньорите от насилие. Една рецензия на проучване на семействата и домакинствата в САЩ посочва, че насилието между неженени партньори е четири пъти по-голямо от това при женените, дори след отчитане на образование, раса, възраст и пол (Уейт, 2000).

Здраве, материално положение и резултати за децата
Съжителството не предпазва от здравните рискове при несемейните. Степента на смъртност е малко по-различна (Лилард и Уейт, 1995). Според дългосрочно изследване на психичното здраве, благоденствието на съжителстващите не се различава от това на неженените. Но след като се вземели предвид медицинската история и стила на живот, съжителството се оказало силна предпоставка за алкохолизъм при мъжете. Проучването стигнало до извода, че намаляването на рисковото поведение става «едва след сключването на брак, а не по време на съжителството» (Хорвиц и Уайт, 1998).

– Възнаграждението при съжителстващите двойки е приблизително на половината на това при женените (Даниел, 1995). Но тъй като браковете имат тенденцията да просъществуват по-дълго, сравнителната възвращаемост нараства с времето. Странно, но при съжителстващите двойки, продължителността на съжителството не оказва влияние върху натрупването на богатства (Хао, 1996).

– Децата на женените двойки се справят по-добре в училище. В едно изследване в Австралия, при едни и същи възраст, образование, социално-икономическо състояние, лични качества и продължителност на взаимоотношението, децата на женените двойки се справяли значително по-добре в училище (Сарантакос, 1996). Изследване в САЩ потвърждава, че децата на съжителстващи родители се справят по-зле – понижени резултати, повече проблеми в училище.

– След  отчитане на социалните, икономически и родителските фактори, съжителстващите родители прекарват по-малко време с децата си (Макланахан и Сандефур, 1994).

– Децата на женените родители са по-здрави. В Обединеното кралство детската смъртност е 30-40% по-висока при съжителстващите двойки и 40-70% по-висока при самотните майки, в сравнение с женените двойки. Нивото на СПИН е 3 пъти, респективно 5-9 пъти по-високо (ОНС, 1999).

Едновременно селекция и причина
– Някои селекции са ясни. В Обединеното кралство бедните и заможните са еднакво склонни да съжителстват. Бедните обаче е по-вероятно да имат бебе, което от своя страна намалява вероятността за по-късен брак (Емиш и Франческони, 1998). Начинът на мислене също влияе върху избора между брак и съжителство. Жените, които ценят високо кариерата си и мъже, които ценят високо своите развлечения са много по-склонни към съжителство. (Кларкбърг и др., 1995). По същия начин действат и мисленето и изборите на родителите. Разводът на родителите и желанието за развод предопределят по-голямата вероятност техните деца един ден да изберат съжителството (Аксин и Торнтън, 1992; Киернан, 1999).
– Но има различия в поведението. Без посвещението и дългосрочното виждане, което го съпътства, съжителстващите не са склонни да се специализират в ролите си, както семейните двойки. Разделянето или дублирането на всички роли е неефективно и помага да се обясни например липсата на време за домашните на децата.

Развод и раздяла – нещата се влошават
В Обединеното кралство е изчислено, че най-малко един на всеки три брака завършва с развод. Съжителстващите двойки се разделят много по-често. Последиците от разрушаването на подобно взаимоотношение са големи. След развода възрастните срещат много по-големи рискове за благоденствието, здравето и материалното си положение. Бракът има тенденцията да изважда хората от бедност, докато разводът довежда до бедност. Децата на разведените също се сблъскват с последиците, които могат да им повлияят до края на живота.

Пряката цена на разрушаването на взаимоотношения коства на данъкоплатеца в Обединеното кралство 15 милиарда лири, равняващо се на една четвърт от средствата за здравеопазването. Много ярък е контрастът с мижавата сума от 5 милиона лири, която се харчи за пропагандиране на ползите от брака и защита на взаимоотношенията от разпадане. С други думи, за всеки 3 000 лири, които правителството харчи за последиците от развода, то харчи една лира за предпазване от влошаване на нещата. Ситуацията се влошава още повече.

Нарастващият брой разрушени взаимоотношения
С налагането на съжителството като норма, 40% от бебетата в Обединеното кралство се раждат от неженени родители. Освен това съжителстващите родители е 4-5 по-вероятно да се разделят, отколкото женените, изправяйки повече от всякога деца пред риска от влошено здраве и ниско материално състояние.
Това е основен въпрос за общественото здраве и богатство. Ако не се стабилизира нивото на съжителствата и разводите и браковете не се насърчават, щетите ще се увеличат главоломно.

Последствия от развода за децата
Бедност и стрес. В САЩ половината от децата на самотни родители са бедни сравнено с по-малко от една пета при чернокожи семейства с двама родители; при белите разликата е също толкова голяма, макар че процентите са по-малки. Липсата на пари, време с родителите и внимание от тяхна страна увеличава нивата на влошено здраве и стрес при бедните деца (Макланахан и Сандефур, 1994). Скорошен анализ е установил, че тези различия в степента на бедност не са предизвикани от расовата принадлежност, а от семейното положение и зависимостта от социални помощи (Ректор и др., 2001).

Благоденствие и взаимоотношения. Макар че при развод след брак с много конфликти, състоянието на децата може да се подобри, повечето разводи стават при бракове с не толкова големи конфликти: те имат почти незабавен ефект върху децата (Амато и Буут, 2001). Изследване, направено в Обединеното кралство на родените през 1958 година установило, че децата, преживели развод са подложени на 39% по-висок риск от психични проблеми (Черлин и др., 1998). Представително 25-годишно проучване на 93 деца на разведени родители установило, че непосредствената травма на развода става най-значима в първите десет години от пълнолетния живот, когато централно значение придобиват взаимоотношенията между мъжа и жената (Валерщайн, 2000). Порасналите деца на разведени родители са 2-3 по-склонни да съжителстват, а ако се оженят са по-уязвими към развод, особено в началото на брака и колкото по-малки са били при развода на своите родители, в толкова по-голяма степен важи това (Амато и Буут, 1997).

Престъпност. Дългосрочно изследване в Обединеното кралство на мъже от 8 до 32-годишна възраст установило, че разводът на родителите преди детето да е навършило 10 години е основна предпоставка за юношеска престъпност и криминално поведение в пълнолетна възраст (Фарингтън, 1990). В САЩ нарастването на разводите в даден град предвещава нарастване на обирите без значение на расовия му състав или икономическото състояние (Сампсън, 1992).

Последиците на развода върху възрастните
Здравни рискове. В сравнение с женените, случаите на алкохолизъм, депресия и някакво психическо разстройство и самоубийство са два пъти повече при всички категории неженени хора (Робинс и Райгер, 1991; Смит и др., 1988). Дългосрочно проучване на 1 500 хора от средната класа с висок коефициент на интелигентност установило по-висока степен на смъртност при онези, чиито родители са се развели (Тъкър и др., 1997) особено, ако разводът е станал преди да са навършили четири години (Синг и Ю, 1996).
Финансови рискове. Да живееш отделно струва повече. Следователно разводът пресушава спестяванията. Разведените мъже също така печелят по-малко, отколкото когато са били женени, а разведените жени са необлагодетелствани на пазара на труда, тъй като преди това са се специализирали да бъдат майки. Например: в САЩ приходът на домакинство спада с 42% след развода (Коркоран, 1994). Почти 50% от домакинствата в САЩ изпадат в бедност след развода (Хийт, 1992). До 3-4 пъти по-вероятно е самотните майки да живеят в бедност, отколкото женените майки (Макланахан и Сандеур, 1994).

Финансовата цена на разрушаването на взаимоотношенията
Доклад от Семейни въпроси (Линдзи, 2000) оценява преките загуби на данъкоплатеца в Обединеното кралство на 15 милиарда лири (консервативна стойност). Повече от 8 милиарда се харчат за социални помощи за самотни родители. Остатъкът се разпределя между разходи пряко по развода – например юридическа помощ, протекция срещу домашно насилие, влияние върху здравето и т.н.

Цената за икономиката в изгубени работни часове също се изчислява на още 15 милиона лири. Ефекта от понижената производителност на разведените работници и намалената покупателна способност на разделените семейства не е изчислена.

Докато обществото не разпознае различията в семейната структура, установени от проучванията и не подейства, за да намали негативните последици, нуждата от средства, отделени от правителството и данъкоплатеца ще нараснат неконтролируемо.