Марин и Александрина Райкови за „Нашето Да“

ЧУДНИЯТ ПЪТЕПИС НА ЕДНО „ДА!“ 
​Месец и половина по-късно той потегля от София, аз се присъединявам във Велико Търново и – право в село Осенец, за да ме видят родителите му; после – към Силистра, да го представя на своите.

Нощувам при майка си, той – при баща ми. На следващия ден пристига чак по обяд, но с думите: „Тате те даде!“ Прегръщам го безмълвно, а той не подозира, че точно тази сутрин в началото на лятото съм се събудила с изпълващо цялото ми сърце „Да!“ на един все още незададен въпрос.

​Обръща се към майка ми: „А ти съгласна ли си…“, но го прекъсва порой от прегръдки и целувки: „Как да не съм съгласна – ти си повече, отколкото съм се молила или мечтала за нея!“ Като му дават да диша, не му остава нищо друго, освен… И там, в кухнята на тази, която ме е родила – като в „Песен на песните“ от Библията – давам и аз своето „Да!“.