Винаги си говорим истината за различни неща

Дона и съпругът й Иван са семейни от 42 години. Ето какво споделя* тя за тайната на дълголетния брак и това, което го осмисля.  Повод за интервюто е темата за брака, продължение на инициативата “Седмица на брака” на сдружение Асоциация Общество и Ценности. 

– Децата ли са най-голямата радост и най-голямата награда в брака?
Дона: Да, наистина са най-голямата радост. Взаимоотношенията между двамата партньори укрепват и те се чувстват още по-близки, когато децата се появят. Когато се роди детето, аз изпитах голяма радост. Имах възможност сама да отгледам детето си, не съм го давала в ясла. Точно тогава аз бях детска учителка. На три години дойде при мене в детската градина.

– Кое според вас е най-важното във възпитанието? Към какво се стремяхте, когато общувахте с детето си?

Дона: Във възпитанието е важно предаването на семейните ценности. Когато едно дете расте в семейна среда, много по-добре се развива в емоционално отношение. Ако това дете от рано се отдели от родителите, особено при едно прекъсване на връзката с майката, това дава отражение върху неговото емоционално развитие. Отделено то може да се почувства потиснато. Най-добрата среда е семейството, при родителите.

– Как се промени животът ви, след като сключихте брак?Кои три неща бихте откроили?

Дона: Когато сключихме брак със съпруга ми, действително и двамата се чувствахме щастливи. Всеки свободен момент прекарвахме заедно. Ходехме редовно на почивки в различни градове, спортувахме, събирахме се с приятели. Намираха се и такива приятели, които се опитваха да се намесват във взаимоотношенията ни, да диктуват модел на поведение, но ние не се поддавахме на влиянието им. Нашата връзка укрепна. И сега имаме здрава връзка. За това ни помогнаха нашите чисти и искрени взаимоотношения. Винаги си говорим истината за различни неща: какво се е случило през деня, как сме постъпили в различни ситуации. Съветваме се един друг. Ние двамата не сме свикнали да изговаряме на глас думите обичам те, мили или мила, но винаги с поведението си изразяваме любовта си. Аз винаги знам той от какво има нужда и какво харесва най-много и по различни поводи съм се опитвала да го изненадам. Той постъпва по същия начин и ми прави изненади. Като млади много обичахме да ходим хванати за ръце.

– А сега не го ли правите?

Дона: Сега – под ръка. В момента сме пенсионери и редовно ходим пеша до лозето, което работим – три км отиване и три километра връщане. Имаме и допълнителни занимания. Аз обичам да рисувам, пиша, а мъжът ми започна да учи английски език. Той е завършил Софийския университет, а аз бях детска учителка. Мъжът ми винаги е зачитал моите интереси и занимания, не е бил ревнив. Имаше моменти, когато аз се откъсвах от дома, от семейството и той поемаше ангажимента да се грижи за детето. И аз винаги съм се чувствала спокойна, когато се е прибирал от работа късно, както и сега съм спокойна, ако каже, че ще се разходи с негов приятел. Спокойна съм просто, защото му имам доверие.


Заедно с водещия на неделния блок на радио Маgic FM решихме да продължим темата за брака отвъд «Седмицата на брака». Това е първото интервю от поредицата посветена на брака.  Ако сте семейни и искате да разкажете какво прави вас и брак ви щастливи, или как се справяте с различията или конфликтите помежду си, свържете се с нас на: [email protected]