Веселин Тонов за „Нашето „ДА““
Нашата необичайна история: Аз съм от София, съпругата ми е от Свищов. Запознахме се по случайност на фестивала за изкуства The Bridge във Видин през 2011г.
Отначало не се харесахме особено, но ни харесваше да си говорим и след като свърши фестивала, усетихме, че не искаме да спираме да го правим и решихме да дадем шанс на връзката от разстояние, пък каквото стане. Времето минаваше, ние продължавахме да си говорим и у мен започна да се затвърждава убеждението, че тя е жената за мен. През лятото на 2012г. реших, че е време да й предложа да се омъжи за мен на същия фестивал, на който се запознахме. Обаче нещо се скарахме и тя не ми говореше през по-голямата част от времето там (не казвам, че е било незаслужено, просто уточнявам).
Осъзнах, че няма как да ѝ предложа, ако няма да ми отговори. Реших да изчакам. Използвах времето да събера пари и да поръчам да изработят специално за нея красивия годежен пръстен. На 1 януари 2013г. реших да отида до Свищов и да ѝ предложа там. Всъщност планът ми беше далеч по-романтичен – да хванем ферибота, да отидем до красивия град Александрия в Румъния и там, насред природа и лек ветрец в косите ни, аз да застана на едно коляно като на забавен кадър и всичко да е магично. Оказа се обаче, че фериботът спира на 10-тина километра от който и да било град и трябва да ходим пеша до там. Великият ми романтичен план умря. Трябваше да мисля бързо.
Близо до Свищов има една местност с паметници, така че прецених, че заледените фигури на възрожденци са най-подходящото място за полагане на основа на бъдещия ни брак. Температурата беше под нулата, така че стоенето на коляно в снега, чакайки заветното „Да“ ми се стори не като 30 секунди, а като 30 минути. Поне си струваше. Това лято правим 4 години, откакто сме женени, а прекрасният ни син, става на 1 годинка. Как лети времето. Едно нещо знам, никога няма да се събудя със съжаление за пропуснатите възможности, защото не съм ги пропуснал! Видях човека за мен, колкото и несъвършен, казахме си „Искаме да изградим нещо заедно“ и просто го направихме, не сме пропилели половината си живот в съмнения и неувереност. Бракът е труден, да. Понякога ти разказва играта, но си струва всяко усилие.
