Знаеше ли преди да кажеш „да“?

Как така за едни хора, казали си “да”, този съюз продължава с години да бъде извор на сила, утеха, радост, любов, а за други, казали си същото “да”, със същия влюбен поглед, бракът вече да е мръсна дума – символ на наранявания, студенина, огорчение, болка? Наистина ли едните са срещнали съвършения човек и между тях никога не възникват конфликти, просто животът е песен, а другите са се събрали със същество с нечовешки облик?

Поглеждайки истории, статистика назад във времето, наистина има такива, избрали да се съберат с хора, тип- клиничен случай, решили да ги променят и прекарали живота си в опити да го направят. Не говорим за тях, а за останалите, за които в началото всичко е било обозримо розово бъдеще.

Всъщност, колко от нас бяхме научени на взаимоотношения, как се прави това? Каза ли ни някой, показа ли ни как би трябвало да се отнасят един с друг мъжът и жената? Какво всъщност означава да си женен? Какво да очакваш, какво не? Какво да даваш, какво да вземаш? Каза ли ни някой, че съществото от другия пол, с което копнеем да се свържем, е всъщност много по-различно от нас самите?

И все пак, вглеждайки се в семействата около нас, забелязваме едни, живели години заедно, решили да продължават заедно и видимо щастливи от това, и други, започнали в щастие, но преминали през години на обиди, унижения, студенина, отдръпване и стигнали до момент да не искат и да чуят повече един за друг.

Защо това е така? Толкова ли е сложно? Има ли отговор?

Възможно ли е наред с многото книги, написани по тази тема, в основата да стоят прости неща и в зависимост от осъзнаването им, разбирането им, практикуването им бракът ни да тръгне в една или в друга посока?

Знаеше ли тези неща, когато с влюбен поглед каза “да”?

Знаеше ли, когато каза “да”, че този, на когото каза, че ще го обичаш завинаги, ще има нужда от твоето внимание всеки ден – за да го чуеш как е минал денят му, какво го е зарадвало, какво го е натъжило, къде е успял, къде не е, какво би искал да направите или какво не би искал, за какво мечтае? Този другият ще очаква ти да го изслушаш, понеже е сигурен, че го обичаш, и за него е важно да чуе точно какво ти мислиш поне за десет минути, въпреки че си работил цял ден, преуморен си, а и всъщност имаш още да довършваш от работата си, въпреки че дават любимия ти сериал, футболен мач, въпреки че имаш да провериш още толкова много ФБ приятели какво правят в момента. Ами ако мислите, чувствата, желанията, които той/тя споделя, не са като моите, не ми харесват – да го отрежа ли директно или да се опитам да разбера защо той/тя мисли така?

Знаеше ли, когато казваше “да”, че човекът до тебе ще има нужда всеки ден да получава някаква, макар и малка, признателност, благодарност, оценка за нещата, които той/тя прави за семейството, за тебе? Нещата, които той/тя така или иначе прави, трябва, длъжен е. Да, но твоето макар и единствено за деня “благодаря” кара другия да се чувства значим, важен за теб, обичан. И довежда до близост, така необходимата за всяка връзка, емоционална близост.

Знаеше ли, когато каза “да”, каза ли ти някой, че когато си с някого за достатъчно дълго време, когато правите неща заедно, ще възникнат недоразумения, конфликти – ще се скарате и че, когато това се случи, начинът, по който ти ще реагираш, ще определи изхода? Дали изрази като “Това, което ти каза, това, което ти направи, не ми харесва.”, “Чувствам се обиден.”, “Чувствам се наранен.”, “Бих искал да не се държиш за в бъдеще по този начин.” ще доведат до осъзнаване, разбиране на другия, промяна в поведението му, прошка и възстановяване на взаимоотношението, или изрази като “Ти си такъв/такава.”, “Ти никога няма да се промениш.”, “Ти си като майка си/баща си.” ще доведат до повишаване на тон, груби изрази, нараняване, огорчение, отчуждаване?

Знаеше ли, когато каза “да”, че е добре да си снизходителен към недостатъците, грешките, провалите на другия и да си готов, независимо как се чувстваш, когато човекът, за когото твърдиш, че обичаш, не се справя толкова добре като теб, да му помогнеш да се справи, вместо да му натякваш, че е такъв и такъв? Когато човекът, за когото твърдиш, че обичаш, се провали, поеме отговорност и каже “Съжалявам, това се случи.”, ти да си първият, който да му прости и помогне да се изправи, вместо да го натиснеш надолу. И да разчиташ, че един ден, имайки нужда от снизходителност, от прошка, от окуражаване, ще можеш да ги получиш от човека, който е най-близо до теб.

Знаеше ли, когато каза “да”, че след време човекът до теб ще изглежда по-различно с възрастта, но ако решиш ти можеш да продължиш с физическата близост, докосването, интимността и удоволствието от тази близост да нараства с годините? Минавало ли ти е през ум в деня на сватбата да използваш като оръжие за нараняване лишаването от физическа близост?

Наистина ние, хората, сме склонни да се впечатляваме от големите неща, нещата, изпълнени по грандиозен начин. А всъщност, огромно изглеждащите неща са съставени от безброй малки, които обикновено никой не забелязва, или пътят до впечатляващите неща е съставен от голям брой малки стъпки.

Или си мислиш: “Трябва да има огромен проблем между нас, пълно несъответствие щом сме стигнали до тук, не е възможно да е толкова просто.”

“Трябва проблемът да се реши за една седмица, независимо, че толкова години сме пренебрегвали неща и сме вървели в грешната посока.”.

“Трябва да има магичен начин, ако въобще има начин, да се оправят нещата между нас. Не е възможно просто да осъзная и призная своите грешни действия или бездействия и да започна от днес с добрите малки, прости, изпитани стъпки към другия.”.

Дали…?