| |

Мая Вълчанова за „Нашето „ДА““

​Почти всяка вечер Иво идваше да ме взима от работа и прекарвахме време заедно – по магазините, заведения и т.н. На 19.01.2012г. както обикновено, дойде да ме вземе и каза, че ще ме води на едно място без да уточнява къде.

Аз в тъмното забелязах, че е доста официално облечен. Даже му казах, че изглежда много добре. Той тактично ми благодари. Беше студено и пътувахме доста  – или поне на мен така ми се стори. Аз няколко пъти го попитах къде отиваме, той обаче нищо не ми казваше. Каза ми само: „Още малко и стигаме“. По едно време спря колата и ми каза да погледна напред ,където се виждаше осветена цяла София и се откриваше страхотна гледка. Мястото беше някъде между Драгалевци и Бистрица. Каза ми, че ще вземе фотоапарата от багажника на колата и ще се върне, аз обаче инстинктивно го последвах и му казах: „Много си подготвен“.

​Той взе нещо от колата и заедно тръгнахме да се насладим на невероятната гледка. Както гледахме, изведнъж той застана на колене пред мен и ми подаде роза, която беше отворена и в нея имаше прекрасен пръстен с диамант. Каза ми много хубави неща и завърши с думите: „Ще се омъжиш ли за мен?“ Аз бях шокирана, развълнувана и само успях да кажа, че ми е студено и ще вляза в колата. Цялата треперех от вълнение и радост, понеже съм мечтала да имам до себе си романтик. В колата той ми каза: „Не ми отговори на въпроса – ще се омъжиш ли за мен?“.  Аз отговорих: „Дааа, Дааа, Даа“.

Започнах да се обаждам на приятелките си, да им кажа радостната новина и се оказа, че те вече знаят :),тъй като той предварително се беше консултирал с някои от тях за пръстена и за избора на място. После Иво каза: „Искаш ли да вечеряме някъде?“ Казах: „Да“ И тръгнахме. По едно време, докато пътувахме, той ме попита: „Искаш ли в този ресторант?“ Казах : „Да“. В момента, в който влязохме, един господин ни посрещна и каза: „Малко сте подранили“ и се усмихна, заведе ни до масата, на която имаше ваза със страхотни червени рози и картичка, които бяха за мен. Тогава разбрах, че всичко беше подготвено предварително. Още помня този ден сякаш беше вчера. 

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *