Най-ценната подкрепа от моя съпруг

Благодарим на всички участници в Конкурса на Седмица на брака – история на тема “Най-ценната подкрепа от моя съпруг/а”!
Разказите и снимките, които ни изпратиха са насърчаващи и вдъхновяващи! Чудесни примери за здравото българско семейство, минаващо през трудностите на живота с любов и подкрепа.
Прочетете ги:

Семейството е емоционалната опора на всеки. Топлото кътче, където наранената ти душа намира пристан. Мястото, което, макар и не е екзотично, е топло и лековито. Където детето заспивайки прошепва: гушш. Прекрасна думичка. Това е семейството- прегръдка или кратко гуш……Безценно. 

Днес семейството има нужда и от външна подкрепа. И от повече деца. И от по-сигурна и добра работна среда. Данните за демографията в България са направо ужасяващи. Но не и учудващи. Ние сме двама работещи и срещаме финансови трудности всеки месец…..Само любовта и търпението ни спасяват.

Без неговата подкрепа нямаше да мога да се справя и искам от сърце да му благодаря за всичките моменти, когато съм била безпомощна, а той е бил винаги до мен. Благодаря още за безсънните нощи, които прекарахме заедно, а не отиде да спи в другата стая, макар и на другия ден на беше на работа.

Благодаря за всичките компромиси, които е направил за да бъда аз щастлива (и продължава да прави).
Чувствам се огромна късметлийка с такъв мъж до себе си и искам да му кажа: Обичам те!
След няколко дни дъщеря ни ще стане на 2 години, а от миналия месец – синът ни е на 4: времето наистина лети, но има неща, които не се променят и това е загрижеността към човека, когото обичаш.

​Благодаря ти, че те има, Тони! Не мога без теб!

Постига своите цели. Финансово стабилен, работлив. Не на последно място много умен и интелигентен. Весел, усмихнат и позитивен. С него има спокойствие и сигурност. Благодаря на Бог за съпруга ми. 

Вече цели 16-т години брак той е голямата ми подкрепа и половинката, която е до мен в трудност и радост. Обичам го безкрайно. 
Имаме две прекрасни деца плод на любовта ни. Благодарна съм безкрайно, че именно той е моя съпруг.

Бях студентка в Химическия факултет на СУ,,Климент Охридски” когато се оженихме, а когато завърших- вече имахме Йожени и Людмила. Руди, когато не беше на работа, пазаруваше, готвеше, къпеше децата и играеше с тях в парка. Обичах да казвам, че с такъв съпруг пет деца ще родиш и ще отгледаш. Съжалявам, че ние спряхме до третото – роди ни се Сара, когато бях на 36г. А Руди продължи да е все така посветен и отдаден на семейството. Днес с още по-голямо желание помага в отглеждането на внуците ни.

Руди ми помагаше и ме подкрепяше и докато завърших втора магистратура “Библиотекознание”. Благодарение на това днес работя като библиотекар и учител по химия в Американо – английската академия в София.

Благодарна съм на Бог за моя прекрасен съпруг Руди. Обичам го безкрайно много!

Винаги виждах в погледа на Емо дълбока загриженост за мен, за моето здраве и сили, както духовни, така и емоционални и физически.

В най-трудните емоционални моменти за нас Емо винаги поемаше тежестта върху себе си. Той беше първият, който видя нашия син Натан (първото ни дете) след раждането му, все още жив, жизнен и борбен. 
Той беше този, който след смъртта му се бори да ни позволят законно да вземем тялото на Натан и да го погребем. Той беше първият, който е видял починалото тяло на Анна след раждането й (второто ни дете) и веднага се е погрижил в деня на изписването ми да можем да я вземем със себе си за погребението. 

Като се сещам за всичко това, колко бледи и нищожни стават за мен подаръците в лъскави опаковки, златните бижута и големите букети цветя в сравнение с тази жертва, обич и грижа, която получих и продължавам да получавам от моя скъп съпруг. 

​Благодарна съм на Бога за това, че показа в какво се състои истинската любов между двама съпрузи – тя е жертвена и означава човекът до теб да бъде отпред като водач и лидер, в най-тежките моменти да поема тежестта върху себе си, да уповава на Бога и да ти посочва към Христос.  

„Любовта никога не отпада…“ (1 Кор. 13:8а, Библията).

Десет години с кратко прекъсване заради университета прекарах в грижа за децата. Докато дойде и моят ред да полетя в сбъдване на професионални идеи. 
През Септември 2018 заминах за Испания на студентска мобилност като докторант по програма Еразъм. За пръв път се разделих за дълго от децата и съпруга си – 3 месеца. Те бяха изпитание, приключение, полет, свобода, преоткриване, успех и…разбира се помъдряване. Време на препятствия, страхове, неувереност, реални проблеми, липси. 

Най-значимото, което имах, и продължавам да имам, безусловно беше, и е, подкрепата на моя мъж. Емоционална, материална, духовна! Нито веднъж не чух от него: Не рискувай! Спри. Откажи се. Грижеше за децата сам три месеца, работейки. 
Чух обаче изказвания като: Ти бъди благодарна, че мъжа ти те пуска и пр. 
Всъщност между нас не съществува позиция, която да звучи като: Съгласен съм или не съм съгласен. Реалността в отношенията ни се изразява в: Ако това е което наистина искаш, аз съм зад теб.

Съзнавам, че може да прозвучи тривиално или идеалистично, но устояхме проверката на времето, тези три месеца испанско приключение. Живея с човек, който не пита себе си, нито мен: Как ще се справя сам? Какво ще правя сега? Човек, който никога не каза: Страх ме е. Във всеки труден момент, който трябваше да разрешаваме заедно на 3 500 км един от друг, той казваше само: Ти имаш мисия, продължавай! Всичко е наред!

Затова съм щастлива. Обичана, обичаща, свободна. 
Снимката не е актуална, но е емблематична в нашата история като двойка. 

Кристина и Венцислав Стоянови, Благоевград

Бракът не е лесно нещо.И именно в това се състои и подкрепата ни един към друг.Тогава когато единия е в труден момент,било то емоционално или физически,другият подкрепя с каквото може.Писано е:“двама са по-добре от един“.Било в добро,било в лошо,съвсем различно е когато има някой до теб.Та дори и честичко да те ядосва.

Смятам,че подрепата се състои именно в това, да бъдеш тази/този от когото се нуждае твоя партнъор в конкретния случай,а и през целия живот.Да бъдеш търпелив,когато се налага и да виждаш винаги най-доброто в своя партнъор.Да умеете да се изграждате един друг,а и да се вграждате един в друг.

Това за мен е подкрепата,която тиябва да съществува в семейството.Радвам се да се похваля с нашето семейство.Въпреки всички трудности,ако не бяхме заедно,щяхмеда сме по-слаби.Силата ни е в единството.Именно тази подкрепа имам в лицето на моята половинка,а и той също в мен.Решението да споделим живота си,е обещание,че винаги ще бъдем подкрепа един за друг.Най-хубавото е да гледате заедно напред и в една посока.Обръщайки се назад,само да се радвате,че сте преминали през шова или другото заедно.И след всяко изпитание бракът е ставал все по-здрав и щастлив.

Когато се запознахме бях в период на търсене на нова професия/занаят, който да е естествено продължение от четири годишното ми обучението в университета. Завърших икономика, но не виждах в кой точно отрасъл на икономиката е моето място. Година по- късно взех решение да започна стаж като счетоводител и след няколко месеца ме взеха в голяма българска компания – производител. Започнах работа в отдел „финансов контрол” с намерението да се обучавам като оперативен счетоводител. 

И тук дойдоха моите предизвикателства в професията. Вероятно сте попадали в реалността от грубо и враждебно отношение към нови служители в компанията? Е, и аз попаднах в такава обстановка. Въпреки желанието ми да се обучавам и развивам в професията си в продължение на 18 месеца (през целия ми престой в компанията) бях под постоянен натиск, напрежение и недоверие в очите на прекият ми ръководител. Ръководителят който ме обучаваше да навляза в работните дела като служител в компанията през цялото време все недоволстваше от мен, показваше грубо отношение или надменност. На моменти това бе емоционално непоносимо! 

Но връщайки се днес в спомените си назад, аз оценявам подкрепата и насърченията, които получавах от моята съпруга през всичките 18 месеца. Това бе период на подкрепящо отношение и вяра в мен от нейна страна, с насърчаващи думи за един успешен човек. Отношението на съпругата ми, ми помогна практично за да успея да се задържа достатъчно дълго време в компанията, да натрупам опит който да ми е от полза в професионалната ми кариера като счетоводител. 

Днес пиша от работното си място в малка счетоводна фирма и за първа година, ще съм съставител на финансов отчет на малки предприятия, които обслужваме. Подкрепата на моята съпруга в онези месеци и вярата и в мен са ключови за успехът в професията ми днес.

Последната, за която си спомням, е от края на 2018г. и началото на 2019г. – бях се разболял от сериозен грип, съчетан с настинка.  
Вземах различни медикаменти и билки, но ми трябваха около 8-10 дни, за да започна да се стабилизирам. Последните дни от лечението ми бяха свързани с чести нощни изпотявания и ми се налагаше по 3-4 пъти на нощ да сменям бельото си.  
Въпреки, че съм напълно незрящ, аз зная къде е бельото ми в къщи и просто не исках да притеснявам съпругата ми, затова ставах сам тихичко да се преобличам неколкократно през нощта.  

Удиви ме обстоятелството, че винаги когато ставах за бельо, жена ми скачаше и ме изпреварваше, като ми подбираше това, което ще е най-добро, според нея. Нито веднъж не прескочи и не ме остави сам да се справям и тогава разбрах едно – най-важната съставка от брака е БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ, която въпреки всичко, не се раздразнява, не се гордее, не е егоистична, не безобразничи, зарежда партньора, и не забравя онзи към когото е отправена.  

За сетен път се убедих, че бракът е общение на мъж и жена в здраве и болест, в богатство и бедност, но и в радост и тъга, както и при преодоляване на изпитанията, които макар и наглед елементарни, съвсем не са такива и изострят нашите усещания и изгражданите семейни връзки.  
Споделям това съвсем откровено и бих се радвал ако можем дори с насърчение да подпомогнем някоя двойка.

Аз се казвам Стефан Стефанов, а съпругата ми е Диана Стефанова и сме от гр.Русе. Желаем успех на участниците в конкурса!

Трудно бих могла да диференцирам коя подкрепа от страна на съпруга ми бих определила като най-ценна… Най-малкото, защото всяка следваща е безценна! Обмисляйки по-задълбочено възможностите за избор се чудя измежду подкрепата по време на родителствуването ми (бидейки майка), личностното и професионалното ми развитие. О, забравих нещо съществено – ежедневните битови ангажименти, без чието разпределение по между ни, някак всичко останало би било затруднено. 

Разбира се, че има и драматични моменти, моменти на прехвърляне на отговорности, поради липса на време и желание от страна и на двамата. Моменти на „ОТКАЧАМ“, така описваме ситуациите, в които определено трудно се получава разбирателство, НО сякаш без тези моменти не бихме могли да съществуваме. Да избера най-ценната подкрепа, хм, трудна задача… 

При всички положения доверието в мен от страна на съпруга ми, без значение по отношение на кой аспект от живота ми, ми носи смелост. Това определям като безценна подкрепа! Усещането, че е до мен, с мен – безценно! Усещането, че ме подкрепя, без да ме разбира – безценно! Благодаря ти за това, съпруже!

И вече 34 години прекрасният ми мъж стоически понася /и съпреживява!/ моите безкрайни ангажименти! За да онагледя пейзажа, ще разкажа, че живеем в едно от най-големите села в България, а дворът ни е 3 декара… И да е пълна картинката, ще добавя – през тези години преживях три бременности, от които само една успешна, след 220 дни „пролежаване” в болница – за задържане, една операция на карцином – с химиотерапия, две други операции и един хепатит „С”. За „болежките” на възрастта – няма да споменавам… 

И сега, и всеки път, когато става дума за този „безкраен здравен журнал”, твърдя, че съм жива само благодарение на неговата обич! Няма по-силно и по-универсално лекарство! 
И понеже пиша тези редове в международния ден на думата „Благодаря”, аз му БЛАГОДАРЯ: за всичко! Благодаря за подкрепата, за търпението и за това, което прави вместо мен, по „оня списък” /общоприетия/- с „женската работа”! 

Публикувам снимка с двамата най-важни в живота ми мъже /съпруг и внук/, които намират сили да ми простят, когато ме делят с „другите”…

През 1962г успях да получа назначение за учител в училището,където работеше бъдещия ми съпруг. Същата година сключихме граждански брак и тайно църковен брак. По майчина линия произхождам от стар боженски род. Родословното ни дърво се намира в музея в село Боженци. Прадядо ми е бил килиен учител и свещеник. Дядо ми е бил също учител и след това свещеник.Майка ми се омъжва за свещеник. При това положение можех ли да допусна да нямам църковен брак.Но от друга страна учителите трябваше да възпитаваме учениците в атеизъм. Въпреки опастноста да бъдем уволнени от работа, моят съпруг направи огромен жест към мен и се съгласи на църковен брак, за който никой не разбра и днес аз за първи път говоря открито по този въпрос. Вярвам,че Господ бди над моето семейство и го пази. 

През 2003 г. получих исхемичен инсулт. Моят съпруг стоя до леглото ми в болницата 3 дни и 3 нощи- спеше на стол.В този важен житейски момент,аз получих огромна подкрепа,която няма да забравя до края на живота си.Възстанових се напълно. 
Имаме една дъщеря,една внучка и една правнучка- лъчезарно,умно и красиво дете.То е смисъла на живота ни. Не всеки има привелегия да остарее и дочака правнуче. 

​Вече сме на 82год. Не мога да приема тази възраст. Духът ми е млад. Непрекъснато чета и се интересувам от всичко,а съпругът ми се рови из лаптопа. После коментираме и дълго разговаряме. Годините ни са много – години на върхове и трудности на радости и скърби, на големи и малки емоции. Но ръка за ръка, минаваме по житейския път.
Няма само лесно в живота,но трябва да има любов, уважение,разбирателство и много важно е да сме добри хора. Да обичаме ближния както обичаме себе си. Това ни е завещал Исус Христос.

Молех се на Бог за момиче, за което си заслужава да живея.Вече се бях уморил от случайни връзки и дори започнах да изпитвам погнуса от тях. Молих се на Бог с цялото си сърце и познайте какво, разбира се Той ме чу. Една вечер се прибрах от работа, както винаги с водка, за да се натряскам и заспя след поредния ужасен ден, когато отворих фейсбук и видях, че имам покана от Раяна Антонова. Тя ми бе написала дали съм онзи Мартин от село, с когото някога си е играла и ако съм аз, дали ще искам да се видим някой ден за по кафе. Признавам си, че изобщо не се сетих за нея, най-вероятно вече спомена за нея бе изтрит от моето съзнание или просто вече си бях повредил паметта от толкова пиене и друсане. 

Мина известно време преди да се видим. Първият път, когато я видях бях покосен от нея. Сякаш ураган мина през мен. И още тогава знаех, че това е моето момиче и за нищо на света не трябва да я изпускам. Две седмици след срещата ни намерих квартира, изнесох се от вкъщи и я поканих да живеем заедно. Четири месеца по-късно Биби беше в корема на Рая, а Маркъс махаше радостно с опашка .

Минали сме през ужасни моменти заради алкохола, но тя винаги е държала на мен. Подкрепяла ме е и е имала сили в невероятни моменти. В нея съм намирал подкрепа дори когато не съм заслужавал. Тя заслужава да положа всички усилия, за да се променя и да стана мъж на Бога.

И двамата сме доста енергични и позитивни. Преди 5 г ми стана тясно на острова и реших, че детето ни няма достатъчно възможности за развитие. Декември започнах да се навивам и разочаровам от тесногръдието и през Март вече продавахме покъщнината 🙂  

Беше трудно решение, защото се бяхме установили и всичко ни беше уредено, но Тео ме подкрепи напълно и решихме, че детето е най-важно. Прибрахме се в София. Филипа е вече 2-ри клас, учи Корейски, английски език и тренира тенис. Тео пак се занимава с охранителни системи, директор е на голяма фирма, а аз сякаш намерих призвание. Години се занимавах с туризъм, в големи компании в Кипър и все имаше недоволни гости. Сега се занимавам с онкоболни, помагам доколото мога. Виждам мъките на хората и се радвам на всеки ден със семейството си. Ежедневието не ме убива! Тео си има хоби, риболовства по чужбина от време на време и така се храним доколкото е възможно по-здравословно. Много пътуваме, Германия, Финландия, Ирландия, Словения, Италия, Унгария, Чехия, сега е на ред Дубай, за 4-ти път 🙂  , после предстои Кореа, само още малко да научим езика. 

Това сме ние, сем.Македонски. Желаем на всички здраве, ценете всеки ден с близките си и се уважавайте и обичайте.

През август миналата година, нашето семейство празнува 16 години. Равносметката е две прекрасни деца, много обич, преодолени трудности, научени уроци.
През годините съм виждала обичта на съпруга си по много различни начини. 

В усмивката, с която се прибира у дома след тежък работен ден. В играта с децата и добрия пример, който им дава…
В стабилното мъжко рамо, на което да се облегна. В желанието му да сбъдвам мечтите си. И точно за една мечта ще разкажа сега…

През октомври 2017 година се зароди идеята да издам книга с публикациите от блога, който пиша. Тази мечта изглеждаше леко недостижима, скъпоструваща и свързана с много труд от наша страна. Когато му споделих, неговата реакция беше – „Прекрасна идея, действаме!“
И го направи! Не само, че беше плътно зад гърба ми в безбройните непредвидени ситуации, с които се сблъскахме, но и ми подари незабравимо представяне в сърцето на Капана. На 14.10.2018 г. в местенцето, за което мечтаех, в компанията на скъпи за мен хора и страхотна авторска музика, аз изразих себе си и споделих голяма част от сърцето си.

​Беше вълшебно преживяване, което трудно мога да опиша с думи.
Когато се прибрахме у дома с много букети и огромно вълнение, той ме прегърна и каза: „Скъпа, радвам се, че си щастлива!“

* Седмицата на брака има за цел да обедини обществените усилия за насърчаване на брака и традиционните семейни ценности и да помогне на двойките по пътя им към изграждане на успешен брак. Инициативата е вдъхновена и е част от Международната Седмица на брака, която се провежда ежегодно от 7 до 14 февруари, в над 25 страни по света! Вижте повече на: www.brak.bg