„Изгнаничеството“ много ни сближи

Със съпруга ми сключихме граждански брак преди 11 години. Една година след брака заминахме за чужбина. Да живееш в чужда държава без близките си може да повлияе на брака силно положително или отрицателно. Нас „изгнаничеството“ много ни сближи. Един от факторите, които влияят благотворно на отношенията ни е, че роднините ни не могат да се месят в личния ни живот. Вярно, борим се сами и нямаме помощ от никъде, но сме много щастливи.

Без деца  е много лесно да отделяме време един за друг. Правим много неща заедно, въпреки, че имаме различни интереси и хобита. Дори мълчаливото присъствие на половинката ми в стаята ме кара да се чувствам щастлива и мисля, че това е взаимно. Правим компромиса да гледаме едни и същи филми.  Ходим на разходки в слънчево време, хванати за ръце. Ходим на кино и изложби. Правим си пикници. (Романтичните вечери не са ни слабост.) Най-важното е, че всеки има свободата да се забавлява сам или с приятели, без присъствието на другия, когато има нужда от това. След такива забавления ни е интересно да разговаряме и да коментираме преживяното.

След всичко казано, мисля, че съм една от най-щастливите жени. Ние не сме идеални, но се обичаме такива каквито сме. Какво по-хубаво от това да усещаш любовта на партньора си ежедневно – да я виждаш в погледа, в усмивката, в топлата му прегръдка. Дано, ако някой ден имаме дете, да запазим „магията“ и да успеем да му я предадем.

С уважение към каузата ви,
Ирина Петрова

Историята по-горе получихме от вас във връзка с конкурса на Седмица на брака 2013 на тема: „Kак отделяте време само за съпруга/та си и какво значение има това за брака ви“, координиран от гражданско сдружение „Асоциация Общество и Ценности“. Повече информация за конкурса вижте ТУК.