Мая Вълчанова за „Нашето „ДА““
Почти всяка вечер Иво идваше да ме взима от работа и прекарвахме време заедно – по магазините, заведения и т.н. На 19.01.2012г. както обикновено, дойде да ме вземе и каза, че ще ме води на едно място без да уточнява къде.
Аз в тъмното забелязах, че е доста официално облечен. Даже му казах, че изглежда много добре. Той тактично ми благодари. Беше студено и пътувахме доста – или поне на мен така ми се стори. Аз няколко пъти го попитах къде отиваме, той обаче нищо не ми казваше. Каза ми само: „Още малко и стигаме“. По едно време спря колата и ми каза да погледна напред ,където се виждаше осветена цяла София и се откриваше страхотна гледка. Мястото беше някъде между Драгалевци и Бистрица. Каза ми, че ще вземе фотоапарата от багажника на колата и ще се върне, аз обаче инстинктивно го последвах и му казах: „Много си подготвен“.
Той взе нещо от колата и заедно тръгнахме да се насладим на невероятната гледка. Както гледахме, изведнъж той застана на колене пред мен и ми подаде роза, която беше отворена и в нея имаше прекрасен пръстен с диамант. Каза ми много хубави неща и завърши с думите: „Ще се омъжиш ли за мен?“ Аз бях шокирана, развълнувана и само успях да кажа, че ми е студено и ще вляза в колата. Цялата треперех от вълнение и радост, понеже съм мечтала да имам до себе си романтик. В колата той ми каза: „Не ми отговори на въпроса – ще се омъжиш ли за мен?“. Аз отговорих: „Дааа, Дааа, Даа“.
Започнах да се обаждам на приятелките си, да им кажа радостната новина и се оказа, че те вече знаят :),тъй като той предварително се беше консултирал с някои от тях за пръстена и за избора на място. После Иво каза: „Искаш ли да вечеряме някъде?“ Казах: „Да“ И тръгнахме. По едно време, докато пътувахме, той ме попита: „Искаш ли в този ресторант?“ Казах : „Да“. В момента, в който влязохме, един господин ни посрещна и каза: „Малко сте подранили“ и се усмихна, заведе ни до масата, на която имаше ваза със страхотни червени рози и картичка, които бяха за мен. Тогава разбрах, че всичко беше подготвено предварително. Още помня този ден сякаш беше вчера.